Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА СЪЩО СИ ИМАТ ШЕРПИ

Докато богопомазаните слуги на Темида - главният прокурор Никола Филчев и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, водят люта битка за повече кабинети в Съдебната палата, група магистрати и съдебни служителите изкачиха върха на... мизерията. Софийският районен съд беше изхвърлен от Съдебната палата през 1981 г., а в неговите помещения бе настанен Националният исторически музей. Сградата, в която той бе запратен, е разположена на столичния бул. Драган Цанков №6. На хартия тя е огромна, защото е седеметажна (два от етажите са подземни), а разгърнатата й застроена площ е 8680 кв. метра. На практика обаче въпросното здание е абсолютно непригодно да задоволи дори най-елементарните потребности на двете магистратури. Отвън сградата изглежда внушително, облицована с червени тухлички и наподобяваща колониална резиденция на английски аристократ. Картината отвътре обаче навява мисли за... средновековен затвор, където има по една газена лампа на всеки сто метра, а коридорите са толкова тесни, че двама широкоплещести надзиратели трудно биха се разминали. Първоначално помещенията са напълно достатъчни, защото в СРС работят само 50 магистрати, но днес там само съдиите вече са сто и четири. Другата причина за отесняването е катастрофалното увеличаване на делата по времето на демокрацията. Преди 10 ноември 1989 г. в Софийския районен съд са гледани по около 10 000 дела месечно (наказателни, граждански, търговски, бракоразводни и т. н.), докато днес през ръцете на районните магистрати минават над 50 000 дела на месец. Проблемът с теснотията е решен частично и в крачка. С помощта на чукове, триони и лостове съществуващите по времето на социализма десет съдебни зали са прекроени и днес Софийският районен съд разполага с цели... 30 зали, най-малката от които е 12 кв. метра. Трудно може да си представи човек как в подобни кутийки се събират тричленен съдебен състав (съдия и двама заседатели), прокурор, секретар-протоколист, един подсъдим, адвокат, десетина-петнайсет свидетели и още толкова вещи лица. Истинското чудо обаче става, когато в дядовата ръкавичка трябва да се поберат трима подсъдими, всеки от които е с по два адвокати, двама прокурори, въоръжена охрана в залата, 25 свидетели, 20 вещи лица, журналисти, фоторепортери и телевизионни оператори. Дългогодишни служители на съда припомнят, че неведнъж заседанията са били прекъсвани, защото на някое от вещите лица му е прилошало или пък защото някой свидетел е припаднал поради недостиг на кислород. Според тях, последният сериозен ремонт на сградата е бил в началото на 80-те години на миналия век, като оттогава насам са извършвани само частични ремонти на покрива и на улуците, но вътре не е пипано нищо. Стените се ронят, таваните са ниски, а дървената дограма отдавна е изметната в най-различни посоки. Поради липса на място две други служби, които са към Софийския районен съд, са разпръснати в други краища на столицата. Едната е брачната колегия, която от 1986 г. се намира в една къща в столичния кв. Бъкстон. Тя е строена през 1957 г. и в продължение на три десетилетия е била детска градина. Службата по вписванията пък е настанена в сградата на бившия нотариат на бул. Патриарх Евтимий, която е построена през 1902 година. А единственият й сериозен ремонт е бил извършен още през... 1935 година. Истинската разходка в Софийския районен съд обаче започва от едно помещение, което само човек с богато въображение може да нарече тоалетна. То се намира под земята и е разделено на четири кабинки, едната от които е винаги заключена. В тези тоалетни, за разлика от електричеството, водата никога не спира и шурти като из ведро от всички страни. Въпреки това, носната кърпичка на носа е задължителен атрибут, защото смрадта е смазваща, а в Софийския районен съд (СРС) противогази все още не раздават. За мъжете проблемите са почти никакви, защото те минават метър: с внимателно ходене на пръсти или с навиване на крачолите. За представителките на нежния пол обаче всяко влизане във въпросния санитарен възел осигурява, както се казва по друг повод - незабравими усещания. През късната есен, зимата и ранната пролет положението е трагично, защото в подземните кабинки няма тоалетни чинии, а метални клекала. Те странно контрастират с белите плочки по пода и стените, защото са произведени в средата на миналия век и отдавна са прогнили от ръжда. По-лошото обаче е, че на вратите няма нито една закачалка или най-обикновен пирон, забит от досетлив магистрат или гражданин. Тук вече не е необходимо никакво въображение, за да си представи човек следната живописна картина: жена се мъчи да приклекне по малка нужда, въпреки че в едната си ръка държи чанта, а в другата палто и носна кърпа, през която се опитва да диша чист въздух. Единственият път към новото кафене на съда (открито преди около два месеца) и към архива минава покрай току-що описаните тоалетни, а само мисълта за зловонието задоволява всякакъв апетит и утолява всякаква жажда. Архивът на Софийския районен съд заема двата подземни етажа. В него работят десетина жени, които имат честта да се радват на единствения климатик в сградата. За тяхно съжаление обаче тази екстра по никакъв начин не може да им помогне да се спасят от влагата и през годината те най-редовно излизат в отпуск по болест. Любопитно е да се знае, че в сградата на Софийския районен съд има само един асансьор. Той прилича на асансьорите стрели, защото спира само на първия (надземен) и на последния етаж. Оттук нататък човек може да попадне на трети или четвърти етаж само по два начина. В единия случай той трябва да се качи по тесните и стръмни стълби, а в другия - да вземе асансьора стрела и... да слезе един или два етажа по-надолу. Пак по тесните и стръмни стълби. Неотдавна стана ясно, че Висшият съдебен съвет най-сетне е чул дългогодишните вопли на доскорошния председател на Софийския районен съд Капка Костова (от месец октомври тя е съдия във Върховния касационен съд, а на нейно място ВСС назначи Иван Колев) и е предложил на правителството да настани Софийския районен съд в сградата на бившето Главно управление на Строителни войски на бул. Цар Борис Трети в столичния ж. к. Лагера. Правителството уж се било съгласило, но Параграф 22 научи, че местене скоро няма да има. Причината е ясна: евентуалното бъдещо обиталище на софийските районни магистрати също се нуждае от много сериозна реконструкция и ремонт, защото не отговаря на нито едно от съвременните изисквания за съдебна палата. Пари за подобна дейност обаче няма и, както е тръгнало, май скоро няма да има. Всъщност цялата обстановка, в която работи Софийският районен съд, може да се опише с една дума - мизерия. Тя произлиза от гръцката мизерикордия - нищета, духовна, душевна и идейна празнота. По-конкретни коментари и обобщения май не са необходими.

Facebook logo
Бъдете с нас и във