Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА СЕ СДЪРПАХА С КОЛЕГИТЕ СИ ОТ ПАРЛАМЕНТА

В началото на последната съдебна седмица за сезона нищо не предвещаваше, че в сряда между Висшия съдебен съвет и Народното събрание ще прегърми и превали, а в четвъртък магистрати и депутати ще се окажат еднакво затънали в потоците кална вода.По предварителна информация, на заседанието си в сряда (16 юли) Висшият съдебен съвет (ВСС) трябваше да се занимава с десетина рутинни задачи и два проблема, които също не влизаха в графата Скандални сензации. Става дума за предложението на плевенския окръжен прокурор Евелина Попова (член на ВСС) за понижаването на нейната подчинена Искра Ганева и преместването й в друг съдебен район за три години. Втората драма също не се побираше в репортерските представи за водеща новина: преди няколко дни главният прокурор Никола Филчев поиска от ВСС да снеме имунитета на следователя от гр. Сандански Олег Матеев. Според материалите, внесени от главния прокурор в съвета, магистратът е обвинен в подкуп, защото на 30 май на бюрото в кабинета му е открит плик с три белязани банкноти, всяка с номинал 50 евро.Нищо подобно обаче не се случи. В сряда сутринта драгият читател бе ощастливен от такова интервю на Иван Григоров, председател на Върховния касационен съд (ВКС), което може да бъде оприличено само като... плисък от гигантска витошка морена, която е хвърлена в блатото от доста голяма височина. С две думи - въпросното волеизявление на висшия магистрат бликаше от солени квалификации, които в нормална ситуация (ако той беше обикновен гражданин и нямаше имунитет) биха го отвели директно на подсъдимата скамейка. За обида или за клевета, или за нещо по-сериозно. И то по една изключително проста причина.В интервюто си г-н Григоров се връща на темата за яхтсменските подвизи в Монако на финансовия министър Милен Велчев, на бившия транспортен министър Пламен Петров и настоящия заместник-шеф на парламентарната група на НДСВ Мирослав Севлиевски. Според г-н Григоров този круиз бил признак за корупция, защото Иван Тодоров (Доктора) бил обвиняем по дело за отвличане през 1994 г. и бил мафиот (според легендарната докладна записка на МВР). Е, пита се в задачата: през лятото на 2002 г., когато се е осъществил въпросният круиз, къде дремаха цялото МВР, цялата прокуратура и цялото следствие, барабар с всичките ни специални служби? И още няколко питания има по този въпрос:- Защо от 1995 г. (когато делото срещу Доктора е вдигнато на трупчета) до 18 април 2003 г. (когато мерцедесът му бе взривен на бул. Цариградско шосе в София) Доктора е бил най-изряден гражданин на Република България, а не мафиот? - Защо нито един оперативен работник на МВР, спецполицай или прокурор не е направил нищо, за да бъде разследвана престъпната му дейност?- Защо въпросното следствено дело (при положение че за него се писа още след взрива на Цариградско шосе) бе възобновено месец-месец и половина, след като Доктора си взе шапката и замина зад граница?Вярно е, че Иван Тодоров (Доктора) може и да е мафиот. Даже може да яде по две бебета за закуска, а за вечеря да си хапва по три. Г-н Григоров обаче познава и римското право, и Европейската конвенция за защита правата на човека, и българската конституция. Ето защо трябва да е наясно с две неща. Първо - всеки е невинен до доказване на противното. И второ - не е работа на човек да доказва, че е невинен. Задължение на полицията и прокуратурата е да съберат доказателства за неговата виновност. По същия начин стои и въпросът с другата сензация в споменатото вестникарско волеизявление на г-н Григоров - за цената на избираемите места в кандидатдепутатските листи. Добро утро на г-н Григоров! Хубаво е, че някой за пореден път публично откри топлата вода, защото този алъш-вериш си върви още от изборите за Великото народно събрание през 1990 г. и никога не е спирал. Онова обаче, което наистина е забележително в случая, е, че ако в сиромашка Монтана цената на един депутат върви от 20 000 до 50 000 долара - значи България отдавна е не в Европейския съюз, ами... оттатък. Най-жизнерадостното в случая е, че г-н Григоров има доказателства за търгуването на депутатските места в Монтана, а и в некои други региони на България. Ето защо той трябва веднага да изпълни свещения си дълг към Отечеството и да предаде тези доказателства на главния прокурор Никола Филчев, който знае какво да направи с тях.