Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Спецмагистратура или нова съдебна система?

Специализирани съдилища, прокуратури и органи на досъдебното производство или подмяна на цялата съдебна система започват управляващите? Този е въпросът на въпросите в съдебната реформа след проведената в понеделник (3 май) в Народното събрание кръгла маса по проекта за създаване на спецмагистратури за борба с организираната престъпност и с корупцията. Обявената внезапно преди дни от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов инициатива на кабинета раздруса здраво юридическите и политическите среди, предизвика противоречиви коментари.
Предложенията за нововъведения в законодателството включват създаване на окръжни и апелативни специализирани съдилища и прокуратури, в чиято компетенция ще влизат делата срещу организирани престъпни групи, за пране на пари, за злоупотреби с европейските фондове и други. Заедно с тях ще се оформят и спецзвена за разследване в досъдебната фаза. Бъдещият съд, който получи гражданственост под името Антимафия, ще работи в съкратени срокове - прокурорите ще имат 15 дни за писане на обвинителен акт, а съдът - по 15 дни за насрочване на делото и 15 дни за произнасяне на присъда и писане на мотиви след последната дума на подсъдимия.
По време на дискусията станаха известни и някои детайли от подготвяния нов законопроект (за доста от тях Параграф 22 разказа още в миналия си бр.17). Така например - за да няма бавене по делата, които ще бъдат гледани в спецсъдилищата, няма да могат да се конституират частни обвинители и граждански ищци, а свидетелите и вещите лица ще бъдат водени принудително, ако не се явят на посочената дата. Ако едно вещо лице трябва да се яви на друго обикновено дело по същото време, приоритет ще има това в спецсъда. Идеята е дела да се гледат всеки ден и да приключват изключително бързо. След двете специнстанции процесите срещу организираната престъпност ще отиват във Върховния касационен съд, където ще се гледат по общия ред. Сериозни негативи в идеята видяха председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска и заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев, който се изказа резервирано за проекта.
Засега остават да са забулени в тайнственост авторите на проектозакона. Известно е само, че е изготвян в продължение на няколко месеца, че екипът включва действащи магистрати, а посветените са били старателно подбрани. Сред създателите му се оказа например председателят на Софийския градски съд Георги Колев, който е наказателен съдия с опит. Но пък висши наказателни съдии с опит - председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев и неговият заместник и председател на наказателната колегия на съда Гроздан Илиев, явно бяха изненадани, ако се съди по изявленията им.
Очевидно подборът е започнал отдалеч. В прокуратурата нещата изглеждат по-ясни, защото главният прокурор Борис Велчев подкрепи изцяло проекта, а заместникът му Галина Тонева е спрягана за шеф на новата магистратура. Не е ясно имало ли е посветени сред членовете на Висшия съдебен съвет. Но гласът на бунта в него - Константин Пенчев, застана също зад промените.
Анастас Анастасов, депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност:
Мотивите за промяната са в забавянето на решенията по дела, свързани с организираната престъпност и корупцията. Нашата съдебна система се ползва само с 10% доверие в обществото. Новите органи ще се занимават със случаи на отвличане, пране на пари, трафик на хора, създаване и участие в организирани престъпни групи.
Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи:
Днес се берат плодовете от една импотентна съдебна система. Няма защо да си зариваме главата в пясъка - ако имахме ефективно разследване и правораздаване, може би днес нямаше да имаме тези критики от обществото, а и от Европейската комисия и да дебатираме хипотези за създаването на специализиран съд. Защитната реакция на някои организации и движения, която се чу, в случая е съвсем обяснима, защото те стоят зад промени като например т. нар. Ванко 1. Всичко, което прави МВР заедно с прокуратурата е, да има по-малко разходи за правоохранителната система, защото това са пари и труд на българския данъкоплатец. В специализираните съдилища трябва да работят отличници, но и необременени хора. Когато се заложи на хора, които имат своята професионална и етична подготовка, има резултати - в противен случай остава опасността от влизане в схемата на Красьо Черния. От направеното в последните няколко месеца е установено, че в МВР и в прокуратурата също има случаи на срастване с престъпността. Но са създадени екипи, които не са свързани с организираната престъпност. Прокуратурата няма да минава в изпълнителната власт, но когато работи съвместно с нея, резултатите са добри и очаквани. Не искам адвокатите на Мултигруп да определят бъдещето на страната. Не искам адвокатите на организираната престъпност да определят бъдещето на страната. Защото те защитават само лични и конюнктурни интереси.
