Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА ПАК СЕ ИЗГАВРИХА С ПРАВОСЪДИЕТО

ТРИ ГОДИНИ СЛЕД ПУБЛИКАЦИЯТА, С КОЯТО БАНКЕРЪ ПРЕДОТВРАТИ ОНЕВИНЯВАНЕТО НА НАРКОБАРОНИТЕ ОТ ОПИЦВЕТ, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ОТНОВО ПОБУТНА КРИСТИЯН МЛАДЕНОВ И ВАЛЕРИ ВЕЛИЧКОВ КЪМ СВОБОДАТАСлед вътрешна драма, продължила точно три години, на 3 май (вторник) откъм Софийския апелативен съд най-сетне излетя дългоочакваното решение по печалноизвестното наркодело Опицвет. Съобщението, с което радостната новина обиколи земното кълбо, е фундаментално по своя характер и затова си заслужава да бъде цитирано едно към едно. Не за друго, а като доказателство, че когато няма накъде да мърдат, българските слуги на Темида са способни да изсмучат от пръстите си... каквото трябва:Състав на Софийския апелативен съд е изменил присъдата на първата инстанция, като частично е оправдал Кристиян Младенов и Валери Величков да са извършили инкриминираното им престъпление за периода лятото на 1997 г. до края на месец ноември 1997 г., като първият да е действал като подбудител и помагач, а вторият като извършител, с оглед изготвянето на 333 кг амфетамин-база и опит за изготвяне на още 333 кг от същото вещество. Намалена е и стойността на предмета на престъплението, като двамата са оправдани за сумата над 9.994 млн. лева.Всичко това, наред с продължителността на наказателното производство - повече от 7 години, както и правилната преценка на съотношението на смекчаващите и отекчаващите обстоятелства, сред които количеството, видът и формата на намерения краен продукт, който е бил негоден за таблетиране, е обосновало смекчаването на отговорността им по чл. 55, ал. 1, т.1 от Наказателния кодекс. Съдът изменя наказанието на Кристиян Младенов от 7 години лишаване от свобода на 4 години и намалява глобата от 5000 лв. на 4000 лева. На Валери Величков наказанието е намалено от 6 години лишаване от свобода на 3 години, а глобата от 2000 лв. на 1500 лв.., като е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 5 години. В останалата част присъдата е потвърдена....Две към триНарколабораторията в софийското с. Опицвет е разбита от НСБОП на 18 декември 1997 година. По време на операцията антимафиотите залавят 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) - вещество, което е включено в Закона за контрол на наркотичните вещества като суровина за производство на психотропни вещества. Освен това в таен погреб са открити още 10 т прекурсори, няколко машини за пакетиране и хладилни инсталации, плюс реактор за синтез на дрога. Капацитетът на лабораторията е 50 литра течна субстанция на денонощие, а общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. деноминирани лева. В началото на март 1998 г. антимафиотите разбиват втора лаборатория, този път в гр. Банкя, в която освен готова дрога е открита и чисто нова машина за таблетиране на стойност 285 000 долара. Връзката между двата обекта е доказана, но със случая Банкя така и никой не се занимава. По същия случаен начин от делото Опицвет изпада и т. нар. пазарджишка връзка. Става дума за финансовата къща Юнона монета на известния ливанец Адел Абдо Саркис, който е разследван от НСБОП за наркотрафик и срещу когото бяха организирани два неуспешни атентата.На 7 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд призна Кристиян Младенов и Валери Величков за виновни по всички повдигнати обвинения. Идеологът на нарколабораторията Кристиян Младенов бе осъден на 7 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв., а химикът Валери Величков получи 6 години затвор и глоба от 2000 лева. На 23 юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционните присъди на двамата, но след обжалване от страна на защитата делото хлътна във Върховния касационен съд и за едната бройка да си остане там завинаги.Пет за четириАко не беше публикацията на БАНКЕРЪ (бр. 2 от 12 януари 2002 г.), озаглавена Наркобароните от Опицвет били само експериментиращи химици, Кристиян Младенов и Валери Величков отдавна щяха да са хванали не българската гора, а... плажовете на някой карибски остров. По една случайност няколко часа преди отпечатването на броя редакцията се сдоби със скандалното решение на Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд с председател Маргарита Тихчева. То е взето на 18 декември 2001 г., разпространено е в силно ограничен тираж на 7 януари 2002 г. и в него се казва, че Върховният касационен съд отменя присъдите на Кристиян Младенов и Валери Величков, наложени им от Софийския окръжен съд и потвърдени от Софийския апелативен съд.