Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СПЕЦЗВЕНОТО НА СГП ИМА НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ

От около три седмица София си има нови петима храбри прокурори. Параграф 22 научи, че съставът на спецзвеното към Софийската градска прокуратура (СГП) е подменен и в него вече влизат обвинителите Йордан Грамов, Пламен Панайотов, Пламен Георгиев, Вирджиния Димитрова и Радка Стоянова. Ръководител на отдела си остава заместник градският прокурор Божидар Джамбазов.
Още през лятото се заговори, че екипът ще бъде подменен. Шефът на СГП Николай Кокинов обясни тогава пред Параграф 22, че идеята е съставът на отдела да се сменя през определен период от време, т.е. да бъде на ротационен принцип.
Този път обаче има една новост. Ръководството на Софийската градска прокуратура не е избирало кои от обвинителите да отидат в отдела, а е определило кои са делата с голям обществен интерес и ги е пратило за разследване в спецзвеното. Тоест идеята е прокурорът да върви след делото, а не обратното, поясни Николай Кокинов.
Всъщност думите на градския прокурор на София могат да се тълкуват и по друг начин. През есента на миналата година, когато идеята за създаването на спецзвеното узря, ръководството на СГП бе притиснато до ъгъла, защото нито един от прокурорите не искаше да влиза в отдела. Повечето обвинители се страхуваха да се нагърбят с отговорността да се занимават със сложни дела от особено голям обществен интерес.
Накрая ръководството на СГП бе принудено да прибегне до друга стъпка. Да обикаля от кабинет на кабинет и да увещава колегите си да се пробват. Трима души все пак са се съгласили. Според източници на Параграф 22 другите двама са били посочени с пръст от шефовете в СГП по простичката причина, че желаещи е нямало. Така се е стигнало и до сформирането на състава на спецзвеното.
Сега, за да не повтарят същата гимнастика, Кокинов и заместниците му са измислили друга хватка - прокурорите да вървят след делата. И нещата са си дошли на място.

