Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Софийският градски прокурор Бойко Найденов: ПО-ГОЛЯМ КОНТРОЛЬОР ОТ ЗАКОНА НЯМА

ВИЗИТКАБойко Найденов е роден на 9 февруари 1965 г. в София. Завършва право в Академията на МВР през 1990 година. След едногодишен стаж в Софийския градски съд той сменя професията си и започва работа като военен следовател към Софийската военноокръжна прокуратура. През 1992-ра обаче Бойко Найденов прави още един професионален завой и става военен прокурор. През 13-годишната си кариера в държавното обвинение той изкачва всички възможни стъпала на йерархията - заместник-ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура, прокурор във Военноапелативната прокуратура, ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура и прокурор във Върховната касационна прокуратура. На 26 юли 2005 г., по предложение на главния прокурор Никола Филчев, Висшият съдебен съвет го избра за ръководител на Софийската градска прокуратура. Бойко Найденов е женен и има бебе на два месеца. Г-н Найденов, според вас приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) изисква ли се задължителен ремонт на конституцията? Или отново политическият елит започна, образно казано, да мете стълбата от долу на горе?- Въпросът не е в това какво да се промени, а дали съдебната система ще заработи по критериите на развитите европейски държави - с бързо и ефективно правораздаване. Това означава, че периодът от извършването на престъплението до получаването на наказанието трябва да бъде съкратен максимално и да се доближи до изискванията в страните от ЕС. В момента отново се говори за реформиране и ускоряване на досъдебното производство, но никой не коментира забавянето на делата в съдебната фаза. От една страна, триинстанционното производство наистина е гаранция за спазването на човешките права. От друга страна обаче, то е задължително за абсолютно всички криминални случаи и много дела - включително и за леки престъпления - се точат с години. Дали причините за това се крият само в несъвършените нормативни актове?- Наказателнопроцесуалният кодекс трябва да бъде написан така, че да изключва субективния подход в процеса. Тоест да не осигурява на адвокатите неограничени възможности за отлагане на делата и да не позволява на недобросъвестните колеги да злоупотребяват. Имате ли идея какво трябва да се направи?- Една от стъпките, чрез които законодателят може да осигури качествената работа на добросъвестните магистрати, е ограничаването на възможностите за отлагане на делата във времето. Има десетки и стотици съдебни процеси, които са започнали преди три, четири и повече години, но никой не знае кога ще завършат дори на първа инстанция. Делата срещу столичния кмет Стефан Софиянски например започнаха преди година и не можаха да приключат до парламентарните избори през юни 2005-а. Сега той има депутатски имунитет и може да се изправи на подсъдимата скамейка най-рано през 2009 г., когато изтече мандатът на 40-ото Народно събрание - ако не се кандидатира отново. И се стига до парадокс - тежки криминални деяния, извършени преди 9-10 години, остават ненаказани, а това обезсмисля една от най-важните функции на държавата и на съдебната власт - генералната превенция на престъпността. Според вас, съдебната система не разполага ли с достатъчно механизми за вътрешен контрол и самозатягане на дисциплината? - Категорично. Сегашната процедура за търсене на дисциплинарна отговорност е изключително тромава. За една година, откакто ръководя Софийската градска прокуратура (СГП), аз съм внесъл във Висшия съдебен съвет три искания за дисциплинарни наказания на магистрати от СГП. Само в един от тези случаи успяхме да извоюваме наказание, но то изобщо не съответства на тежестта на провинението. За какво става дума?- За 50 просрочени преписки и следствени дела, както и за освобождаването на лице, арестувано за притежание на наркотици и на незаконно оръжие. Аз поисках от Висшия съдебен съвет да отстрани този магистрат от Софийската градска прокуратура, но след дълга и мъчителна процедура ВСС го премести за известно време в Софийската районна прокуратура. В другите два случая Висшият съдебен съвет наказа магистратите с порицание, но Върховният административен съд (ВАС) отмени и това леко наказание. А това не е добър пример за останалите съдии, прокурори и следователи. На практика положението е такова, че административните ръководители в съдебната система са безпомощни да санкционират онези, които не работят. И се получава така, че ако те спазват процесуалните срокове, ако не допуснат друго провинение, нищо не ги застрашава...