Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СОФИЙСКИТЕ МАРШРУТКИ ВЛЯЗОХА И В ПАРЛАМЕНТА

Най-после вицепремиерът и министър на транспорта Николай Василев се сети, че освен влакове, самолети и ТИР-ове има и други видове транспорт, които създават не по-малки ядове на държавата и на обикновения данъкоплатец. По време на парламентарния контрол миналия петък (26 ноември) в пленарната зала на Народното събрание той заяви, че до дни започва мащабна проверка на маршрутните таксита в цялата страна. Според вицепремиера Василев, шофьорите на маршрутните таксита масово не давали билети на пътниците, защото въпросните хартийки служели и като застраховка при евентуална злополука. Много от маршрутките създават опасност за движението в големите градове - призна от парламентарната трибуна Николай Василев. - От началото на годината са проверени 1548 коли и са съставени 251 акта, т. е. нередовни са една шеста от всички таксита. Без разписание са пътували 129 коли, а за 31 от тях не е платена застраховка Гражданска отговорност. Общо 21 шофьори са возили хора, без да са издържали психотест, а 17 от бусовете са били без лиценз, разказа още той.Докато Николай Василев убеждаваше неколцината народни представители, сторили си труда да присъстват на традиционния петъчен контрол, че правителството ей сега ще вземе сериозни мерки за пресичането на далаверите в този тип бизнес, на около километър и половина от парламента - в Софийския градски съд, започна дългоочакваното дело за софийските маршрутки. То бе образувано още през декември 2003 г., но по различни причини, досега по него бяха проведени само три заседания, от които само едно не беше отложено. Интригата Всичко започва на 12 май 2003 г., когато тогавашният председател на Столичния общински съвет (СОС) Антоан Николов подписва протокол № 52, в чиято т. 3 се казва: СОС възлага на кмета на Столичната община Стефан Софиянски да проведе конкурс за маршрутните линии с номера от 1 до 37, без линия № 11. На следващото заседание на СОС, проведено на 26 май 2003 г., с протокол № 53, на кмета Софиянски му е наредено да обяви конкурс и за маршрутните линии с номера 11 и 49. На 23 юни 2003 г. Стефан Софиянски издава заповед № РД-09-1183, с която открива конкурс за маршрутни линии с номера 11 и 49 (по протокол № 53), но незнайно защо забравя да издаде заповед за конкурса по протокол № 52 на СОС, т. е. за останалите дестинации (от № 1 до № 37). Два дни по-късно - на 25 юни, областният управител на София Росен Владимиров изпраща писмо до председателя на СОС Антоан Николов и до кмета Софиянски, с което им дава задължителни указания за преработване и допълване на конкурсната документация. На 30 юни 2003 г. Столичната община организира среща, в която участват представители на фирмите превозвачи, на транспортното министерство и на областната управа, както и тогавашният председател на Националното сдружение на маршрутните превозвачи Димитър Селенски. По време на срещата е постигнат консенсус по препоръките на Росен Владимиров и седмица по-късно - на 7 юли, те са приети от Столичния общински съвет (протокол № 55). На 11 юли 2003 г. обявата за конкурса, условията за участие в него и критериите за оценка на състезателите са публикувани в медиите, но двайсет дни по-късно - на 1 август 2003 г., Росен Владимиров издава заповед, с която прекратява конкурса за маршрутните линии. Това кара кмета Софиянски и Столичния общински съвет да започнат цялата процедура отначало и да стартират новия конкурс на 27 септември - само месец преди местните избори на 26 октомври 2003 година. За разлика от предишния път сега конкурсът за избора на столичните маршрутни таксита приключва в реално време и на 4 декември 2003 г. кметът Софиянски издава заповед № РД-09-2359, с която обявява победителите в надпреварата. Част от загубилите сражението обаче (Ролита 97 ООД, Корект транс ООД, Спедтранс-Стефан Димитров ООД, Рана МХ ООД и Балкан Азия транс 98 ООД) моментално обжалват заповедта на градоначалника в Софийския