Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Спецсъдилището на Цветанов... и Пикасо

Идеята за специализирания съд толкова здраво е заседнала в главата на вътрешния министър Цветан Цветанов, че не минава и ден, без той да се произнесе по въпроса. Последното му изявление по темата, която предизвиква бурни дискусии, бе на връх Гергьовден, в интервю, излъчено в радиоефира. Специализираният съд трябваше да е направен отдавна и досега да сме забравили, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи.
МВР-шефът и този път се аргументира със срастването на организираната престъпност с високите етажи на властта, включително и с правоохранителната и с правосъдната система. В последните 20 години няма сериозен успех в борбата с организираната престъпност, защото тя имала лоби във високите етажи на властта, коментира още Цветанов. И по всичко личи, че именно спецсъдът за него е разковничето за успеха на тази борба.
Мнозина анализатори потърсиха
корените на идеята
за учредяване на особен вид съдилище, призвано да се бори с мафията, на чужда почва и са прави. С едни гърди напред е Испания, която първа създаде специален съд. Особеното при него обаче е, че се занимаваше изключително с дела, свързани с терористичната дейност на баските сепаратисти от ЕТА. Той възникна в отговор на настояването на обществеността за бърза и сурова реакция на държавата срещу действията на терористите, които се опитват да извоюват собствена държава чрез въоръжена борба още от 1959 година. Съдът пое и делата, които бяха заведени след дръзките атентати на клетки на организацията Ал Кайда в Испания през март 2003 година. Във връзка с особените мерки срещу терористичната дейност в страната на съдиите от спецсъда бяха осигурени такива условия за работа, които им гарантират сигурност и защита. Освен това се избегна териториалното разпръскване на подобни дела из съдилищата в страната и дейността по разследването по тях се събра на едно място.
Спецсъдът бе структуриран и по-близо до нашите реалии - в Словакия. Това стана през 2004 г. и бе определено като съдилище по дела с особена обществена значимост. За тази страна не би могло да се каже, че е залята от такива дела - все пак от образуването на спецсъда до ден днешен там са водени 20 дела с висока обществена значимост.
Идеята, която се върти из главата на вътрешния министър, може би му се види лесноизпълнима, тъй като тя се появява и се развива много добре на една ръка разстояние от нас - в съседна Сърбия. При първата му визита при комшиите на 26 април Цветанов се срещна с колегата си Ивица Дачич и двамата подписаха Споразумение за съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество, който трябва да бъде изграден на наша територия на ГКПП - Калотина. По време на разговорите си двамата разменили идеи за по-бърз обмен на информация, за ефективно взаимодействие между сродните служби както по отношение на охраната на границата, така и на противодействието на организираната престъпност, нелегалната миграция и трафика на хора, на контрабандата и митническите нарушения. Според неофициална информация във връзка с успешната борба с мафията са разменени мнения и за ролята на специалния съд за противодействие на организираната престъпност, какъвто
съществува в Сърбия от 2003 година
Неговите първи клиенти са сръбските мафиоти, които организираха убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич.
Той бе разстрелян от снайперист на 12 март 2003 г., като още в началото на разследването на покушението се появи версията, че Джинджич сам е подписал смъртната си присъда заради активната си политика срещу трафика на хора и наркотици. В отговор на дръзкото покушение в центъра на Белград полицията извъртя масирана спецоперация Сабя, при която бяха изловени десетки членове на най-големите мафиотски кланове в Сърбия. Не закъсня и учредяването на специалния съд, на който бе възложено да разследва и да определи вината им. При супермерки за сигурност започна мегапроцес срещу задържаните бандити, организирали покушението. В резултат на работата на това специализирано звено, на 23 май 2007 г. бяха издадени и първите присъди срещу убийците на Джинджич.
Всички обвиняеми по делото за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич бяха признати за виновни от Специалния съд в Белград за убийството на представител на най-висшите държавни органи на властта и в опит за убийството на Милан Веруович, ранен при атентата. Бившият командващ на спецотряда за борба с тероризма, познат като червените барети, Милорад Легия Улемек беше осъден на 40 години затвор за организирането на атентата. Бившият заместник-командващ червените барети Звездан Йованович също наказан с 40 години затвор като непосредствен извършител на убийството. На по 35 години затвор бяха осъдени членовете на Земунския клан Александър Симович, Владимир Милисавлевич-Будала, Нинослав Константинович и Сретко Калинич. Останалите членовете на клана Душан Кръсманович, Милош Симович и Милан Юришич бяха осъдени на по 30 години затвор. Бившата барета Желко Тояга и бившият служител на Агенцията за информация и сигурност Бранислав Безаревич също отидоха в затвора за 30 години. Бившият член на Частта за специални операции Саша Пеякович пък беше осъден на осем години затвор. Така четири години след покушението срещу Джинджич повечето от участниците бяха осъдени и вкарани в затвора. Така още при прощъпалника си
Специалният съд в Белград си спечели респект и международно уважение
Ако някой си мисли, че след убийството на премиера им сръбските власти са действали импулсивно и урбулешката, жестоко се лъже. Появата на спецсъда бе предшествана от Закон за организацията и отговорностите на държавните органи в борбата им с организираната престъпност. Мнозина от днешните противници на идеята на Цветанов биха заподозрели, че подобен закон е опит за ограничаване на човешките права. Този аргумент чуваме често напоследък в дискусиите за и против специализирано съдилище у нас. Сръбският закон е кратък, ясен и немногословен. В 23-те му члена няма и сянка от двусмисленост, каквато обикновено със закъснение забелязваме в нашите закони ( например скандалната поправка в НК Ванко 1 ).
