Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА ВЪЗРОПТАХА СРЕЩУ ГОСПОДАРИТЕ НА ЗАКОНА

Дисциплинарните производства, бюджетът и имуществото на съдебната система, статутът на Висшия съдебен съвет, правомощията на административните ръководители... Това бяха основните нововъведения в проекта на бъдещия Закон за съдебната власт (ЗСВ), които, за първи път от доста време насам, събраха под един покрив магистрати, депутати, адвокати, юристи и обикновени политици.
Във вторник (27 март), под егидата на Американската агенция за международно развитие (USAID), се проведе дискусия за новия закон. Сред поканените бяха министърът на правосъдието Георги Петканов, конституционните съдии Владислав Славов, Лазар Груев и Димитър Токушев, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и заместниците му Любка Илиева и Румен Ненков, депутатите Анастасия Мозер, Мая Манолова и Елеонора Николова, членове на Висшия съдебен съвет, ръководители на съдебни институции, магистрати от съда, прокуратурата и следствието, адвокати.
Преди да започнат дебатите, всички присъстващи запазиха едноминутно мълчание в памет на конституционния съдия Мария Павлова, която почина на 24 март (събота).
А след като почна дискусията стана чудо на чудесата - проектът за нов съдебен закон бе разбит на пух и прах, както се казва по друг повод. В продължение на четири часа магистратите критикуваха всяка една новост в него. Единствено текстовете, които бяха преписани от сега действащия ЗСВ, бяха подминати с мълчание. Като видя накъде духа вятърът, правосъдният министър Георги Петканов (чието ведомство изготви проекта) стана и невъзмутим напусна дискусията в разгара й.
По традиция начало на дискусията даде министър Георги Петканов, който с няколко изречения изтъкна новостите и предимствата на проекта за бъдещия Закон за съдебната власт. Всичко, което каза Петканов, Параграф 22 подробно описа в материал, озаглавен Лудите - аут от магистратурата! в бр.11 от 2007 година. Заради това сега само ще маркираме онова, което министърът изложи пред аудиторията.
Според Петканов с новия ЗСВ се гарантират принципът на прозрачност, самостоятелност и публичност на съдебната власт. Разширени са правомощията на комисията по предложения и оценка на качеството на работата на съдии, прокурори и следователи; дадена е възможност за кариерното развитие на магистратите; вече законово са уредени критериите за тяхното атестиране; създава се Инспекторат към Висшия съдебен съвет; ограничени са правомощията на Инспектората към Министерството на правосъдието, който ще се занимава само със съдиите по вписвания, съдия-изпълнителите и нотариусите; уредени са финансирането на съдебната система и нейното имущество; създава се по-голям контрол върху съдебната администрация; въвеждат се три режима за назначаване на работа в съдебната власт - конкурс за младши магистрати, конкурс при първоначално встъпване в системата, а за останалите се запазва правото на кариерно израстване; въвежда се нова дисциплинарно наказание - намаляване на заплатата от 5 до 20% за срок от шест месеца до две години.
Още с първото изказване след словото на Петканов обаче стана ясно, че ентусиазмът му не е заразителен.
Редът на изказванията бе по-старшинство, заради това думата бе дадена на председателя на ВКС Иван Григоров. Единственото по-съществено от словото му бе за статута на Висшия съдебен съвет и по-точно за възможността той да стане постоянно действащ орган. Григоров си приписа тази идея, въпреки че тя за първи път бе лансирана от председателя на Върховния административен съд (ВАС)Константин Пенчев през 2002 година. По онова време той беше депутат от НДСВ.
Според Григоров магистратите могат да излизат в петгодишен неплатен отпуск и да се занимават само с кадруване във ВСС. В замяна те трябвало да получават високи възнаграждения. Въвеждането на постоянно действащ съвет обаче трябвало да стане след изтичане на мандата на сегашния, което ще стане през декември 2008 година.
Шефът на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев не можа да коригира Григоров чия е идеята, защото отсъстваше по уважителни причини. Но предварително бе изпратил писмено становище по законопроекта, което бе прочетено пред всички участници.
Пенчев също засегна темата за постоянно действащия ВСС. В няколко доклада на Европейската комисия бе посочено, че ВСС няма необходимия административен капацитет, за да може да партнира равностойно на администрацията на министъра на правосъдието. Липсата на капацитет се дължи на обстоятелството, че членовете на ВСС заемат и други длъжности и работят по проблемите на съдебната власт инцидентно, когато заседава съветът или неговите комисии, мотивира предложението си Пенчев.
Според него ако ВСС стане постоянен орган, то това ще повиши качеството на работата му, ще се подобри подборът на членовете на съвета, защото ще се кандидатират само онези, които желаят да работят за администрирането на съдебната власт, а не както е сега - желаещите да направят кариера покрай членството си във ВСС. Освен това, според Пенчев, членовете на съвета ще бъдат наистина независими от членовете по право (това са председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор - бел.ред.), тъй като по време на мандата си във ВСС няма да са на тяхно подчинение.
Заместник главният прокурор Валери Първанов говори от името на държавното обвинение. Всъщност той засегна въпроси, които са от изключително важно значение за съдебната власт. Става дума за бюджета и имуществото на съдебната власт. Според третата поправка в конституцията с тези два въпроса вече се занимава министърът на правосъдието.
Първанов посочи някои неясноти в проекта за нов ЗСВ. Съгласно неговия чл.80 всички съдебни звена, в това число и прокуратурата, трябва да си изградят информационна система. Това означава закупуването на нови компютри, внедряването на нови системи, харддискове, софтуери и т.н. - все неща, за които са необходими средства. Парите обаче са при министъра на правосъдието. Това е парадокс. Хем законово ни задължават да внедрим такава система, хем не можем, защото с финансите се занимава министърът, обясни Първанов.
