Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА НЕ СИ ЗНАЯТ СМЕТКИТЕ

В навечерието на коледните и новогодишните празници председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров поднесе един от най-неприятните подаръци на правителството, обещавайки да прати Закона за бюджет'2003 в Конституционния съд. Ябълката на раздора е известна и тя бе нагризана в две посоки: проектобюджетът хем е незаконен, хем е недостатъчен. Според шефа на ВКС, правителството е нарушило конституцията, тъй като проектобюджетът на съдебната система, изработен от Висшия съдебен съвет (ВСС) бе хвърлен от финансовия министър в кошчето и на негово място в пленарната зала е внесен (и приет, естествено) проектът на финансовото министерство. На 14 януари Иван Григоров изпълни обещанието си и Бюджет'2003 бе засилен към Конституционния съд. На пръв поглед хубаво е, че магистратите водят яростна битка за финансовата си независимост. От друга страна обаче, никак не е нормално именно те, имайки дори и пет лева в джоба си (образно казано), да не знаят как да ги похарчат законно. Колкото и парадоксално да звучи. Доказателствата за тази абсурдна (но само на пръв поглед) констатация са много и те периодично са ставали обществено достояние през годините - било чрез обилно предъвквани скандали, било чрез скърцане със зъби на четири очи. По закон парите на Темида са в ръцете на Висшия съдебен съвет (като първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната система). Правилното им харчене се контролира от Сметната палата. Евентуалните нарушения, които биха могли да констатират висшите ревизори, са в две посоки - как се изразходват и осчетоводяват бюджетните средства и спазва ли се Законът за обществените поръчки. А препоръките за отстраняването им са задължителни за всички бюджетни организации, включително и за звената в съдебната система (съд, следствие и прокуратура), начело с Висшия съдебен съвет. Колкото и парадоксално да звучи - именно слугите на Темида, тези стожери на законността и правовия ред в България, са едни от най-вироглавите храненици на държавата. Оказа се, че те не само не са оправили счетоводните си бакии от време оно (предпоследната тотална проверка на Сметната палата е правена през 1999 г.), ами точно обратното - обвити в ман(т)ията на независимостта и недосегаемостта си, през последните две години са натворили... нови батаци. И то под носа на държавата, която има пълното право да удари с юмрук по масата и да вразуми финансовите палавници.За последно, слугите на Темида и изпълнителната власт се сбориха за пари и имоти миналото лято. На 26 юли, тъкмо в разгара на финалната схватка около ремонта на Закона за съдебната власт, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров - стопанин на Съдебната палата, и главният прокурор Никола Филчев решиха да изгонят от Храма на Темида Софийския окръжен съд и Софийската окръжна прокуратура.На 30 август, усетил много точно момента, министърът на правосъдието забрани на Иван Григоров да се разпорежда със Съдебната палата. Уволнението стана чрез елементарна и съвсем стандартна процедура - Антон Станков отмени заповедта на предшественика си Теодосий Симеонов от 26 февруари 2001 г., с която управлението и стопанисването на сградата бяха възложени на председателя на ВКС. Мотивите си правосъдният министър облече с доклад на Сметната палата от 4 юли 2002 г., станал известен (кой знае защо) часове след изгонването на Софийския окръжен съд и Софийската окръжна прокуратура от палатата. Според този доклад, Иван Григоров е нарушил Закона за обществените поръчки, като е възложил ремонта на Съдебната палата на фирма Енемона АД от Козлодуй (на стойност над 11 млн. лв.) без конкурс и без проучване на други оферти. Защитата на Иван Григоров прозвуча банално - Законът за обществените поръчки не е нарушен, тъй като в него има текст, който позволява подобна стъпка с оглед опазване на националната сигурност. Според председателя на Сметната палата Георги Николов обаче, клаузата за национална сигурност не освобождавала Иван Григоров от задължението да избере чрез конкурс фирмата с най-изгодната оферта. На 17 септември той прати в Конституционния съд (КС) току-що ремонтирания Закон за съдебната власт (приет на второ четене на 30 юли 2002 г.) и попита конституционните съдии кой точно трябва да стопанисва Храма на Темида. На 14 ноември КС тържествено върна ключа от Съдебната палата на Иван Григоров, а месец по-късно - на 16 декември, обяви 44 от промените в Закона за съдебната власт (от общо 107 поправки) за противоречащи на конституцията и ги изхвърли от употреба.