А и преди да преминем към темата, на която всъщност е посветено днешното ни писание - протестната декларация на Висшия съдебен съвет срещу елиминирането му от ремонта на конституцията, още една вметка.В интервюто си г-н Григоров изразява дълбокото си възмущение от факта, че държавната администрация (на всичките й нива) била пълна с роднини на днешните управляващи. Даже зададе на широката публика гатанка с исторически привкус: ще ли отгатне някой, че братът на финансовия министър е женен за дъщерята на Стоян Марков - член на бившето Политбюро на бившата БКП. С други думи - все неща, с които не може да се похвали нито един съдия от подопечния на г-н Григоров Върховен касационен съд. Вярно - трудно е да се каже, чий роднина на магистрат от ВКС е назначен на висока длъжност в изпълнителната и законодателната власт. Даже е почти невъзможно, защото в огромното си мнозинство студентите по право (до неотдавна тази дисциплина се изучаваше само в Софийския университет) се бракосъчетаваха... главно помежду си и си хващаха сериозни гаджета от другите специалности и висши училища. Децата им също.Ето защо е трудно да открие човек магистратска (нежна или силна) половинка в изпълнителната или законодателната власт. За сметка на това обаче не е никакъв проблем в съдебната система да бъдат регистрирани цели... фамилни колонии. Разпрострели роднинските си филизи както из цялата държава (като географска и административна единица), така и из всички йерархически нива на съда, следствието и прокуратурата. А когато, не дай Боже, популацията вземе хептен да бие на очи - следващите отрочета биват насочвани към сходни за целта поприща, но все близки до фамилния бизнес: те стават адвокати, юрисконсулти, служители в органите на МВР...Само за една теза в чрезвичайното си интервю г-н Григоров е прав: временната парламентарна комисия не трябваше толкова грубо да елиминира Висшия съдебен съвет от ремонта на конституцията. Но не защото въпросният ремонт застрашава независимостта на съдебната система (която от дванайсет години е независима от всички останали, но е безнадеждно зависима от собствените си интереси и прищевки), а заради нещо друго.През април, когато парламентарно представените политически сили подписаха с консенсус декларацията, че основният закон трябва да бъде променен в частта за съдебната система, те наистина обещаха, че това няма да стане зад гърба на магистратите. В крайна сметка обаче се получи онова, което всички очакваха: съгласие има, но в една кавърверсия на баснята за орела, рака и щуката. Защото в конституционната каручка са впрегнати още хамелеон, катерица и няколко нощни пеперуди, а юздите й са в божествената десница на Н. В. Кочияша.В този смисъл, каквито и промени да направи Народното събрание в основния закон до 27 септември (крайния срок, отпуснат ни от комисаря Гюнтер Ферхойген), никой няма да повярва, че те са израз на вековечната мечта на българина да стане неделима част от Европейския съюз. За белите хора на Стария континент тези промени завинаги ще останат като приети под заплахата, че за България никога няма да има европейско утре, защото те са свикнали да държат на думата си. Дори тогава, когато тя не е оформена като Декларация за политическото съгласие във връзка....Иначе онова, което депутатите смятат да променят в основния закон, за магистратите отдавна е лелеяна мечта - функционалният имунитет и сменяемостта им и мандатността на шефските длъжности. Лошото е, че това нищо не променя. Защото България никога не е страдала от калпаво законодателство. Плащала си е от кадрите, които е родила и на които е позволила да се възпроизведат. Като манталитет и светоусещане.В този смисъл е най-добре още сега да приемем за своя конституцията на Европейския съюз. Нищо че още е в работен вариант... ... Иначе Висшият съдебен съвет прие предложението на плевенската окръжна прокурорка Евелина Попова и премести подчинената й Искра Ганева в Ловешката окръжна прокуратура за три години. Освен това свали имунитета на следователя от гр. Сандански Олег Матеев и позволи той да бъде разследван за подкуп.И накрая ВСС направи нещо изключително прогресивно: след протест на съдебните репортери, внесен три часа след началото на заседанието в сряда (16 юли), задължи председателят на Софийския градски съд в срок от три месеца да си назначи щатен служител за връзки с обществеността и осигури средства за заплатата му. Жест, който заслужава нещо повече от уважение...

Facebook logo
Бъдете с нас и във