Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СОФИЯ ОСТАНА САМО С ПЕТИМА ХРАБРИ ПРОКУРОРИ

Главният прокурор Борис Велчев ще трябва да разпусне Софийската градска прокуратура (СГП) и да организира конкурс за набиране на храбреци - хора, които да работят като държавни обвинители и които няма да се страхуват да застанат срещу престъпниците и мафията, да ги разследват и да ги изправят пред съда.
Поводът за тези думи е изказване на и.д. градският прокурор на София Николай Кокинов. Във вторник (14 ноември) той представи новото спецзвено на СГП, което ще се занимава с част от делата с обществено значение. В новата структура влизат само... петима прокурори, които били единствените доброволци за новия експеримент.
Според Кокинов останалите им колеги (в СГП работят общо 70 прокурори) отказали да участват по различни причини. Но най-честите били или лични, или опасения, че няма да се справят с разследванията на терен, както се казва. Тоест да участват пряко в разнищването на престъпленията.
Въпросът е как досега тези хора са работили в структурите на държавното обвинение, като ги е страх да... разследват. Според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) основната работа и основното задължение на прокуратурата е свързано именно с разследването.
Наистина фигурата на разследващия прокурор бе въведена с приемането на новия НПК. Но ако думите на Николай Кокинов се приемат буквално, излиза, че от 28 април 2006 г. (когато НПК влезе в сила) държавните обвинители са си чоплили носовете над бюрата. Те са седели в кабинети, давали са указания чрез писма или по телефона. А накрая са писали обвинителни актове, които са защитавали пред съда. Чисто канцеларска работа.
И защо тогава въведоха фигурата на разследващия прокурор, като е по-лесно да се работи от дистанция? А все пак, какъвто и да е законът, той трябва да се спазва и от съдебната власт, която трябва е пример на останалите хора.

Петимата смелчаги, които се осмелиха да участват в експерименталното звено, са Нелчо Неделчев, Станимир Димитров, Севдалин Цанков, Калин Софиянски и Божидар Джамбазов. Последният е определен от главния прокурор Борис Велчев за ръководител на спецотдела.
Реформаторската идея видя бял свят на 25 октомври, когато обвинител №1 я сподели пред медиите. Според Велчев със създаването на спецзвеното държавното обвинение ще се опита да подобри работата си по някои важни дела, да ускори тяхното приключване и да ги придвижи към съда.
Три седмици по-късно звеното вече е сформирано и почва здраво да работи. Петимата прокурори ще се преместят в сградата на Националната следствена служба (НСлС). Ръководството на СГП им е осигурило всякакви екстри, които да помогнат за тяхната работа - автомобили, телефони, офис техника.
В спецзвеното ще участват още следователи, дознатели, данъчни служители от Националната агенция за приходите и експерти от Агенцията за финансово разузнаване (АФР). На всеки един от петимата прокурори ще бъдат разпределени по пет дела. Общият им брой ще бъде 25 наказателни производства.
Няма нищо специално в новото звено, единственото по-специфично нещо ще бъде начинът на разследване, който ще бъде по-динамичен, каза във вторник ръководителят на структурата Божидар Джамбазов.
Според него динамика в дейността на СГП в момента не е възможна заради обема на работа. Прокурор от СГП на година разследва по около 50-60 дела. Трудно може човек да се концентрира при толкова много производства, които му се водят. Той не може да упражнява постоянен контрол върху всяко свое дело. Заради това на първо време ще изпробваме този нов модел, ще видим дали той е удачен, ще видим дали ще успеем да съкратим сроковете за разследване и дали можем максимално бързо да внесем качествени обвинителни актове в съда , смята Джамбазов.
Според него вече няма да се губи време в организирането на срещи между следователя и прокурора, последният ще има възможност пряко да участва в разпити на свидетели, например да дава директно писмени или устни указания по разследванията. Въобще ще се пести от технологичното време.
Ако моделът се окаже успешен, няма да е чудно той да бъде въведен и в други прокуратури в страната. Но Борис Велчев може да срещне проблем при осигуряването на човешкия ресурс.
Простичкият пример е следният. Всеки един от тези петима прокурори е имал, да приемем - по 50 дела. Сега им остават само по пет. Останалите 225 дела ще се разпределят между другите 65 прокурори в СГП, средно по 3.5 дела на човек в повече.
Наистина спецзвеното ще се занимава предимно с тежки дела, стопански или икономически. Но дали това може да се смята като оправдание за допълнителното натоварване на техните колеги.
Има изход от ситуацията. Изпитателният срок на спецзвеното е три месеца. Ако експериментът се окаже успешен, главният прокурор ще има силен коз да поиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) да се увеличи щатът на прокуратурите, в които смята да създаде аналогични структури.
ВСС от своя страна може да се обърне за помощ към финансовия министър Пламен Орешарски и да го помоли да им даде допълнителни средства за заплати на новите служители. Ако спецзвеното даде положителни резултати, финансист N1 с чиста съвест може да го направи.
Другият въпрос е ВСС е да пренасочи част от парите за капиталови разходи (например предназначени за ремонта на Съдебната палата) и да покрие сумите за трудови възнаграждения на новите прокурори.
Най-сложно ще се окаже намирането на помещения. В СГП в един кабинет седят вече по трима-четирима прокурори, така че там е като в дядовата ръкавичка. Но нищо не пречи Военноапелативна прокуратура да се премести в сградата на ул. Позитано, където в момента е Софийската военноокръжна прокуратура. Или част от щата на двете прокуратури да се прехвърли към щата на СГП например. Ако се помисли, ще се намери разрешение и на този проблем.
Както вече казахме, спецзвеното ще се занимава с 25 дела. Сред тях са трите досъдебни производство по случая със столичната Топлофикация - двете срещу Валентин Димитров за пране на пари и за длъжностно присвояване, а третото е срещу бившия Борд на директорите на дружеството. Отделът ще разследва още делата за източване на Държавния резерв; срещу Николай Методиев-Пилето; за далаверите в Софийски имоти; срещу бившия изпълнителен директор на фонд Земеделие Красимир Неделчев; четири дела срещу прокурорите Станислав Гюров, Венелин Тодоров, Вероника Кольова, Тони Томов и Карен Бейлерян; делата срещу бившите митничари Георги Георгиев-Пурата и Радослав Живков-Джими; срещу Боян Петракиев-Барона; срещу бившата шефка на митницата в Горубляне Снежина Ангелова; срещу митничарят Любомир Любенов, известен като Любо Четворката.
Очакват се няколко дела от провинцията и две производства, образувани по сигнали на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за злоупотреби с пари от еврофондовете.
В списъка не е попаднало нито едно дело срещу депутат, няма го и досъдебното производство срещу Нестор Несторов, син на бившия шеф на КАТ Илия Илиев, нито пък това срещу бившия шеф на пожарната Кирил Войнов.
Събрахме се с ръководството на Софийската градска прокуратура и заедно решихме кои дела да бъдат в списъка. Не сме търсили никакъв ефект при техния подбор. Единствената идея беше да са дела с обществена значимост. Те се водят срещу знакови фигури. Сметнахме, че е по-удачно да изключим разследванията срещу депутати, за да се избегне политическото украсяване на звеното. Специалността на отдела не е насочена към хората, а към начина на разследване, обясни Божидар Джамбазов.
Според него основният риск в работата на новото звено е дали хората в него ще успеят да се сработят. Става дума за прокурорите, за следователите, за дознателите и за хората от данъчната администрация и от АФР. Това ще покаже само времето, но ако екипите се сработят, най-вероятно и експериментът ще се окаже успешен, заключи Джамбазов.
Надзорът над работата на новото звено ще бъде осъществяван първо от и.д. градския прокурор на София Николай Кокинов и от главния прокурор Борис Велчев.
Ралица Петрова