Той изтъкна още един проблем в проекта. Никъде не се споменават административните прокуратури, което е противоконституционно. Защото според чл.126 от основния закон Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. И след като вече има 28 окръжни административни съдилища, редно е да има и толкова звена на държавното обвинение.
Не на последно място Първанов посочи и някои проблеми, свързани с дисциплинарните производства. Той цитира текстове от четири закона - Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Във всички тях са предвидени налагане на дисциплинарни наказания на служителите, извършили нарушения - съответно от два месеца от узнаването най-късно до една година. В Закона за съдебната власт обаче нещата стоят по друг начин. Там предвиденият срок е една година от узнаването и не по-късно от две години от извършването, но не да се наложи наказание, а да се възбуди дисциплинарно производство. А практиката показва, че някои от тези дела продължават повече от година - година и половина. Заради това идеята на Първанов е да се съкратят сроковете поне за образуване на дисциплинарни производства.
След изказването на Първанов участниците в конференцията си дадоха почивка. Докато пиеха кафето си, всички обсъждаха законопроекта за ЗСВ като някак темите на разговорите се завъртяха около това трябва ли ВСС да бъде постоянно действащ орган, или не. По-голяма част от присъстващите не харесаха идеята. Някои се възмущаваха от думите на председателя на ВАС Константин Пенчев, че магистрати стават членове на ВСС само и само да израснат в професията си.
Други пък негодуваха срещу факта, че Иван Григоров е откраднал идеята за постоянно действащия ВСС от Константин Пенчев. Те си припомниха, че в далечната 2002 г. председателят на ВКС е бил много против предложението, даже го е обявил за противоконституционно. А сега вече е прегърнал идеята, защото съвсем скоро - на 20 ноември - му свършва мандатът. Явно иска да стане член на ВСС, след като напусне поста, защото няма какво друго да прави. Но му трябва солидна подкрепа от депутатите, за да го изберат от парламентарната квота. Коя ли политическа сила ще го подкрепи? Това е въпросът, коментираха помежду си участниците във форума.
След почивката думата взеха двама от членовете на Висшия съдебен съвет - заместник-председателите на ВАС и ВКС Венета Марковска и Румен Ненков.
Венета Марковска се обяви против идеята ВСС да стане постоянен орган. Според мен това не може да се направи само с промени в Закона за съдебната власт. Трябва да се промени и конституцията. Но ако все пак се приеме въвеждането на постоянно действащ ВСС само в ЗСВ, трябва да се помисли за друго. Мандатът на съвета е пет години, а за да бъде избран магистрат за член, трябва да има поне 15 години стаж. Едно от двете изисквания трябва да се промени - да се намалят или мандатът или годините за стаж, каза Марковска. Мотивите й са, че когато магистратът има 15 години стаж в системата и вече е в разцвета на творческата си работа, едва ли би я загърбил, за да се превърне в чиновник за пет години. Самата Марковска не би го направила.
Заместник-председателят на ВАС засегна и друга тема, която е много важна за съдиите, прокурорите и следователите. Според сегашното законодателство дисциплинарно наказан магистрат може да обжалва решението на ВСС пред Върховния административен съд. Но делото му се гледа от една-единствена инстанция - петчленен състав на ВАС. Докато всички останали държавни служители могат да разчитат на цели три съдебни инстанции. Заради това Марковска предлага поне дисциплинарното наказание уволнение да минава през две нива - тричленен състав на ВАС и после през петчленен състав. Така магистратите ще имат по-голяма защита, обясни Марковска.
Румен Ненков я подкрепи за обжалванията. Що се отнася до идеята ВСС да стане постоянно действащ орган, Ненков нямал категорична позиция по въпроса. И сегашният вариант, и предлаганият имали своите плюсове и минуси. Но може би най-добре било ВСС да се раздели на две - половината магистрати да бъдат назначени за постоянно, а другата половина да си останат действащи.
Ненков заяви, че може да заимстваме модела на ВСС от Румъния. Там съветът е двукамерен. Горната камара се състои само от съдии, които назначават и повишават само магистрати (в черни тоги). А в Долната камара членуват прокурори и следователи, които пък се грижат за бъдещето на колегите си.
Най-сериозният проблем обаче е свързан с имуществото и финансите на съдебната власт. Думата имущество има широко понятие, тя не се свежда до управлението на една или друга сграда. Аз съм твърдо против съдилищата да изпълняват интендантски функции. В думата имущество влизат и всички финансови средства. Сега, заради третата поправка в конституцията, ние не можем да си купим даже хартия без позволението на министъра на правосъдието. И за каква независимост на съдебната власт говорим, когато сме изцяло зависими от изпълнителната власт. Заради това аз приветствам идеята на главния прокурор да поиска тълкувателно решение на Конституционния съд върху тези текстове, каза Ненков.
Конституционният съдия Владислав Славов изцяло подкрепи магистратите по отношение на финансирането. Когато министерството управляваше имуществото на съдебната власт, само послушните председатели получаваха пари за някое ремонтче, каза Славов.
Но нямаше кой да го чуе. Адресатът Георги Петканов вече бе напуснал дискусията.

За разлика от останалите двама големи в съдебната система - главният прокурор Борис Велчев (вдясно) и председателят на ВКС Иван Григоров (в средата), шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев не успя лично да участва в разгрома на бъдещия Закон за съдебната власт. Въпреки това, той идентифицира още една положителна тенденция в превръщането на ВСС в постоянно работещ орган: от височината на камбанарията си, членовете на съвета вече няма как да влияят върху съдебните актове по делата, в които участват. Не за друго, а защото по време на мандата си във ВСС те стават най-обикновени чиновници и няма да гледат никакви дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във