Елементарната логика гласи, че след решението на Конституционния съд правдата е възтържествувала. Нищо подобно, защото според Закона за Сметната палата в т. нар. имотен спор трябваше да се намесят и правителството, и Народното събрание. Да направят по една проверка и да установят какво животно е Съдебната палата - публична държавна собственост ли е, частна държавна собственост ли е, или пък някаква съвсем друга. И още няколко неща трябваше да направят правителството и парламентарното мнозинство (стига да имаха интерес от нормализиране на ситуацията). Първо - да ревизират всички нормативни текстове (закони, наредби и т.н.), в които става дума за държавна и общинска собственост. И там, където има нещо за актуализиране - да го актуализират. Колкото до второто нещо... - то си звучи направо като сюжет на научнофантастичен разказ: Народното събрание изисква от Сметната палата обобщен доклад за резултатите от всички проверки в съдебната система, правени през последните 10 години. Този обобщен доклад се изчита в пленарната зала и въз основа на информацията в него се създава временна парламентарна комисия. Чиято единствена задача ще е да провери какви нарушения са констатирали през годините ревизорите от Сметната палата, какви препоръки за отстраняването им са направили те и кой (и защо) не ги е изпълнил. Причината да се прибегне до тази крайна (и съвършено конституционносъобразна, между другото) мярка е фактът, че от години в съдебната система цари... бюджетен хаос. В който всеки се оправя както си знае и... както му е изгодно. И крайно време е (дори) магистратите да схванат една мисъл - никой не може да бъде зависим от държавата, когато трябва да получава. Пък дойде ли моментът на харченето и на отчитането - да развява знамето на независимостта и да размахва конституцията като меч.Именно в реализирането на порочната идея за парламентарната временна комисия днес ще изтупаме прахоляка от един доклад на Сметната палата, на който никой досега не е обърнал никакво внимание. Въпреки тъжните и неласкави констатации за финансовото здраве на съдебната власт, направени в него. На 10 април 2001 г., със Заповед NП-88, председателят на Сметната палата нарежда на отделение Съдебна власт и Министерство на правосъдието да извърши проверка, посветена на една тема: как слугите на Темида са изпълнили бюджета си за 2000 година. За няколко месеца ревизорите на Сметната палата посещават:- 27 съдилища (15 районни, 8 окръжни и 3 апелативни плюс Софийския военноапелативен съд);- 26 прокуратури (9 районни, 11 окръжни, 4 апелативни и две военни);- 6 следствени служби (5 окръжни и спецследствието). В проценти нещата изглеждат така: проверени са 18% от органите на съдебната власт в България, които през 2000 г. са изразходвали 27% от бюджета на съдебната власт. По време на проверката са констатирани следните нарушения във връзка с изразходването на Бюджет'2000: - Висшият съдебен съвет (ВСС) е одобрявал корекции по бюджетни сметки на звена на съдебната система (съдилища, прокуратури, следствени служби) след изтичане на отчетния период. Чуждите средства - съдебни гаранции и събираните от съдебната система такси, неправилно са съхранявани в банкова сметка, различна от предвидената за целта. - В системата на съдебната власт липсва звено за вътрешноведомствен контрол по изпълнение на бюджета. Препоръката за изграждане на звено за вътрешноведомствен одит, направена от Сметната палата през 1999 г., не е изпълнена от Висшия съдебен съвет. - Поради липса на стойностна връзка между началния и крайния баланс се губят 129 000 лева. Логична причина за липсващата стойностна връзка няма, тъй като проверяващите не са открили сборната оборотна ведомост за цялата съдебна власт. За сметка това обаче те са открили нещо друго - че има разминаване между стойността на дълготрайните материални активи (по отделно) и общата им стойност, описана в баланса. - В частта за счетоводната отчетност също са установени съществени нарушения. Разходите за дълготрайни материални активи неправомерно са осчетоводявани като разходи за материали. Не са осчетоводявани правилно възнагражденията на вещи лица, свидетели и служебни защитници. Освен това ревизорите са открили още неподписани първични счетоводни документи; неактуализирани щатни бройки, въпреки щатните промени, извършени от ВСС; изписване на материали директно като разход (без надлежно осчетоводяване по веригата доставка - разходване - остатък); главни счетоводители, които са били едновременно и касиери, и домакини (т.