Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Спецзакон и срещу клеветата?!

След несъстоятелната идея на премиера Бойко Борисов да се приеме специален закон срещу отвличанията и след споровете около специализираните наказателни съдилища и органи на досъдебното производство представители на ГЕРБ подхвърлиха, че са родили още една идея за обогатяване на наказателното законодателство: въвеждане на специален закон срещу клеветата.
В началото на седмицата съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев сподели пред медиите, че веднага след края на депутатската зимна ваканция смята да постави за обсъждане този въпрос пред съпартийците си. Понеже очаквал 2011 г. да бъде година на клеветата. Нуждата от специален закон с по-високи санкции за клеветниците обаче Велчев свърза не с грижата за човешките права на гражданите, а с предстоящите президентски и местни избори.
Дали ГЕРБ са най-докачливата или най-омаскаряваната партия на власт е дискусионно. Но е абсолютно сигурно, че понякога правят наивни опити да спрат връхлитащата буря, грабвайки дебела тояга. Аргументът на Велчев е до болка познат - според него санкциите в Наказателния кодекс (НК) са смешни и не могат да компенсират щетите, които би нанесла една клевета върху институциите, на бизнеса или на обикновения човек. Сега основното наказание за онзи, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, е глоба от три хиляди до седем хиляди лева плюс обществено порицание. Ако оклеветяването е публично, ако е разпространено в медиите или засяга длъжностно лице или представител на обществеността при изпълнение на служебните му задължения, горната граница на глобата е 10 хил. лева. Ако са настъпили тежки последици, глобата е в границите между 5 хил. лв. и 15 хил. лева. Заради обичайното у нас контролирано изтичане на секретна и служебна информация беше въведен и коварен за медиите текст, който предвижда глобата да е от 5 хил. до 20 хил. лв., ако за някого бъдат разпространени обстоятелства или твърдения, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на МВР.
Инженерът Красимир Велчев едва ли е наясно с теоретичния разнобой в правото относно размера и функцията на наказанието срещу обида и клевета, за да отсече от раз, че санкциите са смешни. Но пък човек на такъв висок управленски пост в държава член на Европейския съюз е длъжен да гледа на нещата от далеч по-високата камбанария на свободата на словото. А юристите в ГЕРБ трябва да му обяснят това, което обясниха на Борисов по повод на идеята му да прави специален закон срещу отвличанията - че мястото на тази уредба е в Наказателния кодекс, именно защото е кодекс. От него не може да бъдат вадени безразборно заради конюнктурни хрумвания санкциите за отделни престъпления, за да бъдат регламентирани пак в... наказателни закони.
Велчев със сигурност обаче знае, че съдът не налага наказание, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Съдилищата и сега разглеждат немалко дела за клевети и всеки може да заведе такова дело. Но до осъдителни присъди по много от тях изобщо не се стига, защото подсъдимите представят доказателства за своите твърдения. Тези дела са от частен характер, което ще рече, че се завеждат по тъжба на пострадалия и в тях прокуратурата не участва. Ако Красимир Велчев иска съвсем да сложи клеветниците под контрол, ще трябва да разшири идеята си до абсурд - делата за клевета да станат от общ характер, та прокуратурата да удря с шумни спецакции всеки, който хване управляващите в крачка. Такова чудо обаче едва ли ще срещне подкрепата на някой юрист, даже ако той е ГЕРБ-ер.
Неслучайно веднага след податката на Красимир Велчев се заговори за унгарски вариант у нас. Приетият точно преди Коледа нов медиен закон в Унгария възбуди духовете в Брюксел, Европейската комисия отправи упреци за цензура. Унгарският норматив въвежда жестоки глоби, но не чрез наказателното законодателство, а като административна санкция. Въпреки че Унгария вече изрази готовност да промени закона според европейските правозащитни стандарти, даже този вариант е по-смислен от това, за което се говори у нас. В Унгария ще действа единен медиен регулатор за печатните и електронните медии, включително и за тези в интернет. Глобите и санкциите, които той може да налага - дори да затваря медии, са действително солени, но пък ако бъдат прилагани справедливо, удрят онези медии, които тиражират целенасочено лъжи и клевети. У нас подобни издания са истинска напаст и дори са на път да добият статут на официози, въпреки че бълват умопомрачителни небивалици и реалните им собственици са в пълна неизвестност.
Дали ГЕРБ има наистина намерения да озапти медиите, избягвайки унгарския вариант, предстои да узнаем. Далеч по-вероятно е заявката на Велчев да се окаже нетрайна като тези на премиера Борисов. При откриването на Шестата световна среща на българските медии във Виена миналата година той съобщи твърдо, че се подготвя закон за печатните медии. Това вдигна голям шум, но часове по-късно правителствената пресслужба уточни, че става дума за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения с цел осветяване на собствениците на медии.
Ако в порива на ГЕРБ има нещо полезно, то е необходимостта от по-детайлно въвеждане на европейски стандарти, определящи границата между свободата на словото и правото на чест и достойнство. Както и границата между клеветата и критиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във