Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУЧАЯТ ЧОРАТА: ПОРЕДНАТА ПРИСЪДА В СТРАСБУРГ

Преди десетина-дванайсет дни Софийската военноокръжна прокуратура оневини по скандален начин биячите, преселили Ангел Димитров-Чората в отвъдното, и прекрати с постановление наказателното производство срещу тях. А в понеделник (19 декември) Софийската военноокръжна прокуратура по най-категоричен начин отказа на адвоката, нает от близките на Чората, достъп до материалите по делото и не му даде постановлението за прекратяване на производството.
С последните два хода военното обвинение наруши едновременно три нормативни документа - Наказателнопроцесуалния кодекс, Конституцията на България и Европейската конвенция за защита на човешките права.
Нещо повече - чрез незаконните си действия Софийската военноокръжна прокуратура уреди връщането на уволнените биячи на работа в МВР. Естествено по съдебен път, защото за всеки адвокат ще е детска игра да спечели съответните дела във Върховния административен съд.

За щастие евроинспекторите никога няма да получат достъп до делото за убийството на Ангел Димитров-Чората, защото те щяха да изпаднат в тежко недоумение от действията на Софийската военноокръжна прокуратура и на МВР и да зачеркнат завинаги България от списъка с кандидатките за пълноправно членство в ЕС.
Както вече е известно, на 10 ноември благоевградският бизнесмен Ангел Димитров-Чората бе пребит до смърт при опит да бъде задържан в рамките на прословутата операция Респект. В хайката срещу него участват петима служители на РДВР-Благоевград: Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов, ръководител на група в Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП).
Според първата официална информация Чората е трябвало да бъде закопчан, защото ченгетата са имали оперативни данни, че той носи дрога. След като спрял колата по сигнал на единия от полицаите обаче, Ангел Димитров изскочил от автомобила и хукнал да бяга, но бил застигнат от служителите на МВР. Като видял, че няма накъде повече да мърда, Чората започнал да удря и да рита ченгетата и за да го усмирят, на тях им се наложило да прибягнат до употребата на физическа сила и помощни средства. В завързалата се схватка Димитров бил набит и закопчан с белезници, но малко по-късно изведнъж притихнал, а пристигналият на местопроизшествието лекар установил, че той е починал.
За да се оправдаят пред обществото, вътрешният министър Румен Петков и главният секретар на МВР - ген. Илия Илиев, веднага разпоредиха на ведомствения инспекторат да извърши проверка и да каже дали петимата полицаи са действали законосъобразно. За да изглежда всичко като истинско, в Благоевград по спешност е изпратен и д-р Здравко Колев от Военномедицинската академия, който оправдава високо доверие и констатира, че Ангел Димитров е починал от кардиогенен шок (пръсване на аортата). Тоест - полицейският побой над Чората няма нищо общо с неговата смърт.
За най-голяма изненада на МВР-ръководството роднините на Чората организираха светкавична контраатака. В средата на ноември те публично обявиха, че Ангел Димитров е убит умишлено от ченгетата, защото е имал достатъчно данни за връзките на благоевградски полицаи и магистрати с Васил Горчев-Кьоравия, застрелян на 20 януари тази година. Нещо повече - те поискаха петорна съдебномедицинска експертиза, която да извади на бял свят истинските причини за смъртта на Димитров, и... се заканиха, че няма да оставят нещата така.
На 4 декември резултатите от въпросната петорна експертиза стават публично достояние и те нямат нищо общо с официалната версия. Според екипа, ръководен от проф. Стойчо Раданов - доскорошен шеф на катедра Съдебна медицина към Медицинската академия, Ангел Димитров не е умрял от никакъв кардиогенен шок, а от удари с твърд предмет по главата, от скачане върху гърдите и т. н.
За да потуши по-нататъшното развитие на скандала, на 5 декември директорът на РДВР-Благоевград - ген. Богомил Янев, подаде оставка, а вътрешният министър Румен Петков уволни единия от биячите - антимафиота Мирослав Писов, както и началника на РЗБОП-Благоевград - полк. Александър Костов. Няколко дни по-късно са уволнени и останалите четирима биячи - Иванов, Механджийски, Калинков и Граховски.
Върхът на безумието обаче е постановлението на прокурор Мирослав Ангелов от Софийската военноокръжна прокуратура, с което на 14 декември делото срещу биячите е прекратено. Според военния обвинител петимата полицаи са действали в условията на неизбежна самоотбрана, а в такива случаи чл.12а от Наказателния кодекс е категоричен: Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
Какво престъпление точно е извършил Чората на 10 ноември вечерта, за да бъде пребит до смърт, така и не става ясно. Показанията на неколцината свидетели на побоя, разпитани непосредствено след инцидента, изобщо не са направили никакво впечатление на военния прокурор, колата на Димитров е била претърсена няколко часа след неговата смърт, а протоколът за прословутите две пакетчета кокаин, открити уж у покойника, е бил съставен още по-късно.
