Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СОФИЯНСКИ ОТНОВО НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА

Край нямат съдебните патила на столичния кмет Стефан Софиянски. След като на 8 ноември започна делото за Централни хали, на 9 декември в Софийския градски съд стартира и процесът за сделката т. нар. Бизнес център Гурко 1, по който Софиянски е обвинен по чл. 282 от Наказателния кодекс - за длъжностно престъпление. Според обвинителният акт, през периода 14 юли 1997 г. - 30 юли 1999 г., в качеството му на длъжностно лице, Стефан Софиянски не е изпълнил служебните си задължения и в резултат на това е нанесъл значителни вреди на общината в размер на 5. 274 млн. лева. Другият обвиняем по делото е заместник-кметът на София Венцислав Николов, който също трябва да отговаря за длъжностно престъпление. Ако вината на двамата бъде доказана, ги заплашва затвор от три до десет години. Спомен мил, спомен мойЕдна от първите решителни крачки за модернизирането на София бе направена от първия син кмет Александър Янчулев. През 1992 г. той настани столичната библиотека в бившия Софийски градски комитет на БКП на площад Славейков и на 5 април 1993 г. взриви сградата на ул. Гурко, № 1, строена още в началото на миналия век. Теренът, който лъсна след разчистването на отломките, бе закован точно на 2212 кв. м, а бъдещата придобивка бе описана от тогавашния кмет Янчулев като модерен делови и културен център. Точно една година и пет месеца по-късно - на 25 август 1994 г., столичните общинари обявиха, че в градинката пред Народния театър ще извиси снага Световен търговски център, и те са издали всички необходими разрешения за неговото строителство. Конкурсът е спечелен от фирма ММН инвестиционна програма, която за отрицателно време излива основите на бъдещата столична гордост, изгражда подземния етаж и... замразява строежа, защото парите й свършват.През октомври 1995 г. кандидатът на СДС Стефан Софиянски печели изборите, но през следващата година и половина довършването на обекта изобщо не намира място сред приоритетите му. Най-изненадващо обаче - на 20 юни 1997 г., той внася докладна записка в Столичния общински съвет, в която Световният търговски център е понижен до най-обикновен бизнес център, а изгражданенето и експлоатацията му са поверени на специално създадено акционерно дружество с участието на общината. Пред столичния парламент Стефан Софиянски обяснил, че е нерентабилно да харчи повече пари за поддръжка и охрана на недовършения строеж и, ако Столичният общински съвет одобри предложението му, общината ще получи определени приходи. Нещо повече - градоначалникът информира общинските съветници, че е намерил и подходящи инвеститори - Българската стопанска камара (БСК) и търговското дружество Риалти. Според плановете на кмета, в бъдещото АД общината ще притежава 34% от акциите, а останалите 66% ще бъдат разпределени между другите двама акционери. Последният аргумент на кмета, който убедил общинските съветници да благословят сделката, гласял, че в учредителния договор на АД щяло да има клауза, според която - ако БСК или Риалти не изпълни някое от задълженията си, акциите им автоматично стават собственост на Столичната община. АфератаНа 14 юли 1997 г. Столичният общински съвет одобрява предложението на Стефан Софиянски и му дава пълен мандат да сключи и контролира договора с двете компании. Определен е и капиталът на акционерното дружество - 1 млн. лв. (1000 акции, всяка от които с номинал 1000 лв.), разпределени по следната схема: Столична община - 340 акции за 340 000 лв., БСК - 70 акции за 70 000 лв., Риалти - 590 акции за 590 000 лева.