Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СПАНЕТО НА ТЕМИДА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА

Продължение от миналия бройЗАКЪСНЯЛА КОКОШКА ЮГОПРОСО СЪНУВАВ началото на туристическия сезон през 2003 г. съдия-изпълнител въвежда в Югоагент-тур ЕООД ликвидатора Иван Манолов. Собственикът на югоимперията Миролюб Гаич веднага алармира Добричкия окръжен съд, че около хотела му в Каварна има 200 стръка редки цветя, които ще загинат, ако той не се грижи за тях. Сърбинът моли за разрешение всекидневно да ги полива и да се грижи за безценните стръкове, но магистратите не го пускат дори да припари до бившата си туристическа собственост. В интерес на истината ликвидаторът Иван Манолов също допринася за по-нататъшното съсипване на империята Югоагент: той не успява да осигури нито един турист и хотелът в Каварна остава празен през целия сезон. Непосредствено след този провал ликвидаторът Манолов започва да усеща около себе си невидимата заплаха. Най-напред мистериозен доброжелател му препоръчва по телефона да замине на дълга ваканция. После анонимни куражлии (отново по телефона) го заплашват с побой и нещо по-сериозно, а неизвестна ръка подпалва входната врата на бащиния му дом в Добрич. Накрая, когато става ясно, че Манолов няма да излезе от играта току-така, някой атакува аптеката на сестра му в центъра на града и натрошава на сол прозорците й. Всичко това става известно на прокурорите в Добрич и Варна, но гамените остават неразкрити. По същата рецепта остават неразкрити и десетки други подробности около югоимперията.На 12 май 2003 г. Добричкият окръжен съд освобождава Марин Шишев като синдик на Югоагент експорт-импорт, защото е неспособен да се справи със задачите по несъстоятелността на дружеството: не извършва нито една продажба или конкретно действие за осребряване на имуществото на длъжника. Магистратите дори го глобяват, защото не им е представял задължителните месечни отчети. За временен синдик на Югоагент експорт-импорт е назначен Тихомир Найденов, а общото събрание на кредиторите потвърждава избора му на 26 септември 2003 година. Собственикът на Югоагент веднага оспорва назначението на Найденов като незаконно и донякъде има основание: Найденов има зад гърба си неуспешен избор за управител на фирма Югоаегнт-Добрич (дъщерна на Югоагент експорт-импорт), а това го прави заинтересована страна. На 11 ноември 2003 г. Добричкият окръжен съд нанася ответния удар и обявява в ликвидация единствената работеща фирма на Гаич - Югоагент-Добрич ООД. По този начин от ръцете на Миролюб Гаич са измъкнати и последните два обекта, които му носят някакви приходи - Универсалният магазин и бившата палата Аско Деница в областния добруджански град. Ликвидаторът на последната фирма на Гаич - Югоагент-Добрич ООД (в нея 10% държи община Добрич), отново се казва... Иван Манолов, същият, който ликвидира и Югоагент-тур ЕООД. Новата му задача е доста по-трудна от предишната - да напълни с туристи хотела в Каварна. Във втория случай трябва да се преразгледат договорите със 160-те наематели на щандове в двата магазина, да се оценят и осребрят активите на дружеството, а накрая да се разпределят парите между съдружниците в ООД-то - Югоагент експрот-импорт и община Добрич. Като начало Иван Манолов пуска нотариална покана до Миролюб Гаич да предаде фирмената документация и ключовете от офиса на Югоагент-Добрич. Срещата е насрочена за 21 ноември 2003 г., но Гаич спретва гениален (според него) номер. Когато ликвидаторът Иван Манолов, синдикът на Югоагент експорт-импорт Тихомир Найденов, представителят на общината и повиканите от тях журналисти пристигат в Универсалния магазин, те с изненада установяват, че офисът е заключен. На вратата виси заповед на Гаич, че по повод Деня на християнското семейство той е обявил 21 ноември за неработен ден и е пуснал служителите си да отмарят. Още същия ден ликвидаторът Манолов е ощастливен от сърбина още веднъж - един от адвокатите на Гаич му връчва болничен лист за девет дни, смятано от 20 ноември 2003 година. Именно пред заключения югоофис синдикът Тихомир Найденов съобщава на медиите, че е поискал Добричката прокуратура да вдигне запора върху имотите на Югоагент експорт-импорт, който му пречи да започне осребряване на имуществото и изплащане на задълженията към кредиторите. Начело в списъка е