Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Сотир Цацаров, председател на Пловдивския окръжен съд: ПРЕМАХВАНЕТО НА ЕДНОКРАТНАТА ДОЗА Е ПОПУЛИЗЪМ

ВИЗИТКАСотир Цацаров е роден през 1966 г. в гр. Пловдив. Завършва висшето си юридическо образование в Софийския университет Св. Климент Охридски. Започва професионалната си кариера от най-ниското стъпало в йерархията - съдия в Асеновградския районен съд, но няколко години по-късно е назначен за негов председател. В средата на 90-те години на миналия век Сотир Цацаров става заместник-шеф на Пловдивския окръжен съд, а от 1999 г. е негов председател. Г-н Цацаров, от няколко години прави впечатление, че пловдивските съдии изобщо не се колебаят да издадат присъда стане ли дума за наркотици. Неотдавна дори ги нарекоха сбъднатата мечта на ген. Бойко Борисов. Как бихте обяснили ентусиазма, с който вие и колегите ви издавате осъдителни присъди за дрога? - Истината е много простичка: провеждането на качествено полицейско производство по този тип дела се оказа решаващо за рязкото увеличаване на присъдите. През 2000 г. например при нас са били образувани 150 наказателни дела от общ характер, от които 35 са по чл.354а от Наказателния кодекс (НК), т. е. - с обвинения за придобиване, държане и разпространение на наркотични вещества. През 2001 г. от 165 постъпили дела 54 са били за наркотици, през 2002 г. тези цифри са съответно: 256 и 99 дела, а през 2003 г. - от 277 наказателни дела 121 са били за дрога. През миналата година в Пловдивския окръжен съд са постъпили 358 наказателни дела, от които 188 са били свързани с наркотици. А за първите шест месеца на 2005 г. от 238 наказателни дела 142 са за дрога. Тези цифри звучат прекрасно, но как стои въпросът с присъдите?- За да не досаждам, ще ви кажа само, че през 2000 г. сме осъдили 32 лица за обвинения по чл.354а от НК, а през първите шест месеца на тази година са признати за виновни... 173 подсъдими. Но тук искам да ви коригирам, защото в увеличаването на делата и на присъдите за притежание и разпространение на наркотици няма нищо прекрасно. Напротив - те трябва да стряскат, защото говорят за рязко увеличаване на потреблението на наркотици. А в съдебната зала, както много добре ви е известно, се показва само върхът на айсберга. Искате да кажете, че реалното потребление на наркотици и трафикът са далеч по-големи и статистиките не отразяват истинското положение на нещата?- Малко или много, статистиките на МВР и на съдилищата за ръст на престъпността, образувани и свършени дела, брой задържани и брой осъдени лица отразяват само донякъде действителната картина на улицата. И това е естествено, защото не всяко престъпление е разкрито от МВР и не всяко съдебно дело завършва с влязла в сила осъдителна присъда. Истинската ситуация е много по-лоша, защото разпространението и потреблението на наркотици от ден на ден расте. Първо - като количество, и второ - като качество. Едно е да осъдиш 32-ма души за дрога в съдебен окръг като Пловдив (с над половин милион население) за цяла година, а съвсем друго е присъдите да са 173, но за шест месеца. Освен това напоследък традиционните пловдивски наркотици - хероинът и марихуаната, все по-сериозно губят позиции за сметка на синтетичната дрога, главно - амфетамин и екстази. Това също е много опасно, защото те се харчат най-вече сред непълнолетните. И то масово... Смятате ли тогава, че начините за разследване на наркопрестъпленията трябва да се променят? - Аз вече споменах, че полицейското производство по този тип дела доказа своята необходимост, а дознателите се оказаха много добре подготвени за предизвикателството. Освен това практиката показа, че когато при прилагането на специалните разузнавателни средства (СРС) се спазват законовите разпоредби, резултатите са изключително добри. Сега по значителен брой наркодела в Пловдивския окръжен съд по-голяма част от доказателствения материал е събран именно чрез подслушване, следене, заснемане и т. н., разрешено по съответния законов ред. В същото време обаче е крайно време Законът за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалният кодекс да бъдат променени така, че полицията да използва агенти под прикритие и контролирани доставки. Освен това тя трябва да подслушва всички прихванати телефони на заподозрения, а не само телефонния номер, посочен в искането за прилагане на СРС. Останалото е въпрос на организация, която няма нищо общо със законодателната уредба. На последния годишен анализ на РДВР-Пловдив (в началото на 2005 г. - бел. ред.) аз казах съвсем ясно: в съда попадат много консуматори и укоримо малко разпространители. През последните няколко месеца обаче пловдивската полиция проведе няколко много успешни операции, при които бяха задържани лица, които са много по-високо в йерархията от обикновения уличен пласьор. А това означава, че законите може да не са съвършени, но в никакъв случай не са чак толкова лоши. Значи при вас столичният проблем полицията хваща - съдът пуска не съществува, така ли?- Пловдивският окръжен съд е доказал, че при качествено събрани доказателства издава присъди, които отговарят на това, което в учебниците се нарича обществен критерий за справедливост. Тоест - за конкретни тежки престъпления се налагани заслужени наказания. Няма нищо лошо да поставим нещата именно така - гражданите очакват бързо и справедливо правосъдие, защото за такова правосъдие те плащат данъци. А ние сме длъжни да им го осигурим. Как мислите, помогна ли в това отношение премахването на еднократната доза? - Не, тя не доведе до никакви положителни резултати. Премахването на ненаказуемостта за притежание на еднократна доза наркотик увеличи броя на делата в съда, но повечето подсъдими по тях са зависими консуматори. Моето мнение е, че тази промяна бе продиктувана изцяло от популистки подбуди и от стремеж за показна борба срещу престъпността. Без да се отчита реалният ефект и без да се мисли в перспектива. Отмяната на чл.354а, ал.3 от Наказателния кодекс (НК) се оказа конюнктурна и от нея спечели само статистиката. Всички помним с какви дебати и предложения бе съпроводено това изменение...