Смятате ли, че държавното обвинение не се нуждае от реформа? - Прокуратурата би трябвало да работи така, както работят прокуратурите в Германия, Италия или Франция, примерно. Там се работи бързо, качествено и по закон. По време на българо-баварския проект за институционално укрепване на прокуратурата в Софийската градска прокуратура взаимствахме доста от опита на баварските експерти и приложихме модела, по който работи обвинението в Бавария: прокурорът влиза в дадено дело едновременно с оперативните работници и със следователя и поема контрола още по време на оперативното разследване. Под негово ръководство се събират само качествени доказателства, т. е. такива, каквито са необходими за внасянето на това дело в съда и за приключването на процеса. След това поддържа обвинението въз основа на доказателствата, събрани под негово ръководство.С други думи, вие споделяте мнението на предишния правосъден министър Антон Станков и на неговия наследник Георги Петканов, че е необходим наблюдаващ прокурор?- Вижте, този прословут наблюдаващ прокурор е съществувал и преди 15 години, съществува и в момента. Това категорично трябва да се знае, защото по всички преписки задължително се определя наблюдаващ прокурор. Останалото е въпрос на координация и на кадрови потенциал. В СГП например от постъпването на материалите до произнасянето на първоинстанционната присъда с делото се занимава един и същи прокурор. Доколкото това е възможно, защото делата са много, а магистратите са малко. И много често се получава абсурдна ситуация, при която един прокурор трябва да бъде поне на две места едновременно - в съдебната зала и на оглед на местопрестъпление. По принцип обаче подходът е изключително правилен - дадено дело да бъде започнато и приключено от един екип. А най-вярното решение е в системата на държавното обвинение да бъдат назначени още магистрати. Ще разчитате ли, както се казва по друг повод, във вашите редици да се влеят кадри от Националната следствена служба?- Имах възможност да се срещна с експертите от Европейската комисия, които бяха тук в началото на септември, и които смятат че единственото правилно решение е по-голямата част от висококвалифицираните следователи да преминат в прокуратурата. Споделям това мнение. Аргументите ми са, че те са с юридическо образование, познават отлично наказателния процес и имат професионалния опит да ръководят работата на дознателите. Аз съм доста отдавна в тази система и трябва да ви кажа, че дълбоко в себе си всеки следовател се надява един ден да стане прокурор, а по-късно и съдия. Всъщност, такава е практиката по света и България не прави никакво изключение.Споделяте ли идеята на Върховния касационен съд (ВКС) следователите да стана съдии по разследванията?- Ако някой иска да върне съдебната система години назад, нека реализира идеята на ВКС. Хубаво обаче е да се знае, че тази практика е отхвърлена в много европейски страни, включително и във Франция. Въпреки че тя е призната за родина на разследващия магистрат, след три години там институтът съдия следовател също няма да съществува. Съвременните тенденции са максимално да се опростят структурите в наказателния процес. Така че въвеждането на нови властови центрове или механичното трансформиране на старите служби в предварителното разследване въобще няма да повиши неговата ефективност. Тъкмо обратното - процедурите ще бъдат усложнени още повече, а това ще спъне работата на всички по веригата. Имате ли рецепта за изход от ситуацията?- Моята идея, която се споделя и от други колеги, е следната: във фазата на предварителното разследване не може да има два властови центъра - следствието и прокуратурата, и още повече всеки от тях да има право да дава указания на полицията и на вещите лица какви действия да извършат. Ако делото приключи успешно и престъпникът си е получил заслуженото, няма голямо значение кой ще обере лаврите. По-важното е, че в случай на неуспех изобщо не е ясно кой трябва да понесе отговорността, защото прокурорът обвинява следователя, а следователят - прокурора. А истината е, че когато някой иска да провали нещо, той просто... го проваля. Значи в момента прокурорът е формален господар на досъдебното производство?- За съжаление такова е положението: понякога следствието играе ролята на втори властови център в досъдебното производство, противопоставя се на прокуратурата и бламира разследването по един или по друг начин. А когато всичко започне да се извършва под ръководството на прокурора, той ще носи цялата отговорност и той ще получава наказанията за всяко провалено дело. С други думи, прокуратурата трябва да остане в съдебната власт, така ли?