Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СМЪРТ ПО ВРЕМЕ НА ДЕМОКРАЦИЯ

Неотдавна Европа стана свидетелка на най-шумното политическо престъпление от 1986 г. насам, когато беше убит шведският премиер Улоф Палме. Сега жертвата е министър-председателят на Сърбия Зоран Джинджич, който изигра ключова роля за падането на режима на Слободан Милошевич. Поръчителят на престъплението вече е известен - Милорад Лукович по прякор Легия, бившият командир от специалните служби на тайната полиция на Милошевич. Установени са и физическите извършители. Балистичната експертиза на снайперистката винтовка Хеклер-Кох Г3 категорично потвърди, че убиецът на Зоран Джинджич е заместник-командирът на специалното подразделение Червени барети - Звездан Йованович (Зеки). Той бе арестуван на 25 март 2003 година. Задържан е и един от съучастниците му - Саша Пеянович, действащ офицер от същото подразделение. Оръжието беше намерено от полицията в един от парковете на Нови Белград. Но главният подбудител на престъплението Милорад Лукович все още е на свобода. Впрочем, както вече е известно, покойният Джинджич и Легия са се познавали доста добре.Ела сам, без охрана На 4 октомври 2000 г. в 17.50 ч. белградско време лидерът на Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС) Зоран Джинджич излязъл от централата на своята партия, която се намирала на улица Пролетарски бригади. След десет минути му предстояла важна среща. До началото на революцията в Сърбия, завършила със свалянето на Слободан Милошевич от власт, оставали 12 часа. От предстоящата среща зависело дали сръбската революция ще бъде нежна, или кървава. Лидерът на сръбските демократи отивал да преговаря с командира на прочутите червени барети - специалното подразделение към службата за държавна сигурност на Сърбия. Малцина познавали Милорад Лукович по име, но всички знаели добре прякора му - Легия. Той сам позвънил по телефона на Зоран Джинджич и му предложил да се срещнат. Утре в 18.00. На улица Адмирал Гепрад - по войнишки кратко казал Легия и добавил: Ела сам, без охрана!Джинджич знаел, че приемайки условията на Легия, се подлага на голям риск, защото в продължение на много години Милорад Лукович бил сред най-близките съратници на Милошевич. Именно хората на Легия изпълнявали най-деликатните поръчки по време на войните в Босна, Хърватска и Косово. Мнозина се досещали, че вълната от политически убийства в Сърбия може би е дело на червените барети, но доказателства за това така и никой не се осмелил да събере. Въпреки всичко Джинджич все пак се срещнал с Легия. Той забелязал веднага бронирания джип на командира на специалното подразделение, както и хората му, прикриващи се из входовете на съседните сгради. Джинджич се качил в джипа, който бавно тръгнал из центъра на Белград. Ще стане страшно - веднага казал Легия. - Дадени са ни сурови заповеди, включително и за конкретни хора. Ясно - отговорил Джинджич, опитвайки се да изглежда колкото е възможно по-уверен, макар да разбирал, че последната фраза на Легия има пряко отношение към него. - Какво трябва да правим? Не стреляйте по полицаите, не щурмувайте казармите. Тогава и моите момчета ще си останат в лагера, изложил накратко исканията си Милорад Лукович. Джинджич моментално преценил, че е по-добре да не дърпа дявола за опашката и се съгласил да изпълни условията. Месеци по-късно, спомняйки си за този разговор, Зоран Джинджич ще каже: Тогава аз най-много се страхувах от Червени барети. Те можеха да пролеят море от кръв. И когато разбрах, че няма да се намесят, от сърцето ми падна камък. Тогава Легия не изпълнил главната заповед, дадена му от обкръжението на Милошевич: в случай на необходимост лидерите на Демократичната опозиция в Сърбия (ДОС) да бъдат ликвидирани. Начело в черния списък бил Зоран Джинджич, за когото се знаело, че е мозъкът на готвещата се октомврийска революция. Две години и половина по-късно кървавата заповед все пак беше изпълнена. От улица Адмирал Гепрад, където Легия се срещнал с Джинджич на 4 октомври 2000 г., до служебния вход на сградата на сръбското правителство, където премиерът беше разстрелян на 12 март 2003 г., разстоянието е само сто метра. Шокът от екзекуцията на Джинджич наистина бе огромен. Многопосочните отговори на въпроса Какво накара специалните служби и мафиотските структури да заработят заедно и да елиминират символа на сръбската демокрация?, се появиха почти моментално. Ясно е, че на 4 октомври 2000 г. Легия е тръгнал да се споразумява с лидера на опозицията от любов към демокрацията. И едва ли той сам би могъл да вземе такова решение. Тогава негов пряк началник е шефът на Държавна сигурност Раде Маркович. Според познавачите обаче, истинският шеф на сръбската тайна полиция бил Йовица Станишич, уволнен две години по-рано от Милошевич по настояване на съпругата му - Мира Маркович. Легия и Станишич прекрасно разбирали, че с режима е свършено и никак не им се искало да умират заедно с него - в буквалния и преносния смисъл. Вероятно тогава се ражда и идеята да установят предварителен контакт с лидерите на ДОС и да преговарят с тях. Та нали режимите се сменят, а специалните служби остават? Очевидно идеята им е била в замяна на ненамесата им в октомврийските събития демократите да не ги закачат след като дойдат на власт. И най-важното - да им дадат възможност да правят това, което са правили и при Милошевич - да контролират контрабандата и наркотрафика.