С три изречения е описано срещу какво е насочен законът - действия срещу сигурността на републиката, човечеството и международното право, фалшифициране и пране на пари, производство и трафик на дрога, незаконна търговия с оръжие, трафик на хора, корупция, рекет и отвличане...
В чл.4 от закона се учредява отделение Специална прокуратура, което е в структурата на Окръжна прокуратура - Белград действа на територията на цяла Сърбия. Шефът на това отделение се избира от републиканския главен обвинител. Мандатът на спецпрокурора е две години, но се допуска да бъде подновен. Неговите права не се различават от тези на колегите му в Окръжната прокуратура. Любопитното е, че ако е необходимо за работата по разследване на делата за организирана престъпност, спецпрокурорът може да изисква от държавни органи или организации служители, за помощ и съдействие. Още по-любопитното е, че според чл.9 ръководителите на тези органи или организации са длъжни без отлагане да изпълнят искането му. Да подчертаем - без отлагане...
Със същия закон е създадена и Служба за борба с организираната престъпност - тя е същата като нашата ГДБОП. Има обаче една отлика - тя действа по искане на спецпрокурора, макар че е в състава на МВР. Вътрешният министър има думата само дотолкова, колкото да осигури на СБОП условия за работа, както и при необходимост да осигурява участие на части на жандармерията в операции по задържане. В чл.11 са описани и задълженията на държавните органи и организации, към които СБОП отправя някакво искане. То пак се изпълнява без отлагане, независимо дали става въпрос за технически средства, за служители, за информация, или за документи.
В чл.12 се описват и спецсъдилищата - първоинстанционният е в рамките на Окръжен съд - Белград, второинстанционният е в Апелативния съд. И двете звена имат отделни шефове, които са с двугодишен мандат. Последна дума за отговорностите на двете съдилища в делата против организираната престъпност има Върховният съд, при необходимост.
Западните ни комшии са помислили дори и за условията, при които трябва да бъдат задържани и заловени престъпници. Член 15 на закона предвижда наличие на Специален арест за мафиотите, който е в Окръжния затвор в Белград и е на разпореждане на министър на правосъдието.
Най- интересен обаче е чл.16 от закона, където става дума за
имотното състояние на прокурорите и съдиите от спецзвената
Преди постъпването си в тях кандидатите са длъжни да представят в писмена форма подборна информация за собственото си имотно състояние, това на съпруга (съпругата), на кръвните роднини по права линия, по съребрена линия до трето коляно и ...сватовската рода до второ коляно! Заплащането им обаче е доста добро - до три пъти заплатата, която са получавали на старото си работно място.
Така, в някакви си четири листа, са описани отговорности, условия и задължения както на магистратите, така и начините за контрол върху дейността им, възможностите корупционни практики и прочие. Без да е необходима специална проверка на хората, било от Агенцията за сигурност, било от Комисията за класифицирана информация, или каквато и да е друга служба. Ако по време на визитата си в Сърбия вътрешният министър се е сетил да хвърли поглед и на този закон, пред очите му би трябвало да са се отворили нови хоризонти. И макар причината за появата на този закон в западната ни съседка да е извънредна (сакън, да е жив и здрав нашият премиер!) , с малко редакции и без претенцията, че се открива топлата вода, текстовете му биха могли да послужат за основа на наш, български закон. С малко думи, но със задължаваща строгост, той би могъл да опише и спецобвинението, и спецсъдилището, и мястото за задържане. При сегашната топла връзка между главния прокурор Борис Велчев и вътрешния министър Цветан Цветанов няма да има пречка и за изясняване на ролята на ГДБОП при улесняване на дейността на спецпрокуратурата и съдилището. С една дума, вместо обсъждания надълго и нашироко мъдрите глави от съответните институции да зарежат творчеството и да спрат празнодумството. Да припомним какво е казал Пикасо - посредствените плагиатстват, а гениите крадат!

Facebook logo
Бъдете с нас и във