- Категорично. И тази теза се споделя от много колеги не само в България, но и в чужбина. Аз съм разговарял с прокурори от Австрия, където държавното обвинение е в Министерството на правосъдието. На всички ни е ясно, че Австрия е страна с далеч по-големи традиции в демокрацията и с прекрасно работеща съдебната система. В момента обаче там е изготвен законопроект за изваждането на прокуратурата от изпълнителната власт и за преместването й в съдебната, който дори е внесен в правителството. Такава е идеята и на германските колеги, където прокуратурата също е в изпълнителната власт. С други думи - фактът, че държавното обвинение е в съдебната власт, се оценява като достижение на България в прехода към демокрация. И това не е случайно, тъй като по този начин се гарантира абсолютната независимост на прокуратурата и се изключват всякакви варианти за партийна и институционална намеса в работата й. Ето защо България има логичен отговор на ключовия въпрос Кой повдига обвиненията срещу членове на Министерския съвет и кой следи за закононарушенията в изпълнителната власт? За разлика от други държави с развита демокрация, където за подобни разследвания се създават специални екипи или пък съществува т. нар. независими прокурори, които са извън структурата на държавното обвинение. Всъщност, няма ли и МВР да се изправи пред подобен проблем, когато бъде девоенизирано и полицейските дознатели започнат да разследват закононарушенията на цивилните си колеги?- Аз не съм съгласен с тази теза. В хода на разследването дознателят е длъжен да се подчинява единствено на наблюдаващия прокурор, а той е независим от изпълнителната власт. Всеки дознател, който не изпълни задълженията си, нарушава Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и носи дисциплинарна или наказателна отговорност. Да, но така дознателите не се ли оказват между чука и наковалнята, след като едновременно са подчинени и на началниците си, и на наблюдаващите прокурори?- Така е, но само привидно. По административна линия, т. е. по Закона за МВР, дознателите наистина са подчинени на началниците си. По линия на НПК дознателите са независими в работата си и техните началници нямат право да им нареждат какви процесуални действия да извършват и как да ги извършват. Не мислите ли, че дознанието трябва да бъде обособено като самостоятелна структура в МВР?- Идеята е криминалната полиция да разследва всички престъпления, както е в страните с развита демокрация. Полицаят е този, който пръв отива на местопроизшествието, извършва първоначалния оглед и разпитва очевидците на престъплението. Там са и полицейските експерти, които събират горещите улики и доказателства, снемат отпечатъци от пръстите и т. н. На всички тях им е необходима само една гаранция, че ще си свършат работата докрай и по закон. И тази гаранция е независимият наблюдаващ прокурор. В германския Наказателнопроцесуален кодекс, например всичко е казано само с едно изречение, което никой няма право да тълкува, както му е удобно: По време на разследването, криминалният полицай е подчинен на прокурора.Г-н Найденов, защо, според вас, Инспекторатът към Министерството на правосъдието има право да проверява работата на районните, окръжните и апелативните прокуратури, но няма право да влиза в двете върховни прокуратури - касационната и административната? - Причината е, че същинската работа в системата на държавното обвинение се извършва на районно и окръжно ниво. Точно тук едно предварително производство може да бъде забавено толкова дълго, че накрая да бъде обезсмислено или пък просто да бъде вдигнато на трупчета, т. е. спряно по някаква, уж обективна причина. При нас, в Софийската градска прокуратура, например, непрекъснато идват инспектори от Министерството на правосъдието и изискват конкретни дела за проверка. Ние им ги предоставяме веднага и работата върви без проблеми. Докато петте апелативни и двете върховни прокуратури са контролни инстанции. Как тогава си обяснявате ширещото се мнение, че прокуратурата е безконтролна и не носи никаква отговорност за действията си? Смятате ли, че този проблем може да бъде решен по някакъв начин?- Чувал съм такива неща и смятам, че няма никаква пречка да се измислят варианти за контрол. Знаете, че всяка година се представят отчети за дейността на прокуратурата, но това може да се прави и на всеки шест месеца. Знаете, че има процедура за отстраняване на главния прокурор, но какво пречи на парламента, за по-сигурно, да измисли и допълнителни мерки? Така или иначе, ние живеем в парламентарна република. Според мен Народното събрание може и трябва да осъществява по-голям контрол върху нашата дейност, но съм убеден, че по-голям и по-строг контрольор от закона няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във