Въпреки че тогава сръбските демократи не дават никакви гаранции на професионалистите от специалните служби, след идването си на власт те наистина ги оставят на мира... Но временно. Главната заслуга за този комфорт е най-вече на тогавашния президент на Югославия Воислав Кощуница. В продължение на няколко месеца след падането на бившия режим той (по непонятни и до днес причини) се съпротивлява на опитите да бъде уволнен Раде Маркович - последният шеф на тайната полиция на Милошевич. Времето беше напълно достатъчно за шефа на сръбската Държавна сигурност да унищожи секретните досиета на бившия режим. Ръководният състав на Службата за военна сигурност също не претърпя никакви промени и след победата на демокрацията в нея остават много от хората на Милошевич. Йовица Станишич е оставен на спокойствие, а Милорад Лукович (Легия) е освободен от поста си командир на Червени барети едва след като организира сериозен побой в един ресторант. (Впоследствие Лукович става един от лидерите на т. нар. Земунски клан заедно с Душан Спасоевич, по прякор Шиптъра.)До началото на 2003 г. обстановката в Сърбия беше твърде удобна за бившите. Първите две демократични години преминаха изцяло в противостоене между двамата ключови сръбски политици - премиера Джинджич (чиято амбиция бе наследството от режима на Милошевич да бъде заличено до дъно) и президента Кощуница (който се вживя в ролята си на прът в колелото на реформите).Тази война между двамата завърши едва през февруари 2003 г. с пълен триумф за Джинджич. Заедно с разпадането на Съюзна република Югославия от политическата сцена си отиде и нейният президент Кощуница. Вече нямаше какво да парализира изпълнителната власт в Сърбия и Зоран Джинджич се зае с решаването на актуалните проблеми. А една от първите задачи в списъка му бе борбата с организираната престъпност. Вече нямаше как да не се сблъска отново със стария познайник Легия и с хората му от земунската престъпна структура (по името на белградското предградие Земун). Според вицепремиера на Сърбия Жарко Корач, Земунският клан вероятно е най-мощната банда на Балканитекоято разполага с милиони евро и която има около 200 активни членове. Повечето от тях са млади хора, които нямат образование и постоянна работа, но притежават завиден военен опит. Някои от тях са служили в елитни армейски подразделения, други - в югославските специални служби, а трети - в т. нар. паравоенни отряди, които по време на войните, водени от режима на Милошевич, са свършили най-мръсната работа. (Подобна паравоенна групировка са Тигрите на Желко Ражнятович - Аркан, разстрелян през зимата на 2000 г. в белградски ресторант.) Според сръбски анализатори, кланът разполага с неизчерпаеми източници на информация и със свои верни хора на почти всички нива в изпълнителната и съдебната власт. Връзката със сегашните тайни служби в Сърбия обаче е безспорна. Земунският клан е смятан за отговорен за всички нашумели убийства на сръбски политици, бизнесмени и шефове на специални служби, извършени през последните десет години. Те са екзекуторите на министъра на отбраната на Югославия Павле Булатович (през 2000 г.), на заместник-министъра на вътрешните работи Радован Стоичич (през 1997 г.), на ръководителя на управлението за държавна сигурност Момир Гаврилович (през 2001 г.). Смята се, че престъпната групировка поддържа тесни делови контакти с колумбийската наркомафия и контролира основните канали за доставка на дрога в Сърбия.Осведомени твърдят, че по инициатива на Джинджич е готвен арест за лидерите и членовете на мафиотските структури (в това число и на Земунския клан). Освен това е планирано и предаването на някои от тях (на първо място Легия и Йовица Станишич) на Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Именно това намерение на Джинджич се изтъква като най-вероятният мотив за убийството му.Първият атентат срещу Зоран Джинджич бе извършен на 21 февруари 2003 година. На магистралата Белград - летище Сурчин в кортежа му ненадейно се вряза огромен камион. Тогава сръбският премиер оцеля по чудо. Сблъсъкът беше избегнат благодарение на професионализма на шофьора му. След първоначалното разследване инцидентът бе квалифициран като опит за покушение. Близки до сръбското правителство кръгове твърдят, че след февруарската атака срещу премиера някои от членовете на кабинета му получили анонимни заплахи, че ще бъдат ликвидирани, ако властите не прекратят кръстоносния поход срещу организираната престъпност. Премиерът обаче не се поддал на заплахите и така подписал смъртната си присъда. Нещо повече - информирани източници твърдят, че две седмици преди убийството на Джинджич в ход е била подготовката на широкомащабна операция срещу сръбските криминални структури. Назначен е бил дори специален прокурор за борба с организираната престъпност, чиято първа задача била лидерите на Земунския клан да влязат зад решетките. Операцията трябвало да започне на 12 март вечерта. Фаталните изстрели срещу Зоран Джинджич проехтяха няколко часа по-рано Убийството на премиера не отмени операцията на сръбската полиция. За броени дни бяха арестувани няколкостотин членове на различни престъпни групировки, зад решетките попаднаха още Йовица Станишич и бившият командир на командосите Франко Симатович. Сметките на организаторите на убийството на Зоран Джинджич, че без него властите няма да се решат на радикални мерки, излязоха криви. Впрочем по всичко личи, че сръбските демократи нямат друг избор. Правителството на Сърбия вече заяви, че убийството на премиера е опит за предизвикване на хаос, безвластие и страх в републиката. А вицепремиерът Жарко Корач беше още по-категоричен: Целта на организаторите му е дестабилизация на страната и предизвикването на нови избори. Те очакваха, че на власт ще дойдат т. нар. патриоти (привържениците на бившия югославски лидер Слободан Милошевич - бел.ред.), които ще се отнесат с по-голямо уважение към миналите им заслуги.И макар че Легия успя да изпълни заповедта, дадена му преди две години и половина, премиерът на Сърбия Зоран Джинджич все пак го надигра. Макар и с цената на собствения си живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във