градски съд (СГС) и искат тя да бъде отменена като незаконосъобразна. Акт, който по Закона за обществените поръчки спира изпълнението на оспорваната заповед до произнасянето на съда. За да изглежда всичко като истинско, СГС веднага образува дело по случая, но с това ентусиазмът му сякаш секва, защото през следващите два месеца в храма на Темида не се случва абсолютно нищо. Първото по-сериозно раздвижване се забелязва в началото на февруари 2004 г., когато кметът Софиянски депозира молба в СГС, с която иска да му бъде разрешено да подпише договорите с победителите в конкурса, защото общината закъсвала с транспорта. Още същия месец състав на СГС начело със съдия Румяна Монова удовлетворява молбата на Софиянски и допуска предварително изпълнение (т. е. подписване на договорите с победителите - бел. ред.) на основание чл. 37 от Закона за административното производство. Мотивът на съдия Монова е висок държавен и обществен интерес (на обществената поръчка - бел. ред.) и поради това, че линиите от конкурса са част от съществуващата транспортна схема на Столичната община. В началото на март 2004 г. войната се ожесточава още повече. Най-напред в Икономическа полиция постъпват няколко сигнала от стари превозвачи, в които се казва, че конкурсът е бил опорочен и фалшифициран. Малко по-късно те сезират и Върховна касационна прокуратура (ВКП), която също започва проверка по случая. Условията, по които се проведе конкурсът през септември 2003 г., са дадени еднолично за напечатване от тогавашния шеф на Комисията по транспорта в Столичната община Георги Василев. Тези условия обаче не фигурират никъде в протокола за конкурса, приет от Столичния общински съвет, се казва в жалбите на загубилите маршруткаджии до Икономическа полиция и до ВКП. На 8 март 2004 г. завеждащият отдел Следствен във ВКП Цеко Йорданов издава постановление, с което спира дейността на новите маршрутки в столицата до изясняване на случая. Само месец по-късно обаче той отменя постановлението си с мотива, че документацията на конкурса била огромна по обем, проверката щяла продължи по-дълго време и не било редно столичани да остават без превоз. До момента информация за по-нататъшния ход на прокурорската проверка няма, но това не е никаква новина, защото открай време Върховна касационна прокуратура не обича да рекламира дейността си. По-важното в случая е, че държавното обвинение все още не е образувало предварително производство по случая с маршрутките. Независимо дали то ще е за престъпление по служба (ако бившият общинар Георги Василев наистина е манипулирал документите за конкурса), или пък ще е за набеждаване и клевета, ако авторите на жалбите са излъгали полицията и Върховна касационна прокуратура. БъдещетоСагата в Софийския градски съд, която приключи на 26 ноември (миналия петък), също не вдъхва оптимизъм за скорошно разрешаване на спора. След като изслуша страните по делото, които по същество не казаха нищо ново, градските магистрати обявиха, че ще се произнесат с решение в едномесечен срок, закриха заседанието и отложиха агонията на фирмите превозвачи поне с още година. Причината е, че каквото и решение да обяви СГС на 26 декември, делото със сигурност ще влезе във Върховния касационен съд, а там го чакат две инстанции - тричленен и петчленен състав. Целта на гимнастиката е случаят да се влачи по съдилищата поне две години, защото това е срокът, за който фирмите изплащат бусовете, взети на лизинг. Освен това, докато всички са вперили очи в съдебната зала и чакат кой ще бъде обявен за победител, никой не се занимава със случващото се във возилата и около тях - обясниха за Параграф 22 осведомени. - Според официалната легенда, годишната печалба от една златна линия (примерно от Младост до Люлин през площад Света Неделя - бел. ред.) е около 300 000 лв., докато неофициалните изчисления сочат, че собствениците прибират от въпросната линия по 30 000 евро на месец, споделиха компетентни източници пред Параграф 22. Оттук нататък, която и цифра да бъде