Мотивите за това фундаментално решение са, че Кристиян Младенов и Валери Величков не са произвеждали синтетична дрога, а са бъркали експериментални смески по поръчка на холандски бизнесмен. На всичко отгоре, след като първите няколко опита излезли неуспешни и Кристиян Младенов се отказал от начинанието, химикът Величков решил да докаже себе си и произвел още... половин тон субстанция, която също не харесал, защото била мътнокафява на цвят.... Седем осмиЗа най-голяма изненада на всички тримесечният скандал, разгорял се след публикацията на БАНКЕРЪ, завърши по неочакван начин. В средата на април 2002 г. председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров влезе в историята като първия шеф на върховно съдилище в Европа, репресирал свои подчинени. И то не за друго, а заради решението им, с което те оневиниха (за щастие неуспешно) наркобароните от Опицвет. Казано в прав текст - по предложение на Иван Григоров Висшия съдебен съвет (ВСС) пенсионира председателя на фаталната тричленка на ВКС Маргарита Тихчева и наказа дисциплинарно двамата й колеги, като ги остави няколко месеца без 10-процентно индексиране на заплатите. Смятайки, че си е измил по този начин ръцете, няколко дни преди пенсионирането на Тихчева, председателят на ВКС Иван Григоров върна делото на Софийския апелативен съд (САС) за гледане от друг състав, който наистина си свърши работата като... Пилат Понтийски. Едва ли е работа на Параграф 22 да анализира решението на САС, с което Кристиян Младенов и Валери Величков бяха изкарани по-чисти и от момина сълза. Едно-две изречения от въпросното решение обаче няма как да бъдат подминати: Наред с продължителността на наказателното производство - повече от 7 години, както и правилната преценка на съотношението на смекчаващите и отекчаващите обстоятелства, сред които количеството, видът и формата на намерения краен продукт, който е бил негоден за таблетиране, е обосновало смекчаването на отговорността им по чл. 55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс.Съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, по време на второинстанционното дело прокуратурата има право да събира и представя пред съда нови доказателства, а съдът може да назначава нови експертизи и да разпорежда извършването на допълнители процесуално-следствени действия. По всичко личи обаче, че в продължение на две години по делото Опицвет нищо подобно не се е случило, защото извън полезрението на магистратите са останали няколко прелюбопитни факта. Първо, че малко след разбиването на нарколабораторията (през декември 1997 г.) Кристиян Младенов изчезва от България и прави несполучлив опит да изтегли от две австрийски банки 2 млн. долара в брой, преведени му от ливанския наркотрафикант Адел Абдо Саркис. Другата любопитка, минала покрай сърцата и умовете на апелативните съдии, е фактът, че в началото на 1998 г. Кристиян Младенов бе обявен за международно издирване чрез Интерпол и бе върнат в България - около година по-късно - от Будапеща. Третото обстоятелство, което по никакъв начин не би трябвало да се таксува като смекчаващо, е таблетиращата машина, открита през март 1998 г. в Банкя. По време на втората част от операцията на НСБОП са открити документи, които по категоричен начин доказват, че тази таблетираща машина е собственост на Кристиян Младенов, но явно за апелативните съдии това никак не е съществено.И още нещо странно се забелязва във всеобщите усилия аферата Опицвет да приключи по най-безболезнения начин за наркобароните. Според версията на Кристиян Младенов, той и химикът Величков изобщо не са предполагали каква точно смес бъркат в лабораторията, защото били получили формулата и суровините от холандския бизнесмен Хикс. Кой знае защо обаче, нито в периода 1999-2003 г., нито по-късно прокуратурата изобщо не си направи труда да попита компетентните власти в Холандия кой точно е въпросният бизнесмен Хикс. Ако това се беше случило, холандската полиция със сигурност щеше да установи, че такъв господин не съществува, а всички твърдения на Младенов, че той и химикът изобщо не са знаели какво произвеждат, са чиста измислица. Но онова, което трябваше да се случи по време на делото Опицвет в Софийския апелативен съд, бе разнищването на слуха, че за оневиняването на наркобароните са инвестирани 300 000 лв., разпределени... между когото трябва. Колкото и невероятно да звучи, това би могло да стане по най-елементарния начин: чрез данъчни проверки и отваряне на личните сметки на всички длъжностни лица, имали нещо общо с делото - полицаи, следователи, прокурори, съдии и вещи лица. За най-голямо съжаление обаче българската съдебна система със сочни клюки не се занимава. Дори в случаи като Опицвет, когато законът нашепва, че 666-те кила на Кристиян Младенов и Валери Величков са синтетична дрога, а дълбокото вътрешно убеждение на слугите на Темида крещи, че това било пудра захар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във