Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СНИМКИТЕ НА ОВЪГЛЕНИ ТРУПОВЕ СА НЕДОПУСТИМИ

Манфред Протце е роден на 3 януари 1946 г. в германския град Притцвалк, област Бранденбург. От 1974 г. до 1980 г. е журналист на свободна практика към радио NDR (Norddeutscher Rundfunk). От същата година е редактор в Германската информационна агенция DPA и член на управителния съвет на съюза на германските журналисти, където отговаря за спазването на етичните стандарти в журналистиката и въпросите на международното сътрудничество. От 1987 г. до днес е член на Германския прессъвет и председател на Комисията по жалби. Един мандат е говорител на прессъвета.
Преподавал е в институт за подпомагане на млади кадри в областта на публицистиката, както и към фондациите Конрад Аденауер и Фридрих Еберт в Германия и в чужбина. Участвал е при подготовката на саморегулиращи се механизми и институции в Албания, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Киргизстан, Унгария. Обучавал е ръководители на германски затвори при изявите им в медии.

Г-н Протце, каква е медийната политика в Германия по отношение на съдебната система и делата с обществен интерес?
- Преди години съдилищата в Германия се смятаха за много затворени. Повече информация можеше да се получи само за процесите с голям обществен интерес, докато за останалите дела от съдилищата предоставяха на медиите минимална информация. Ако човек искаше да узнае например как е приключило едно дело, което го интересува, можеше да го направи само по един начин.
Какъв?
- Чрез адвокатите на някоя от страните. От тях можеше да научи за коя дата е насрочен процесът, какво се е случило на отделно заседание и съответно как е завършило делото. В повечето случаи това се прави от защитниците на спечелилата страна.
Промениха ли се нещата оттогава?
- О, да! Днес информация за делата се предоставя от пресаташета на различните съдилища. Има обаче проблем със съобщението за тези процеси, защото те се разпространяват до журналистите най-често по електронната поща.
За обществено значимите дела ли?
- Да. Когато се обяснява какво дело ще се разглежда, в бюлетина са вписани само номерът на процеса и ключови думи, които описват неговия характер.
Можете ли да посочите конкретен пример?
- Разбира се - шофиране без книжка. При такова обяснение със сигурност не можем да разберем дали този процес е срещу известна личност, или е един от стотиците срещу обикновени граждани.
Има ли конкретен род дела, на които в германските съдилища не биват допускани журналисти?
- Да. Това са процеси за детска престъпност и дела, в които една от страните са хора с дълбоки душевни проблеми. Иначе прозрачността в съдилищата ни е на особена почит. Всеки журналист може да идва в съдебната зала на всички останали дела и да си води записки. Забранено е обаче по време на самото заседание да се правят снимки, както и да се правят аудио и видеозаписи. Въпреки това съществува проблем с публикуваните материали след това.
Защо?
- Заради правната квалификация на репортерите. Юристите очакват от журналистите да бъдат компетентни колкото тях или поне да са наясно с повечето юридически термини, които се употребяват в съдебната зала.
В този смисъл обучават ли се представителите на медиите по специалността Право?
- Да, именно това наложи репортерите да се ограмотяват правно. Но все пак не трябва да забравяме, че работата им е от една сложна юридическа материя да извлекат най-важното и да го представят на достъпен и разбираем език на хората. Читателите искат да научат как е бил възпитаван един убиец например, за да се реши да извърши това най-тежко престъпление, както и какво се е случило на заседанията по делото срещу него и каква присъда му е отредена.
Трудовите спорове кой съд ги разглежда в Германия?
- Тъй като това са много специфични взаимоотношения, бяха създадени специализирани Трудови съдилища. Там се решават споровете между работодатели и служители. Освен тях има и други съдилища, които се занимават с определен вид правна дейност.
Какви?
- Например Федералният конституционен съд, който по жалби на граждани или институции разглежда спазването на разпоредбите на съответния закон, който според ощетената страна не е прилаган правилно или не е създаден както трябва.
Като стана въпрос за законите в Германия, развързват ли те ръцете на държавното обвинение при събирането на доказателства?
- Определено да. Ще ви дам типичен пример. Прокурор може във всеки един момент да влезе в редакция на вестник, където по-рано е публикувано или обвинителят има данни, че предстои да се публикува разследване по някое престъпление. Тогава магистратът в червена тога има право да конфискува всички дискове, дискети и други носители на ценна информация, която би могла да бъде от съществено значение за разследването.
Вие сте член на Германския прессъвет. В какво точно се изразява вашата работа и изобщо дейността на организацията?
- Проверяваме сигнали от различни медии, засегнати лица или учреждения относно публикувани снимки, които често накърняват личните права и неприкосновеност на хората. Сигурно много съдии са доволни от съществуването на такъв саморегулаторен съвет.
Можете ли да дадете конкретни примери?
- Разбира се. Един бивш немски канцлер беше изобразен на корицата на известно списание чисто гол, като интимните му части бяха покрити с листо точно както Адам под заглавие Голата истина. Същият този човек се обърна към нас с молба да преценим дали тази карикатура е допустима. Ние от своя страна излязохме със становище, че тя е публикувана в рамките на моралното, защото човекът си беше изградил такъв имидж.
Какви други подобни случаи е трябвало да решавате?
- Например със снимка на Анна Линд минути преди да почине (Линд е бивш министър на външните работи на Швеция, убита на 10 септември 2003 г. в центъра на Стокхолм - б.а.). В един от най-тиражните немски вестници публикуваха нейна снимка на носилката преди да я вкарат в болница, а заглавието към нея гласеше Hier stirbt Anna Lindt - Тук умира Анна Линд. Ние единодушно решихме, че това е недопустимо. По същия начин се случи и със смъртта на Франсоа Митеран (бившия френски президент почина на 8 януари 1996 г., като през 1992 г. съобщи, че страда от рак на простатата - б.а.). Това са неморални кадри, обществото няма право да вижда тези хора в последните им мигове от живота.
Само за подобни снимки на известни личности ли взимате решения?
- Не. Има редица случаи на жестоки катастрофи, след които в пресата се появяват снимки на овъглени трупове. В един от случаите бяха публикувани снимките на петима загинали души. Това също е недопустимо, изключение правят само случаите, в които се касае за известни личности.
А ако става дума за единствено доказателство за смъртта на тези хора?
- Тогава няма проблем. В най-тиражния немски вестник беше публикувана снимка на разкъсаното от бомбен взрив тяло на човек, който приживе е обвиняван, че е подтиквал към терористични актове. Към нея беше изписано заглавието Кървавият край на шейха на терора. Ако само този фотос доказваше гибелта му, всичко щеше да е наред. Но и той има свое право на достойнство, затова снимката е недопустима.
След като отсъдите дали правилно или не е публикувана дадена снимка, решението ви играе ли някаква роля в съда?
- Когато например оценката ни е негативна за медията, която нарушава етичните кодекси, то след това със сигурност има негативни последствия за нея. Ние обаче нямаме право да налагаме глоби. Нито едно наше мнение досега не е достигнало до съда, просто защото то не е доказателство там. Ето защо съдиите не са длъжни да се съобразяват с нашите мнения и становища.
Случвало ли се е съдът да се обърне към вас с молба за оценка по конкретен случай?
- Не. При нас нещата са много поверителни, докато при съдилищата информацията е обществено достояние. Затова много хора се обръщат само към нас, за да не се вдига шум около името им.
Разговора води Борислав Радославов

Facebook logo
Бъдете с нас и във