Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СПАСИТЕЛНАТА СЛАМКА НА КОМПРОМАТНАТА ВОЙНА

Малко странно ще прозвучи, но Иван Григоров и Никола Филчев ще се разделят като хора, които са си направили по една огромна услуга. Горе-долу така звучи единственият смислен извод, който човек може да си направи от развитието на т. нар. скандал избухнал в сряда (15 февруари) между председателя на Върховния касационен съд и все още главния прокурор. И наистина, ако се абстрахираме от емоциите, публичната размяна на компромати наистина ще се окаже онова вълшебно биле, което ще накара обществото и политическия елит да не се занимават с истинското състояние на българската съдебна система, а ще ги пусне да се плъзгат по повърхността на нещата.
В рекламния и социологическия бизнес съществува понятието черен PR, което в най-общи линии гласи: умишлено предизвикване на негативен шум около себе си с цел последващо опровергаване и извличане на трайна полза.
Както и да погледне човек, разправията между Григоров и Филчев прекрасно се вписва в рамките на това понятие не само по отношение на хронологията (кога избухва и в каква последователност се развива), но и по ред други второстепенни причини: защо скандалът избухва по никое време, кой се включва в изясняването на истината и какви са идеите за ликвидирането на кризата.
За епикризата на Филчев вече стана ясно, че е фалшива, но човек винаги трябва да има едно наум. Параграф 22 е далеч от мисълта да защитава председателя на Върховния касационен съд. В никакъв случай обаче човек, който познава хватките на куките от бившата Държавна сигурност, не би допуснал, че в цялата психиатрична плява няма дори едно истинско зрънце. В смисъл такъв, че на времето съответните ченгета наистина уреждаха нещата така, че всеки по-важен пациент да има два комплекта документи - един истински и един, чрез който човека винаги може да докаже, че не е вербуван, т. е. - по-малко истински.
Същото е положението и със справката срещу Иван Григоров. В нея уж всичко е ясно, точно и недвусмислено. Едновременно с това обаче тук там има пасажи, които навяват мисли, че четивото е истинско, но... не съвсем. Тоест - в случай на съдебен процес фактите и данните в справката стават много лесно оборими по процесуални причини.
И още нещо нашепва, че двубоят между Григоров и Филчев е уреден предварително. От три дни всички говорят, че въпросната справка се подмята от три месеца по медиите, че е секретна и т. н. Всичко това изобщо не отговаря на истината, защото въпросната справка е внесена официално във Висшия съдебен съвет в сряда (15 февруари), върху нея няма нито един гриф Секретно и Строго секретно, а и самият Григоров поиска нейното съдържание да стане публично достояние. Днес Параграф 22 изпълнява неговото желание с огромно неудоволствие, защото само след два месеца и половина целокупната българска общественост ще е забравила за случая. Независимо от това дали Григоров ще си подаде оставката, или пък Филчев няма да замине посланик в Казахстан.
А най-важното е, че в залисията около скандала депутатите ще отчетат, че са взели мерки за налагане на контрол върху дейността на съдебната власт, защото са ремонтирали конституцията за трети път. Това, естествено, няма да е кой знае колко вярно, защото големият проблем на съдебната система не е в правомощията на ВСС, а в механизмите за възпроизводството на съдебната номенклатура и покръстването на магистратите новобранци в далаверата още от първия им работен ден. За масова чистка в съда, следствието и прокуратурата обаче в парламента никой не обелва и дума. Било защото ги е страх, било защото на управляващото мнозинство му е по-удобно да дърпа конците на Темида зад кулисите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във