С какви?- ... С конюнктурни и с лишени от разум. Стигна се дотам, че бе предложено в НК да бъде записано дори теглото на въпросната еднократна доза. Като че ли наркотикът е някаква стока, изложена на витрината в бакалията и на етикета й трябва да пише видът, количество и концентрация на продукта. Защо тогава не бяхме помислили и да запишем в НК още имената и адресите за кореспонденция на производителите и на търговеца на едро? И никой не си даде сметка, че съдържанието на еднократната доза зависи от индивидуалната нужда на всяко зависимо лице. Ето защо сега, наред с търговците на дрога, на подсъдимата скамейка сядат и зависимите купувачи. Необходими ли са нови промени в законодателството, които да гарантират по-високата ефективност на борба с наркотрафика?- Борбата с наркотрафика не е функция на съда. Правосъдието не е борба, а справедливо решение на проблем по вътрешно убеждение на съдията. Рамката на работата ни е законът, а той безспорно се нуждае от внимателни промени. В момента редакцията на чл. 354а от Наказателния кодекс е доста несъвършена, защото наказателната отговорност трябва да бъде диференцирана според вида на деянието. Не може законът да поставя под еднакъв знаменател всичко и всички, защото едно е да разпространяваш наркотици, а съвсем друго е да закупиш наркотик за лична консумация. И двете деяния са укорими, но степента на обществената им опасност е несравнима. Предвиденото наказание за високорискови наркотични вещества е лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева. Това е наказанието, което заплашва дилъра, който е заловен с 30 или 50 дози наркотик и то е съвсем справедливо. В същото време обаче такова наказание заплашва и онзи, който си е купил от същия този дилър две дози и не е успял моментално да изконсумира едната от тях. Ето защо в подобни случаи на съдиите не им остава нищо друго, освен да пречупят закона и да потърсят изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Животът показа, че тази санкция - минимум 10 години лишаване от свобода плюс абсолютно несъбираема глоба, не е в състояние да спре потреблението на наркотици. Ето защо законодателят трябва да я насочи към пресичане на разпространението. Законът трябва да бъде жесток - по отношение на разпространителите на всички нива, и да е адекватен по отношение на наркозависимите. Какво означава законът да е адекватен?- Разумно по вид и размер наказание, механизми за прилагане на медицински мерки и масово използуване на пробацията по отношение на зависимите. Наказателният кодекс предвижда и сега възможността наказанието да бъде съпроводено с принудително лечение. Проблемът е, че то може да бъде проведено само на едно място в България - в болницата към затвора в Ловеч, където се лекуват и всички лишени от свобода, страдащи от психични заболявания. Необходимо е обособяването на специализирано медицинско заведение в системата на местата за лишаване от свобода, където да се изпращат осъдените наркотично зависими и там те да бъдат подложени на съответната медицинска терапия. А не да се разчита единствено на изолацията им от външния свят. Убеден ли сте, че наказанията трябва да са различни - според вида на наркотиците?- Това е много спорен въпрос. Наказателният кодекс предвижда различни по размер наказания за високорисковите и за рисковите наркотични вещества. А Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите дефинира кое вещество в коя група попада. Така например - хероинът, кокаинът, амфетамините и марихуаната са в групата на високорисковите наркотични вещества. Аз обаче не съм убеден дали между държането на канабис в малки количества и държането на хероин в малки количества няма никаква разлика. Не се ли поддавате на настроенията за легализиране на т. нар. леки наркотици? - Не желая да бъда разбиран погрешно. Това не е призив за легализация на марихуаната или за въвеждането на холандски модел, за балансиране на наказателна политика. Достатъчно е да се спомене, че пушенето на трева води до психическа зависимост, но не и до фаталното пристрастяване, до което води употребата на хероин или кокаин. По отношение на консуматорите европейската практика е създала достатъчно гъвкави законодателни решения, съчетани с медицинско третиране, от които можем само да се учим. Няма нужда ние да откриваме велосипеда - просто трябва да взаимстваме най-доброто от онези, които вече са сторили това. Толкова ли бе трудно например да се регламентират пробационни мерки, свързани със задължително посещение на специализирани медицински заведения, или ежемесечен кръвен тест? Нима подобни мерки в изпитателния срок не биха дали резултат по отношение на зависимо лице, извършило престъпление, и поради зависимостта си осъдено условно? Тоест - да бъде лекуван под контрол, така ли?- Да. А не просто да бъде вписан като поредното разкрито престъпление, да излезе на улицата с условна присъда и да попадне - само след три месеца по-късно - отново в ареста. Ето в тази посока трябва да бъде променена нормативната уредба. А не с въвеждането на популистки решения и драконовски наказания законодателят да отчете, че е изпълнил дълга си към обществото, а останалото да е работа на полицията, прокуратурата и съда. Това, според мен, не може да е разумен подход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във