Даниела Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет: Категорично считаме ,че няма нужда от специализирани съдилища. Създаването на такива съдилища не фигурира в програмата на правителството. Ясно трябва да се каже, че не е вярно, че създаването на тези съдилища е било препоръчано от Европейската комисия. Критиката от нейна страна беше за досъдебното производство - нищо повече тя не препоръчва. В Европа има само един такъв специализиран съд в Испания, но там има тероризъм и ситуацията е по-специфична. В Словакия е имало такъв съд, който е съществувал само година и е бил закрит поради неговата противоконституционност. Страната ни не е пред изключителна ситуация - няма ръст на организираната престъпност, и на престъпността въобще. Обстоятелството, че МВР е провело определен брой акции с определен брой задържани лица, не е нещо извънредно, а би трябвало да е рутинна работа на полицията. Това не е причина за създаване на такива съдилища. Твърди се, че определени дела трябва да се гледат по-бързо - но нали за това беше приет новият НПК? Все още не се е видяло какви са резултатите от него и е необходимо време да се оцени неговата ефективност. Според проучване от 2007 г. в съдебната фаза делата у нас се решават значително по-бързо, отколкото в някои европейски държави. Кое налага сега драстично ускоряване на производството по точно определени дела? Ако се създават специализирани съдилища, то те трябва да са в определени области на правото - например бракоразводен съд или съд за трудови правоотношения.
Маргарита Попова, министър на правосъдието:
Дискусията за създаването на специализираните структури и съдилища е изключително важна и навременна. В основата на професионализма на магистратите лежи специализацията по тематиката, в която те работят. Ще подкрепя горещо създаването на специализиран съд. Не бързината е единствената и най-важна цел. Важни са качественото правосъдие и въпросът за концентрацията на едно място на отлични специалисти, които да са способни да раздават качествено правосъдие. Няма да подкрепя идеи, в които на първо място се извежда бързината на процеса.
Борис Велчев, главен прокурор:
Нямам опасения, че специализираните съдилища могат да бъдат форма на саморазправа или да действат като извънредни съдилища. Давам си сметка за дефицита на възможностите ни в противодействието на организираната престъпност. Има два варианта да се надгради специализацията на разследването, която е настъпила след създаването на съвместните екипи на МВР, ДАНС и прокуратурата. Единият е да се формират отделения в съществуващите вече съдилища, но създаването на отделен съд ще доведе до категорично специализиране на съдиите и оттам до по-добри резултати. Особените процесуални правила, по които ще работят специализираните съдебни органи, не се отклоняват съществено от общите правила, а просто са в насока дисциплиниране. Там ще бъдат пратени най-подготвените прокурори. Специализирането на разследването няма да доведе до компромис с правата на гражданите.
Волен Сидеров, председател на парламентарната група на Атака: Организирана престъпност в една държава не може да съществува без държавно покровителство. Няколко банди не могат да владеят една държава, ако няма корупция в една институция. Хората, които са против предложението, се страхуват да не бъдат подведени под отговорност. Това са управлявалите досега партии, адвокатски представителства и съсловия, които са защитавали тази организирана престъпност, компрометирани организации като Отворено общество, както и представители на новообразувани движения, които целят само да си направят пиар. Тук не става въпрос за извънреден съд, това е институция, която е в рамките на конституцията и правосъдните закони. Сега октоподът е в ареста, но неговите финанси са навън и той продължава да работи.
Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд:
Трябва да има специализиран съд, първо, защото е по-бърз, и второ, защото е по-ефективен... Не всеки наказателен съдия може да гледа компетентно специфични престъпления като пране на пари, например. Затова е необходима допълнителна специализация и обучение на магистратите. Този съд е необходим и ще върши работа. Специализираният съд няма да бъде извънреден съд, защото конституцията не позволява това... Съдиите няма да бъдат назначавани от министъра на вътрешните работи, а от ВСС.
Гроздан Илиев, заместник-председател на ВКС:
Изграждането на един нов специализиран съд от горе на долу не е реалистичен вариант. По-добре е да се изградят специализирани отделения към определените съдилища. Според Илиев набраният опит ще позволи изграждането на отделна система... Като идея този инструментариум заслужава подкрепа, но практическата реализация ще е изключително дълъг, труден и скъп процес. Изграждането на специализирани съдилища не би било полезно, ако отсъства ефективно разследване на досъдебното производство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във