Учредителният договор е подписан на 11 септември 1997 г. и според него общината се задължава да апортира до края на годината правото на строеж и незавършения обект. Освен това в документа е записано още, че в едномесечен срок след окончателното завършване на грубия строеж на бизнес центъра общината се задължава да апортира и правото на собственост върху земята. Според обвинителния акт по делото, до 31 декември 1997 г. кметът не е апортирал правото на строеж на обекта. Вместо това той е поискал от Софийския градски съд (СГС) да назначи три вещи лица, които да изчислят пазарната стойност на имота. На 9 юли 1998 г. СГС удовлетворява искането на кмета, а вещите лица определят, че бъдещият бизнес център Гурко 1 струва 1. 725 млрд. стари лева. Три месеца по-късно в играта се намесва и тогавашният секретар на Столичната община Асен Дюлгеров. На 29 октомври 1998 г. той внася предложение в Столичния общински съвет за увеличаване на капитала на акционерното дружество. Идеята му е следната: общината участва в операцията със скъп имот и заради това другите двама акционери също трябва да увеличат дяловото си участие. Това предложение на Асен Дюлгеров е одобрено от съветниците, а председателят на Бизнес център Гурко 1 и заместник-кмет на София Иван Гечев свиква общо събрание на акционерите на 11 май 1999 година. На сбирката той предлага на БСК и Риалти уставният капитал на АД-то да бъде вдигнат на 5. 073 млрд. стари лв., като общината участва с непаричен апорт в размер на 1. 725 млрд. неденоминирани лева. По ред причини обаче на 11 май акционерите не успяват да приключат с дневния ред на общото събрание и се договарят да продължат работата си след седмица. На 18 май 1999 г. те приемат решение за продажба на акции на трети лица, с което... отново изчерпват дневния ред и се уговарят да продължат след десет дни. Оттук нататък нещата се развиват стремглаво. Още на 18 май Риалти ООД джиросва акциите си на НИКМИ и напуска акционерното дружество, а на следващата си сбирка - на 28 май, общото събрание решава Столична община да апортира веднага правото на собственост на сградата, докато другите двама акционери (БСК и НИКМИ) могат да внесат стойността на новозаписаните акции в капитала на дружеството до... 28 ноември 2001 година. Според Софийската градска прокуратура, Стефан Софиянски - като кмет на Столична община и съакционер в Бизнес център Гурко 1 АД, е допуснал голяма грешка, като е апортирал правото на собственост върху имота, преди да е завършило грубото строителство и без да е апортирал правото на строеж. Основание за този извод дава по-нататъшното развитие на събитията. На 30 юни 1999 г. Българската стопанска камара също джиросва акциите си на НИКМИ АД, а на 30 юли 1999 г., с Решение № 2, Софийският градски съд вписва във фирменото дело на Бизнес център Гурко 1 две промени (според обвинителния акт на Софийската градска прокуратура). Първата е, че капиталът на дружеството е увеличен с апортна вноска на 5 072 700 лв. (съобразно деноминацията на лева), разпределени в 5 072 700 поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка, а втората - че НИКМИ вече е собственик на 66% от капитала на Бизнес център Гурко 1. А на 9 март 2001 г. изпълнителният директор на строителната фирма Милчо Благоев пожелава да изкупи акциите на общината в АД-то и... същинската афера стартира.ХваткатаНа 24 септември 2001 г. Стефан Софиянски внася докладна записка в Столичния общинския съвет (СОС), с която му предлага да приеме Стратегия за придобиване, управление и разпореждане с участията на Столична община в търговски дружества от затворен тип. Освен това Софиянски иска и разрешение да продаде акциите на кметството в някои търговски дружества, включително и в Бизнес център Гурко 1, на цени, не по-малки от тяхната пазарна стойност. Съвсем безропотно Столичният общински съвет дава благословията си на кмета да осъществи сделките. Конкурсът за фирма оценител на общинските активи е спечелен от Брайт консулт ООД, според която всяка общинска акция в Бизнес център Гурко 1 АД струва... 1. 73 лева. Така изчислена, стойността на общинските акции в дружеството (34% или 1 724 718 акции ) е фиксирана на 2. 