По-лошо не може да бъде, казал веднъж песимистът. Може, може, отвърнал с широка усмивка на лицето оптимистът.
Горе-долу по същия начин продължи да се развива и скандалът около смъртта на Чората. В края на постановлението, с което прекратява делото срещу биячите, софийският военен прокурор е написал, че то може да бъде обжалвано по реда на чл.237, ал.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи: Препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
Въоръжен с този законов текст, във вторник (20 декември) адвокат Васил Василев, ангажиран като защитник от роднините на Ангел Димитров, отива в Софийската военноокръжна прокуратура с идеята да се запознае с материалите по делото и да обжалва прокурорското постановление пред Софийския военноокръжен съд. Вместо обаче да се захване с четене, адвокат Василев се захваща... с говорене. И по-точно - влиза в изнурителен теоретичен диспут с униформения обвинител Мирослав Ангелов на тема Що е НПК и защо неговите разпоредби са задължителни дори за военните прокурори.
Причината за тежката словесна хватка е повече от умопомрачаваща: прокурор Ангелов забранява на адвокат Василев да припарва до папките по делото, защото... роднините на мъртвия Димитров нямат никакво процесуално право да обжалват постановлението, с което той е прекратил делото срещу биячите. Преведено на обикновен български език, този прокурорски аргумент означава, че за да се придвижи делото нагоре по инстанциите... Чората трябва да възкръсне и лично да упълномощи адвокат Василев да свърши работата, за която е нает.
Възможността за обжалване на постановленията, определенията и решенията на магистрати е начин за обезпечаване правата на роднините и на самите пострадали, заяви за Параграф 22 адвокат Василев и се закани да атакува прокурорското постановление не с една, а с три жалби - до Софийския военноокръжен съд, до Военноапелативната прокуратура и до Висшия съдебен съвет.
А докато споменатите три инстанции открият магическата формула, която да спасят България от поредния съдебен резил, Параграф 22 предлага на всички шефове в държавното обвинение, които денонощно се терзаят от мисълта за орязаните правомощия на прокуратурата, да изискат незабавно прекратеното дело за смъртта на Ангел Димитров, да го прочетат внимателно и да (си) отговорят на няколко въпроса:
- Защо в прокурорското постановление за прекратяване на делото не се споменава и дума за свидетелските показания, според които Чората изобщо не бягал, а е бил пребит до колата му?
- Защо в материалите по делото не е отразено, че кръвта от местопроизшествието е била измита преди окончателно да бъде изяснено къде и от какво е умрял Чората?
- Защо никъде в прокурорското постановление за прекратяване на делото не е записано, че при медицинските прегледи на четирима от биячите е установено, че Чората не ги е докосвал с пръст, а петият сам си е пуснал кръв, защото по едно време си е захапал пръста?
Безспорно обаче най-интересен би бил отговорът на един от най-жълтите въпроси, които могат да бъдат измислени около инцидент като този: Защо, след като петимата полицаи са действали грубо, но законосъобразно, преди заключението на петорната експертиза да добие публичност, шефът на екипа - проф. Стойчо Раданов, е бил поканен на разговор в кабинета на вътрешния министър Румен Петков и е бил помолен да внимава какво приказва? И то в присъствието на главния прокурор Никола Филчев?
Та, докато високите началници в прокуратурата и Висшия съдебен съвет умуват по всички тези въпроси, Параграф 22 набързо се допита до неколцина трезвомислещи юристи, чиито имена засега ще бъдат спестени. Според тях през последните 15 години Върховният съд (съществувал до 1996 г.) и Върховният касационен съд (ВКС) са издали редица тълкувателни решения за уеднаквяване на съдебната практика в случаи, при които става дума за употреба на физическа сила от страна на униформени служители на реда. И в тези решения върховните магистрати са направили ясно разграничение между умисъл и непредпазливост, което в случая Ангел Димитров-Чората звучи така: Ако ударите са много и са попаднали в жизненоважни органи като глава и сърце, значи в действията на длъжностните лица има умисъл.
А другият съвет на юристите е адвокат Васил Василев изобщо да не си губи времето с жалби до Софийския военноокръжен съд, до Военноапелативната прокуратура и до Висшия съдебен съвет, а да потропа директно на вратата на заместник главния прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев и да му напомни за разпоредбата на чл.237, ал.7 от НПК, която гласи: Постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия, от пострадалия, от неговите наследници или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
А пък ако и тогава нищо не стане, ей го къде е Страсбург. В тамошния Съд по правата на човека магистратите поне познават прекрасно българските наказателни закони и не се страхуват да ги прилагат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във