Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СНЕМАНЕТО НА МАГИСТРАТСКИЯ ИМУНИТЕТ Е БИЛЕТ ЗА ЕВРОПА

Кой слуга на Темида е по-склонен да вземе подкуп, за да реши едно дело по определен начин - недосегаемият, заради имунитета си, или почтеният по принцип? И какво ще се случи, ако всеки недоволен от конкретна присъда обвини съдията, че е корумпиран? Дали Европейският съд ще прояви великодушие, ако не се вслушаме в съвета му да премахнем имунитета на магистратите? Това са само част от темите, по които кръстосаха шпаги представители на Европейската комисия, на Асоциацията на американските юристи и българските им колеги от съда, прокуратурата и следствието на дискусията, състоялата се на 14 декември в Съюза на българските юристи. Тя показа, че проблемът за имунитета и несменяемостта на магистратите може да бъде видян от повече от два противоположни зрителни ъгъла. Мотивирайки заключенията и препоръките на Европейската комисия, нейният представител Гюнтер Мюлер и Кейт Томас от Американската асоциация на юристите се опитаха да защитят позицията: Защо магистратския имунитет не отговаря на европейските стандарти? Основният им аргумент бе, че в редица европейски страни съдиите и прокурорите не са защитени с имунитет. Така е в Англия, във Франция, в Белгия, във Финландия. В Испания съдиите могат да бъдат арестувани единствено по заповед на компетентния съд, но ако са заварени на местопрестъплението. В Люксембург пък имунитетът се разпростира само върху разследването и осъждането за корупция. Що се отнася до несменяемостта - като привилегия на магистратите, тя е практика почти навсякъде в Европа. Във Франция съдиите не могат да бъдат премествани на друга длъжност без тяхно съгласие. В Германия съдиите са пожизнени и се назначават от президента. Несменяеми са също съдиите в Австрия, Белгия, Италия и Люксембург. В Швеция несменяемостта е ограничена и магистратите могат да бъдат освобождавани или при извършено наказуемо действие, или при системно несправяне със служебните задължения. Тази дейност е поверена на Националния дисциплинарен съвет.В България нещата стоят доста по-различно. Според чл.132, ал.1 от Конституцията и чл.134, ал.1 от Закона за съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народни представители. Този имунитет обаче не е абсолютен, както се опита да докаже съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков. Защото, на практика, съществува едно голямо жури, каквото е Висшият съдебен съвет. То е овластено да взема решение за снемане на имунитета на магистратите тогава, когато има достатъчно доказателства за извършено престъпление от тях или други техни несъвместими действия. Освен това недосегаемостта на съдиите, прокурорите и следователите е своеобразна гаранция срещу натиск от страна на останалите две власти и своеобразна застраховка, че организираната престъпност няма да пусне пипала и сред правораздавателните органи. Засега остава основният въпрос - дали защитата, с която се ползват магистратите, не преминава границите на допустимото. За да вземе решение за снемане имунитета на един прокурор например, Висшият съдебен съвет в България трябва да обсъди събраните срещу него доказателства. Само че как да бъдат събрани такива доказателства, след като имунитетът пази нашите магистрати тъкмо от такива следствени действия? На 14 декември обаче най-соломоновското решение на проблема предложи правосъдният министър Антон Станков. Според него, имунитетът на магистратите може да бъде ограничен само спрямо техните действия и изказвания, свързани с конкретните им служебни задължения. За всички закононарушения, извършени извън работно време, магистратите трябва да отговарят наравно с обикновените граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във