984 млн. нови лева. През февруари 2002 г. Стефан Софиянски назначава комисия, която да проведе преговорите с кандидат-купувачите и да продаде общинските акции. Единственото условие, поставено от кмета, е пакетът да бъде изтъргуван за не по-малко от 3 млн. лева. Препис от заповедта на Софиянски за създаването на комисията е връчена и на заместник-кмета Венцислав Николов, който трябва да контролира изпълнението на сделката. Преговорите протичат изненадващо гладко, защото НИКМИ веднага се съгласява да плати за общинските акции за 3. 191 млн. лева. Договорът за продажбата е подписан на 8 февруари 2002 г., а парите трябвало да влязат в общинската хазна в шестмесечен срок. Половин година по-късно, вместо да си плати борча, НИКМИ иска още три месеца отсрочка, но отново не внася дори стотинка по сметката на столичната община. През лятото на 2003 г. Столичният общински съвет разрешава на Стефан Софиянски да ползва платения си годишен отпуск от 11 до 31 август и възлага на заместник-кмета Венцислав Николов да поеме и неговите функции. Три дни преди Софиянски да се върне на работа, Венцислав Николов решава да уреди въпроса с дълга на НИКМИ веднъж и завинаги. На 29 август той изпраща писмо до председателя на съвета на директорите на строителната компания Милчо Благоев. В него заместник-градоначалникът уведомява Благоев, че според актуализираната пазарна оценка на общинските акции в Бизнес център Гурко 1 вече е 2. 674 млн. лв., и му задава въпроса дали НИКМИ има намерението да плати тези пари, или общината да си търси друг купувач. Доволен, че цената на заветния обект е паднала, на 26 септември 2003 г. Благоев превежда по сметките на общината 2. 674 млн. лв. и става собственик на 2. 2 декара в един от най-скъпите райони в България, където цената на квадратен метър по онова време е минала критичната точка от... 800 евро.Прокурорските цифриПо време на разследването прокуратурата назначава експертиза, която трябва да изготви точна оценка на общинските апортни вноски в Бизнес център Гурко 1. По данни на вещите лица обаче точна пазарна цена на имота не може да бъде фиксирана. Според тях, към 14 юли 1997 г. пазарната стойност на терена е била 8. 393 млн. нови лв., но към 30 ноември 1998 г. тя вече е значително по-ниска - 6. 541 млн. нови лева. Още по-различна е ситуацията към 28 май 1999 г., когато, според обвинителния акт срещу Стефан Софиянски и Венцислав Николов, експертите са изчислили, че разликата между реално внесената апортна вноска (правото на собственост на имота) и справедливата пазарна стойност (право на строеж, незавършено строителство и право на собственост върху земята) е 5. 274 млн. нови лева.Според държавното обвинение, в случая с Бизнес център Гурко 1 столичният градоначалник е извършил няколко престъпления. Най-напред е нарушил договора за създаването на акционерното дружество, като е апортирал правото на собственост преди правото на строеж на обекта (между другото подобна апортна вноска все още не е извършена, въпреки че бизнес центърът бе трансформиран в хотел, който отдавна работи). С това си действие той е целял да набави облага за мажоритарния собственик - фирма НИКМИ, и е нанесъл на общината щети в размер на 5. 274 млн. лв., колкото е стойността на невнесената апортна вноска на правото на строеж, се казва в обвинителния акт.Другото прегрешение на столичния кмет е, че не е упражнил контрол върху дейността на подчинените си и по конкретно - върху работата на своя заместник Венцислав Николов, който харизал бизнес центъра с 517 517 лв. по-евтино от първоначално договорената цена. Според обвинителният акт, заместник-кметът на София Венцислав Николов пък е превишил правата си, като е предложил на НИКМИ да купи акциите на цена, по-ниска от договорената. Прокуратурата твърди, че престъпленията на двамата обвиняеми са извършени умишлено, че са особено тежки и са с висока степен на обществена опасност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във