КАРЕ
Седем души са подали документи за участие в надпреварата за градски прокурор на София. Главният прокурор Борис Велчев обяви конкурс за длъжността, след като на 4 октомври тогавашният титуляр Вичо Вичев бе назначен за апелативен прокурор на столицата.
Крайният срок за подаване на стратегия за развитие на Софийската градска прокуратура (СГП) бе 10 ноември. Сред кандидатите за поста са сегашният и.д. шеф на СГП Николай Кокинов, колегите му от СГП Максим Колев и Тодорка Миндова, заместник районният прокурор на столицата Христо Динев, колегата му от Районна прокуратура-София Филип Пунев и двама души от провинцията - шефът на Районна прокуратура-Пловдив Димитър Ангелов и ръководителят на РП-Велико Търново Антоанета Чакърова.
В понеделник (13 ноември) главният прокурор Борис Велчев е получил всички документи и е започнал да се запознава с тях. След като прочете внимателно какво предлагат седмината кандидати, Велчев ще избере и своя фаворит.
Изненада за всички медии беше, че в списъка на кандидатите липсваше името на заместник градския прокурор на София Роман Василев. Той е един от наблюдаващите прокурори по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови, известни като Големия и Малкия Маргини, както и по делото за рекет срещу Златомир Иванов-Златко Баретата и приближения му Антон Савов-Тони Дебелия.
Когато Велчев обяви конкурса, плъзна слухът, че Роман Василев е фаворитът за поста, защото бил много приближен на обвинител №1 и едва ли не през ден ходил в кабинета му да докладва за развитието на делото срещу Маргините.
Но или клюките се оказаха просто клюки, или Роман Василев не е успял да измисли конкурентна стратегия за развитието на СГП, с която да спечели безапелационно поста градски прокурор на София.

КАРЕ
Едно от делата срещу бившия директор на столичната Топлофикация Валентин Димитров, това за прането на пари, се бави, но не по вина на българските власти. Прокуратурата очаква резултатите от няколко съдебни поръчки, изпратени до различни страни в Европа и Централна Америка.
Когато съм наясно със заключенията на чуждите колеги, ще мога да кажа и кога евентуално ще приключи разследването, обясни във вторник наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов. Засега досъдебното производство се движи в рамките на шестмесечния срок за разследване. Но има вероятност той да бъде удължен на девет месеца.
Що се отнася до другите две дела - за длъжностно присвояване срещу Вальо Топлото и срещу борда на директорите на Топлофикация, нещата са по-улеснени от гледна точка на това, че всичко се развива в България, обясни още Джамбазов. По тези досъдебни производства предстои да бъдат изготвени няколко експертизи, но прокурорът смята, че в рамките на сроковете в Наказателнопроцесуалния кодекс те ще бъдат приключени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във