Агенцията за държавни вземания (АДВ) със 7.097 млн. лв., от които 3.687 млн. лв. представляват главницата, а останалото са лихви по стари задължения към Териториална данъчна дирекция - Добрич и Регионалното управление Социално осигуряване. Над 1.2 млн. лв. си искат от сърбина различни фирми, доставяли му бяла техника. Също на 21 ноември 2003 г. става ясно, че Гаич и съпругата му са засечени в двойна игра. В хода на делото за несъстоятелността на Югоагент експорт-импорт е установено, че през март 2003 г. Живка Гаич е продала неправомерно т. нар. търговска арка в Каварна (става дума за няколко магазина на морския бряг). Сделката била декларирана на цена 40 000 долара, които не са намерени в касата на дружеството. В същото време магистратите изяснили, че купувачът е платил на Гаич 90 000 долара. Миролюб Гаич е сложил всички тези пари в джоба си. Освен това продължава да не изпълнява решенията на Добричкия окръжен съд, заяви съдията по делото за несъстоятелността на Югоагент експорт-импорт Адриана Смокова, с което отпуши недоволството на сръбския бизнесмен. Чрез адвоката си Миролюб Гаич веднага изпраща до Висшия съдебен съвет, до министъра на правосъдието Антон Станков и до президента Георги Първанов искане за отвод на съдия Смокова. Нещо повече - заради липсата на морал, на безпристрастност и справедливост Миролюб Гаич иска Смокова да бъде лишена от магистратски имунитет, за да може той да потърси правата си по съдебен ред. На 3 декември 2003 г. ликвидаторът Иван Манолов запечатва заключения офис на Югоагент-Добрич, но това не пречи на югослужителите да влязат в канцелариите и да свършат това-онова. Два дни по-късно (5 декември) Иван Манолов е въведен в офиса на Югоагент-Добрич от полицията по разпореждане на Добричката районна прокуратура. Мотивът, с който прокурор Иванка Трифонова благославя подобна крайна мярка, е, че съществува опасност от изчезване или разпиляване на документи на дружеството.И наистина тя се оказва права. Влизайки в офиса на Гаич, ликвидаторът разбира, че липсва доста сериозна част от документацията на дружеството за 2003 година. За да установи все пак колко и какви са активите на дружеството, Манолов иска информацията от съсобственика на ООД-то - община Добрич. Но и там удря на камък: общинарите не разполагат нито с техническата документация на Универсалния магазин и на Търговската къща Добротица (бившата Аско Деница), нито с копия от досиетата на собствените си служители. Освен това Манолов разбира и нещо друго, което го хвърля в тих ужас: Гаич вече е предоговорил част от наемите на щандовете в Универсалния магазин и е прибрал парите на търговците при подписване на анексите. По тази схема само през ноември в касата на дружеството са постъпили (уж) 50 000 лв., но Гаич не е превел на Териториална данъчна дирекция и на управлението за социално осигуряване - Добрич, нито лев. На 11 декември 2003 г. Манолов сигнализира Икономическата полиция в Добрич, че Гаич е присвоявал пари и продължава да възпрепятства процеса на ликвидация. А на 15 декември подава жалба и в Добричката районна прокуратура.По това време вече е известно, че дружеството дължи 93 000 лв. данъци, около 15 000 лв. осигурителни вноски и 11 000 лв. невнесен ДДС. Освен това данъчна ревизия е установила, че наемателят на търговската къща Добротица не е плащал наем две години. Ликвидаторът Манолов го е поканил да погаси дълга си или да освободи сградата до 26 януари 2004 година. Управителят на дружество наемател Реджет транс ООД - Демир Хаджиев, обаче категорично отказва да плати с твърдението, че е броил лично на Миролюб Гаич 27 000 лв. и 12 000 брит. лири, които покривали въпросните задължения. На 22 декември 2003 г. Хаджиев потвърждава думите си пред нотариус и в присъствието на Манолов, като вади и необходимите за това доказателства - копия от разписки за платените суми. Тези пари също не са влезли в касата на Югоагент - Добрич и затова на 29 декември Иван Манолов депозира в Добричката районна прокуратура втора жалба срещу Миролюб Гаич - отново за присвояване. Новата 2004 г. започва лошо за сръбския бизнесмен. Най-напред ТДД и РУСО назначават две ревизии на Югоагент - Добрич. Те обаче и до днес не са започнали, защото Гаич не им дава търговските книги на дружеството. На 16 януари Добричкият окръжен съд удовлетворява искането на синдика на Югоагент