употребена като аргумент за воденето на съдебната война, цената наистина си заслужава усилията. Защото, ако една наша фирма сложи ръка върху десет печеливши линии, печалбата й ще е 3 млн. лв. годишно, или... 21 млн. лв. за седемте години на договора. Като в тези сметки изобщо не влизат печалбите от неоткъснатите билети, от рекламите върху бусовете, от осчетоводяването на несъществуващи разходи, фактурирането на резервни части на завишени цени. ИГРАЧИТЕСамо един поглед върху фирмените регистри е достатъчен, за да прозре човек защо войната за софийските маршрутки е толкова жестока. Една от фирмите победителки - Карина СПС АД, до миналата година държеше седем линии, а след конкурса през септември 2003 г. вече държи девет линии. Нейни собственици са Сева транс ООД, бившето Паркиране и гаражи ООД (днес Ауто Мобайл АД) и вносителя на Пежо - София франс ауто.Сева транс ООД, което държи 37,5 на сто от капитала на Карина, е собственост на Антон Краус (син на Вилхелм Краус - транспортен министър в правителството на Иван Костов), на бившия футболист Емил Костадинов и на Стойне Манолов, чието име нашумя преди години като съдружник на покойния Илия Павлов и сикаджията Младен Михалев-Маджо в силовата хазартна фирма Ай Джи Ем. Ауто Мобайл АД пък е наследник на Паркиране и гаражи ООД, което преди няколко години бе приватизирано като обособена част от общинското дружество Паркинги и гаражи от небезизвестния Мето Илиянски и хората му Красимир Каменов-Къро и Христофорос Аманатидис-Таки. Днес мажоритарен собственик (с 46%) на Ауто Мобайл е Георги Василев, който в предишния Столичен общински съвет бе шеф на Транспортната комисия и срещу когото са подадени конкурсните жалби в Икономическа полиция и във Върховна касационна прокуратура. Въпросното дружество (Ауто Мобайл) е собственик на 34% от Аеропорт - паркинги ООД (останалите 66% са притежание на държавното Летище София ЕАД), както и на още две фирми, които нямат отношение към маршрутките.От другата страна на барикадата са две фирми, за които упорито се говори, че са свързани с определени червени кръгове около Позитано № 20. Едното дружество е Борекс транс (с пет линии след конкурса) на Любомир Стоичков, който на 26 октомври 2003 г. влезе в Столичния общински съвет от листата на БСП. Той участва в управлението на 12 и е съсобственик в 22 търговски дружества, част от които хазартни. В управата на ПФК Септември Стоичков е редом с Георги Ламбов - бивш главен секретар на МВР по времето на Жан Виденов, и с Валентин Михов - шеф на Професионалната футболна лига, а през дружеството Ангора - 1, чийто мажоритарен собственик е Ангора, той си партнира с Владимир Агов - брат на синия депутат и бивш телевизионер Асен Агов. Третият голям във войната за маршрутките е Корект транс ООД на Манол Велев, който е съпруг на червената депутатка Весела Лечева. До неотдавна Велев бе известен като злополучен приватизатор на Черноморски солници, но осведомени твърдят, че отскоро той здраво се е захванал с хазарт, не криейки амбициите си да стъпи и на медийния пазар (неотдавна Велев стана собственик на радио Спорт).Останалите две фирми, които заслужават внимание, са никому неизвестните ЕГ - 6 и Сиси Т. Те печелят общо 20 от маршрутните линии (ЕГ - 6 - печели 11 дестинации, а Сиси Т - девет), въпреки че се явяват на подобен конкурс за първи път и изобщо не отговарят на условията, обявени от Столичния общински съвет и кмета Стефан Софиянски. Другото интересно нещо в случая е, че тези две дружества изобщо не си мешат капите. Както помежду си, така и със спомената Карина СПС, зад която стои бившият син общинар Георги Василев. Тоест - когато за някоя от линиите играе една от тези три фирми, останалите две пасуват. В крайна сметка обаче това приятелско поведение изобщо не е направило никакво впечатление на конкурсната комисия и трите фирми слагат ръка на 29 дестинации от общо 38 маршрутни линии, раздадени по време на жестокия конкурс през септември 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във