Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА В СВЕЩЕН СЪЮЗ С БУЛЕВАРДНАТА ПРЕСА

Странни същества са част от българските интелектуалци. От една страна, те искат да са свободни телом и духом и никой да не ги закача за нищо: да не плащат данъци и здравни осигуровки, да кашират парите си в западни банки и да изнасят зад граница произведенията на изкуството си като конфитюри и компоти (за да не плащат мита) и т. н. От друга страна обаче, за тях няма нищо по-естествено от това държавата да ги обгрижва с цялото внимание, на което е способна: да ги кани по коктейли и приеми, да ги включва в официалните задгранични делегации, да ги праща на работа в чужбина, да им купува произведенията на изкуството и да инвестира в тях толкова пари, колкото те й поискат. Но от всичко въпросните титани на духа най-обичат да се преживяват като жертви на държавното безхаберие и по цели дни да ронят ситни сълзи за окаяното си положение. Последният пример в това отношение е обществената истерия, раздухана около писанията в т. нар. жълта преса, която, според световните стандарти, би трябвало да се нарича булевардна. Подобен тип издания в България съществуват от 1990 г., но едва когато преди две-три седмици на Слави Трифонов му писна от издевателствата върху него и семейството му, по-смелата част от интелектуалния елит успя да събере кураж и също се вдигна на борба срещу простащината. За разлика от Трифонов обаче, който заведе 14 дела срещу няколко булевардни издания, въпросните юначаги не се престрашиха да заведат дори половин дело. Тъкмо обратното - те дълго и напоително взеха да убеждават обществото колко недосегаеми са издателите на подобен тип вестници и списания и техните журналисти, как нормативната уредба била несъвършена и как е крайно време държавата да сътвори свирепи закони за ограничаване и наказване на това социално зло. А по едно време се стигна дотам, че се чуха дори гласове за създаването на специални правила, които да регламентират съществуването на подобен тип медии и да ги приведат в някакъв по-благоприличен вид.Истината, както неведнъж Параграф 22 е отбелязвал, е много проста. В момента има достатъчно законови разпоредби, които дават право на всеки потърпевш да защити достойнството си по съдебен път и които задължават всеки съдия да прилага Наказателния кодекс не само по вътрешно убеждение, но и по закон. А за да се случи това, потърпевшите просто трябва да случат на адвокати, които познават материята и не се страхуват да водят процесуални битки с магистратите. Включително и да ги пратят на съд за отказ от правосъдие.Съгласно чл.145, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) например: Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева. Колкото и смешно да звучи тази разпоредба, дори само двама от т. нар. издатели да бъдат тикнати зад решетките за по една година, и... свежият полъх в публичното пространство веднага ще се усети от мало и голямо. Освен това в Наказателния кодекс има още няколко текста (чл.146-148), които позволяват на засегнатите да осъдят собствениците на булевардните издания на различни глоби, вариращи от 1000 до 10 000 лева. Включително и за обида, нанесена чрез печатно произведение (чл.148, ал.1, т.2 от НК). Безспорно обаче най-категорична е разпоредбата на чл.148, ал.2, която гласи: За клевета, нанесена чрез печатно произведение и от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.По никакъв начин не издържа и друга една постановка, добила популярност тези дни: че издателите на булевардните вестници щели да си плащат глобите и да продължават да си я карат по старому. Този път примерът, че това изобщо не е така, е с русенски адрес. В края на миналата година в крайдунавския град бе учредена Асоциация на измамените с инвестиционни бонове, чиито членове са завели срещу Агенцията по приватизация над 120 съдебни дела. Почти едновременно. Оттук нататък изобщо не е тайна какво би се случило, ако само 25% от героите на булевардната преса заведат по едно дело в Софийския градски съд. Лудницата ще е пълна, защото всяка седмица т. нар. ловци на сензация се гаврят най-малко с по 20-30 души. Тя обаче ще има оздравителен ефект върху магистратите от Софийския градски съд, защото за тях не е никакъв проблем да замотаят и провлачат във времето десетина-петнайсет такива дела. Но със 150-200 искови молби те могат да се справят само по един-единствен начин: на бърза ръка да наложат глоби от 10 000 лв. по първите 50 дела и ще докарат булевардните вестници до фалит... По същия начин стои и въпросът с бруталното преписване, заради което доста хора от въпросните издания всеки месец носят заплати вкъщи. Този тип дела също не е труден за решаване, защото си има Закон за авторското право и сродните му права, в който всичко, свързано с интелектуалната кражба, е описано на чист български език. Стига, разбира се, някой да се осмели и да го приложи. Подобен пример за отказ от правосъдие се разигра в началото на седмицата, когато в Софийския градски съд продължи делото за плагиатство срещу издателите на Шок-оригиналът Недялко Недялков и Мартин Радославов от Ню медия груп. То е заведено от Асоциацията за нехудожествена литература още през пролетта на 2004 г., но първото заседание по него бе насрочено едва за... март тази година. Както можеше да се очаква, на старта на делото ответниците Недялков и Радославов не се появиха в залата, защото и двамата бяха приковани за леглата от тежки и почти неизлечими заболявания. А във вторник те просто бяха претрупани с работа и затова в залата дойде само адвокатът им, който на един дъх отрече всичко, за което успя да се сети в момента. Включително съдържанието на исковата молба, правото на асоциацията да защити свой пълноправен член и т. н.Случката е повече от банална. В бр.1 за 2004 г. на списание За жената (отпечатан в края на 2003 г.) колежката Милена Димитрова публикува материал за Лидия Иванова, съпруга на първия български космонавт Георги Иванов, озаглавен Лидия Иванова: половинката от една звезда. Част от снимките към този материал са предоставени на авторката от нейната героиня, а друга част са правени от фотограф на списанието. В броя си от 7 януари 2004 г в. Шок-оригиналът препечатва почти дословно материала на Милена Димитрова (заедно със снимките) под заглавието Учителка, а не говорителката Ина Симеонова е жената на Георги Иванов, като за аромат четивото е гарнирано и с няколко клюки, сътворени от анонимен гений.Вместо обаче съдия Здравка Първанова да опраска делото още миналата година, във вторник (31 май) тя не се осмели да реши казуса по закон. И то по най-простичкия начин: адвокатите на страните прочитат двата текста, след това доказват кое издание се е появило първо на пазара, а накрая адвокатът на издателите на Шок-оригиналът доказва кога репортерка на вестника се е срещала със съпругата на космонавта и кога е получила от нея публикуваните семейни снимки. За най-голямо изумление на присъстващите съдия Здравка Първанова насрочи следващото заседание по делото чак за 25 октомври 2005 г., въпреки че същинската работа по него няма да отнеме повече от четири-пет часа. Именно на тази дата независимият експерт щял най-после да произнесе тежката си дума и да отсече веднъж завинаги кой от кого е откраднал. Иначе казано - с толкова лениви магистрати такива булевардни вестници ни се полагат - сочни и недосегаеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във