Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОЦЕЛЯ И ПРИ ТРЕТИЯ ПОТОП

Във визитната картичка на Софийския районен съд (СРС) пише, че това е най-голямото от всички 115 съдилища в страната и в него работят 158 съдии и 407 служители. Почти 90% от тези слуги на Темида са събрани в печалноизвестната червена къща на бул. Драган Цанков № 6. До неотдавна работното време на магистратите и служителите минаваше главно в разнасяне и в разлистване на прашните папки, в скоростно изкачване и спускане по стръмните стълбища, в потене или зъзнене (според сезона) из тесните зали и кабинети. От лятото насам обаче някои от тях вече си имат ново занимание. Всеки път, когато завали по-силен дъжд, те образуват две успоредни индиански редички в посока от подземния архив към вътрешния двор на съда. Задачата на участниците в едната редичка е да изхвърлят от архива колкото могат повече вода за най-кратко време и затова те си предават от ръка на ръка пълни и празни кофи. Задачата на хората от другата индианска редичка е за най-кратко време да спасят от унищожаване максимален брой архивирани съдебни дела и затова движението по нея е еднопосочно - от мрачната и потънала във вода изба към светлия и напечен от слънцето двор. Първият дъжд удари Софийския районен съд на 13 юли така, че масивната уж сграда прокапа от всички страни едновременно: откъм козирката над парадния вход, през древната дограма, през приземните прозорци и шахтите. Когато пороят спря, магистратите и служителите с ужас установили, че водата в двата подземни етажа, където се съхраняват томовете на над 280 000 дела, приключени през последните 10 години, стига... половин метър, че и отгоре. А по време на операциите - по отводняването на архива и по спасяването на делата - прояден от ръждата въздухопроводът рухва върху архиварката Ели Арабаджиева и я изпраща в болница. За няколко дни положението е овладяно, а Висшият съдебен съвет най-после отпуска пари за обзавеждането на архива с климатична инсталация. За зла участ, още преди новата придобивка да бъде монтирана, природата решава отново да подложи на изпитание служителите и магистратите от Софийския районен съд. На 5 август над столицата се излива нов порой, но този път пъкленият замисъл успява само частично - още при падането на първите тежки капки тренираните архиварки чевръсто покриват стелажите с огромни найлони и по този начин ограничават донякъде броя на съсипаните дела. Третото наводнение спохожда Софийския районен съд точно два месеца след първото - на 13 септември. Този път стихията наистина е страховита, защото водата нахлува в двата подземни етажа на съда (т. е. в архива) отвсякъде. Включително и през стените, които уж изглеждат масивни, но на практика в тях зеят яки пукнатини и разнокалибрени дупки и дупчици.За разлика от предишните две наводнения, този път председателят на Софийския районен съд (СРС) Иван Колев намери своята спасителна сламка. На 15 септември пресслужбата на СРС уведоми обществеността чрез медиите, че архивът отново е бил наводнен, но този път ще остане затворен до отстраняването на щетите. Още на следващия ден Висшият съдебен съвет на пожар изпрати в червената къща специалисти, които да открият по какъв начин сградата се пълни с вода и да я укрепят. Кадровиците на Темида може и да са били изненадани, но за обитателите на червената къща заключенията на експертите не са никаква новост. Според спецовете подземните етажи на СРС се наводняват, защото около сградата няма дренажна система. Освен това улуците и водосточните й тръби не са почиствани от години и са задръстени от листа и клечки. А накрая е установено, че отходните шахти около съда също са затапени и могат да бъдат отпушени само със сонда, с насочен взрив или от майстор на кладенци. Ако някой смята, че при следващия проливен дъжд архиварките на Софийския районен съд ще напуснат работните си места със сухи дрехи и обувки, жестоко се лъже. И то не за друго, а защото всички опити за спасяването на сградата са обречени на пълен провал. Оказа се, че за да не се наводняват приземните етажи, около червената къща трябва да бъде изкопан ров, дълбок около два метра и половина и широк поне метър. След това е необходимо на стените да им бъде ударена една външна мазилка с водоустойчива смес, за да се запълнят всички пукнатини и дупки. После ровът трябва да бъде запълнен с дренаж, изграден по всички правила на занаята. А накрая трябва да бъдат подменени всички улуци и водосточни тръби по сградата. Всичко това няма да се случи и причините са две. Първата е от архитектурно естество и звучи що-годе приемливо: преди 15-20 години около Софийския районен съд (СРС) са вдигнати още няколко сгради, заради които до него багер не може изобщо да припари, камо ли да изкопае около сградата двуметров ров. Втората причина обаче звучи познато. Основният ремонт на подземните етажи на СРС ще струва страшно много пари, които Висшият съдебен съвет изобщо няма откъде да намери. Но и да имало начин тези средства да бъдат осигурени, изразходването им за подземните нужди на СРС нямало да бъде целесъобразно: след около година и половина Софийският районен съд се изнася в бившата сграда на бившето ГУСВ (Главно управление на Строителни войски), която се намира на бул. Цар Борис Трети и където всичко ще е окей. Трай, бабо, за хубост, гласи народната поговорка, с която обикновено се описва нечие безнадеждно положение. Според запознати бившата сграда на ГУСВ изобщо не е подходяща за нуждите на Софийския районен съд, а генералната й реконструкция би струвала около 25-30 млн. лева. това са пари, което правителството през следващите няколко години изобщо няма и да си помисли да отдели за нуждите на СРС, защото на главата му висят още няколко много тежки съдебни харча: приемане на новия Административно-процесуален кодекс и изграждане на 12-14 регионални административни съдилища; кадрово укрепване на държавното обвинение и на полицейското дознание след окончателното приемане на новия Наказателнопроцесуален кодекс; довършване на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността; пълна компютризация на съдебната система и т. н. Така че в момента най-големият дерт на председателя на СРС Иван Колев не е кога той и хората му ще заработят в нормални условия, а... по какъв начин да разтегне малко сградата и да намери подходящо място, където да простре стотиците подгизнали томове да изсъхнат. И то така, че да не се налага във всяка зала да се водят по три дела едновременно или пък да наблъска съдиите по десетина-петнайсет души в кабинет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във