е. - е трябвало да контролират себе си)...Частта от доклада, посветена на обществените поръчки, също не звучи кой знае колко оптимистично. В тази посока интерес буди покупката на 40 автомобила Форд Фокус. Общата стойност на сделката - 969 600 г. марки, предполага широко обявена процедура за обществена поръчка, което слугите на Темида са си... спестили. Подобно нарушение е констатирано и за някои от проверяваните обекти при доставката на гориво за отопление. Магистратите са договаряли и купували гориво, без да провеждат процедура по обществена поръчка, като в нарушение на закона са похарчени общо 103 560 лева. Най-голям интерес обаче будят констатациите, посветени на договора за поддържане на Търговския регистър. На 22 юни 1999 г. Висшият съдебен съвет сключва договор с фирма Информационно обслужване АД - София. По силата на този договор, за нуждите на окръжните съдилища и Софийския градски съд, дружеството трябва да извърши редица информационни услуги, сред които: поддържане на деловодната система на фирмените отделения, изготвяне на удостоверения за актуално състояние на регистрираните фирми, водене на електронно копие от търговския регистър и т.н. При предоставяне на информация от Търговския регистър на трети лица изпълнителят на договора (Информационно обслужване АД) събира над 20 вида различни такси.Тази практика, категорични са проверяващите от Сметната палата, противоречи на Закона за обществените поръчки, тъй като според чл.489, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс търговският регистър се води от окръжните съдилища. Тоест - лицата, предоставящи информация (и прибиращи таксите), би следвало да са служители на съответния окръжен съд.Нещо повече - клаузите на договора противоречат и на Закона за достъп до обществената информация (действащ по време на проверката, извършена от Сметната палата), който предвижда пряк и безплатен достъп до обществената информация (включително и на информацията, съхранявана в търговския регистър). Без посредници и без заплащане на възнаграждения за посредничество. Въпреки ясните разпоредби на законите обаче на 18 ноември 1999 г. двете страни подписват анекс към договора как точно да разпределят приходите от съвместната дейност. Според този анекс, Информационно обслужване АД се задължава да отчислява на Висшия съдебен съвет 20% от приходите, получени от експлоатацията на Националната информационна база Делфи, по следната процедура: на всяко тримесечие изпълнителят отчита на съдебната система приходите от предоставянето на информация, както и движението на средствата по сметката на магистратите. Според проверката на Сметната палата, Информационни системи АД не е изпълнило това свое задължение. Отчет на постъпилите пари за 2000 г. не е представян, а това поставя ВСС в невъзможност да контролира каквото и да било по договора и анекса. Освен това е установено, че Информационно обслужване АД купува компютърната техника по договора (на стойност 275 245 лв.) с пари на Висшия съдебен съвет, като ВСС става собственик на собствената си техника... три години и четири месеца по-късно. В цифри нещата не изглеждат толкова усукано: за проверяваната 2000 г. общият размер на постъпленията от цялата схема са 3.031 млн. лв., а в хазната на Висшия съдебен съвет са влезли едва 606 257 лева. По документи - тъй като ревизорите от Сметната палата са установили и друго: в специалната сметка на ВСС, в която е трябвало да бъдат съхранявани въпросните пари, са открити само 331 103 Делфи-лева. Според ревизорите от Сметната палата, договорът между ВСС и Информационни системи АД е незаконен, защото т. нар. отчисления за съдебната система са бюджетен приход, който не може да се разходва по споразумение между страните по договора. Независимо от съдържанието на анексите, с които тези страни подплатяват основния договор. Докладът е приет на 11 декември 2001 г. от Сметната палата. И какво от това?

Facebook logo
Бъдете с нас и във