експорт-импорт Тихомир Найденов и вдига възбраната за продажба на 23 имота на дружеството: три склада, магазин за хранителни и промишлени стоки и масивен гараж в Добрич; стопански двор от 3390 кв. м с масивна сграда, плюс стопанска постройка в Петрич; хотел и три терена с обща площ 12 дка в Каварна; шест стопански двора (общо 48 дка), постройки и съоръжения в софийското село Требич; магазин с размер 1059 кв. м във Видин; четири декара и четири апартамента във Варна и т. н. Миролюб Гаич посреща атаката хладнокръвно и в края на януари предприема контраофанзива чрез Върховна касационна прокуратура (ВКП). На 11 февруари, прокурорът от ВКП Ради Тодоров отменя всички постановления на апелативна прокуратура - Варна, на Окръжна и Районна прокуратура - Добрич, както и на Районна прокуратура - Каварна, свързани със сигналите на Гаич. След което нарежда на Добричката окръжна прокуратура да събере материалите и да образува проверка за изясняване на две неща: дали има злоупотреби от страна на синдика и ликвидатора и дали двамата заемат правомерно постовете си. Върховният прокурор Ради Тодоров разпорежда още да започне досъдебно производство срещу неизвестен извършител по жалба на сръбския бизнесмен, в която се твърди, че имотите му се разграбват за жълти стотинки, а лично имущество на съпругата му е продавано на безценица. Делото е възложено на Добричкото оръжно следствие, а Добричката окръжна прокуратура е задължена всеки месец да докладва хода на разследването пред ВКП. Докато постановлението на върховния прокурор Ради Тодоров пътува към Варненската апелативна прокуратура, която трябва да го препрати към Добрич за изпълнение, се случват още няколко любопитни неща. На 25 февруари, по молба на Иван Манолов, Доричкият окръжен съд вдига възбраната за продажба на Универсалния магазин, Мебелна къща Добротица и административната сграда, собственост на Югоагент - Добрич. По същото време е готова и оценката на имотите и Манолов насрочва първия търг с явно наддаване за два от тях на 31 март 2004 година. От 8 до 29 март всички кандидат-купувачи имаха възможност да огледат обектите и да преценят дали наистина Универсалният магазин струва 1.22 млн. лв., а Мебелната къща - 904 700 лева (без ДДС). Административната сграда не е предложена за продан, тъй като е решено тя да бъде предоставена като ликвидационен дял на миноритарния съдружник в Югоагент - Добрич - общината, която притежава 10% от дружеството. Междувременно на 24 март е сложен на тезгяха най-атрактивният имот на сърбина - хотелската база в Каварна: дворно място от 11 786 кв. м, двуетажна хотелска част с 1390 кв. м разгърната застроена площ, плюс снекбар от 58 кв. метра. Началната цена на черноморското бижу е повече от смешна - 300 000 лв., а победителят в наддаването - Ваканционен клуб Русалка (дъщерна фирма на АКБ Форес), плаща за него едва... 304 000 лева. Само седмица по-късно - на 31 март, Добричкият окръжен съд на закрито заседание отменя явния търг (заради процедурни нарушения, допуснати от синдика Найденов) и разпорежда имотът да бъде продаден на търг с тайно наддаване. Още същия ден Тихомир Найденов обявява, че това ще се случи на 27 април, като началната цена на хотела е... 310 000 лева.На 31 март Мебелна къща Добротица е продадена за 1.24 млн. лв., а за Универсалния магазин купувач не се появява. Според Миролюб Гаич всичко това е пладнешки грабеж, защото по оценки на негови експерти, само за хотела и 12-те декара в Каварна могат да се вземат не по-малко от 1 млн. евро - 1.89 млн. лв. за сградата и 240 000 евро за земята. Според сръбските оценители, не по-различна е и случката с Универсалния магазин и Мебелната къща Добротица, защото двата обекта стрували общо 6.6 млн. лева. Ето защо той ще се бори за правдата и за правата си с всички възможни средства. Синдикът на Югоагент експорт-импорт Тихомир Найденов обаче е на съвсем друго мнение.С всички тези размотавания, разболявания и пращане на жалби докъде ли не Миролюб Гаич преследва само една цел - да проточи разпродажбата на империята си с още две години. Ако до 2006 г. осребряването на имуществото му не приключи, изтича 10-годишният давностен срок на производството по несъстоятелност и сърбинът ще си вземе обратно имуществото. Целта наистина си заслужава и силите, и средствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във