Идеята за създаването на специално звено, което да бори тежките престъпления, видя бял свят на 25 октомври 2006 г., когато главният прокурор Борис Велчев я сподели пред медиите. Тогава той декларира, че държавното обвинение ще се опита да подобри работата си по някои важни дела, да ускори тяхното приключване и да ги придвижи към съда.
На 14 ноември 2006 г. звеното бе сформирано и започна да работи. В първия състав влязоха прокурорите Нелчо Неделчев, Станимир Димитров, Калин Софиянски, Севдалин Цанков и Божидар Джамбазов. Петимата се преместиха в сградата на Националната следствена служба (НСлС) на бул. Г.М.Димитров, а ръководството на СГП им осигури всякакви екстри, които да помогнат за тяхната работа - автомобили, телефони, офис техника.
С командироването на прокурорите в следствието се целеше постигането на по-добра организация на работа между наблюдаващите обвинители и разследващите органи. По този начин прокурорите имаха възможност пряко да участват в разпитите на свидетели, да дават веднага писмени и устни указания за хода на разследването - в общи линии да се спести от технологичното време.
Тогава на спецзвеното бяха разпределени 25 дела - по пет на човек. Сред тях бяха шест от досъдебните производства по случая със столичната Топлофикация - срещу Валентин Димитров за пране на пари, валутно престъпление, данъчни измами и три за длъжностно присвояване. Отделът се зае и с делата за източване на Държавния резерв, както и срещу тези по аферите на Николай Методиев-Пилето; бившия изпълнителен директор на фонд Земеделие Красимир Неделчев; четири дела срещу прокурорите Станислав Гюров, Венелин Тодоров, Вероника Кольова, Тони Томов и Карен Бейлерян; делата срещу бившите митничари Георги Георгиев-Пурата и Радослав Живков-Джими и това на Любомир Любенов, известен като Любо Четворката; срещу Боян Петракиев-Барона и срещу бившата шефка на митницата в Горубляне Снежина Ангелова .
Първоначалната идея бе експериментът да продължи три месеца, през които да се прецени дали той е успешен. Но 90-те дни станаха шест месеца, а впоследствие набъбнаха до една година.
Едва ли обаче опитът може да се нарече успешен. Поне на този етап. Защото някои от разследванията по изброените дела все още не са приключени. Така например висящ остава въпросът с аферите около столичната Топлофикация. От няколко седмици Божидар Джамбазов говори, че до края на годината ще приключи само едно от делата - това за скандала около фирма Шибър.
По това дело, освен бившия шеф на дружеството Валентин Димитров, с обвинение за длъжностно присвояване са и наследникът му на поста Георги Рогачев, заместник-директорът Емил Антонов, бившата служителка Лина Абланска и бизнес дамата Мая Стоилова. Разследването показало, че през фирмата на Стоилова - Шибър ЕООД са източени милиони левове от дружеството Топлофикация-София (за което БАНКЕРЪ многократно писа).
Фактът, че делото ще приключи до 31 декември обаче не означава, че автоматично влиза в съда. След като разследването завърши, прокуратурата ще трябва да предяви всички събрани доказателства. Параграф 22 научи, че има вероятност обвинителният акт срещу Вальо Топлото и компания да е над 1500 страници. Така че всеки сам може да си направи извода колко томове събрани доказателства има по делото. А обвиняемите по тази афера са петима, като всеки от тях има поне по един-двама адвокати, така че докато защитата прочете всички бумаги, като нищо ще минат поне шест седмици. Простата аритметика сочи, че в най-добрия случай обвинителният акт ще бъде внесен през февруари. Не дай си Боже, съдът да го върне на прокуратурата за отстраняване на някакви процесуални нарушения, то тогава делото съвсем ще се проточи.
А наблюдаващият прокурор Джамбазов има още много работа покрай Топлофикация. Той трябва да завърши другите две разследвания за длъжностни присвоявания срещу Вальо Топлото. Първото е свързано с 32 фирми, с които Топлофикация е имала договори за доставка на арматури и железа. При тези случаи е била използвана схемата за паралелните доставки. Така от дружеството също са източени милиони левове. Парите са били превеждани по сметките на Димитров посредством представители на офшорни компании в Кипър, Лихтенщайн и Панама. Според прокуратурата злоупотребите, нанесени на дружеството, възлизат на около 12 млн. лева.
Другото дело е образувано въз основа на проверка на Инспектората към Столичната община, която показа, че Вальо Топлото е изхарчил милиони левове за екстри като джакузита, солариум, масажен стол, душ кабина, личен асансьор до кабинета му, джетове, лодка, лежанка за физически упражнения, бонбони, ядки, сувенири, календари, брошури. Сключвал е договори от името на дружеството за реклама с различни модни агенции и за консултантски услуги.
В хода на разследването на това престъпление са лъснали няколко любопитни факти. Оказало се, че Валентин Димитров си е купувал маркови дрехи от италианската фирма Лакост. При всяка покупка обаче му е била издавана фактура на името на дружеството Топлофикация, което ще рече, че почти целият му гардероб е собственост на компанията. По тази логика той трябва да върне дрехите на столичното парно и едва ли не да тръгне... гол по улиците, пошегуваха се магистрати пред Параграф 22.
Като оставим шегата настрана обаче неизяснена на този етап остава и съдбата на делата за пране на пари и за данъчни престъпления срещу Валентин Димитров.
Все още не е приключило и разследването срещу Боян Петракиев-Барона. На 1 юни 2006 г. МВР съобщи, че е разбита организирана престъпна група, която се е занимавала с изработването и разпространението на фалшиви банкови карти, които са пласирани на територията на различни страни в Европа. Тогава в София, Пловдив и Силистра бяха арестувани петима души - двама младежи - на 26 и на 28 години - от Силистра, две лица на възраст между 30 и 34 години и... Боян Петракиев-Барона. Двама от задържаните се оказаха деца на съдия и прокурор от Силистра.
Наред с неприключилите производства спецзвеното не успя да се справи прилично и с делата срещу обвинителя от Софийската районна прокуратура Станислав Гюров (за длъжностно престъпление - чл.282 от Наказателния кодекс) и срещу бившия шеф на фонд Земеделие Красимир Неделчев - за подкупи (чл.301 от НК) в общ размер на 357 000 лева.
И двата акта бяха върнати от съда на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. След корекция обвинението отново ги внесе. Докато Красимир Неделчев чака насрочване на делото, то Станислав Гюров вече отдавна купонясва, защото на 26 ноември тази година Софийският градски съд напълно го оправда.
Останалите дела, които бяха на доклад в стария състав на спецзвеното, чакат своя развой. Всички те вече са в съда, даден е ход на процесите, чака се финалът им. А какъв ще бъде той на този етап не може да се прогнозира. Но техният изход ще бъде най-добрата оценка за работата на спецзвеното. До момента тя е слаба.
Що се отнася до новите лица в отдела, то те, за най-голяма изненада, ще се занимават само с две общественозначими дела. Защо броят е толкова ограничен никой не се наема да обясни. Единственият логичен отговор е, че ръководството на СГП също не е удовлетворено от работата на предишния състав на спецзвеното, но не иска да си признае.
Радка Стоянова и Йордан Грамов работят по делото срещу Евелин Банев-Брендо. На 16 април тази година Брендо се предаде доброволно в полицията, защото научил, че е издирван по обвинение за пране на пари и за участие в организиране на престъпна група. Заедно с него в делото попаднаха още трима души: съпругата на разстреляния през 2005 г. Константин Дишлиев - Десислава, нейната сестра и бивша съпруга на Евелин Банев - Моника, и Симо Карайчев - доведен (или заварен) брат на Брендо. Според оперативна информация, изтекла от МВР след ареста на Брендо той бил поръчал разстрела на бившия си баджанак Дишлиев заради неуспешна пратка на кокаин, който бе заловен в Испания през февруари 2005 година.
Около Брендо се случи още една интересна история. Докато той беше в ареста, през май тази година някой застреля Йорданка Дишлиева - майката на покойника Константин. Тогава от прокуратурата не изключиха възможността Евелин Банев да е поръчал екзекуцията, тъй като жената била важен свидетел по делото за пране на пари срещу него и бе заявила готовност да даде показания.
Последната неразрешена афера от спецзвеното на СГП е около общинската фирма Софийски имоти. С разнищването на далаверите на компанията са натоварени прокурорите Пламен Панайотов, Пламен Георгиев и Вирджиния Димитрова.
Параграф 22 научи, че една от първите стъпки на тримата е да разпоредят офисите на фирмата да бъдат запечатани. Оттам насетне започва същинската работа.

Божидар Джамбазов е роден на 26 юни 1972 г. в Ямбол. Завършва право в СУ Св. Климент Охридски през 1997 година. Веднага почва работа като младши съдия в Софийския градски съд, но година по-късно се мести като младши прокурор в Софийската градска прокуратура (СГП). През 2001 г. става редови обвинител в Софийската районна прокуратура, а три години по-късно е повишен в СГП. На 15 ноември 2006 г. Висшият съдебен съвет го назначава за заместник градски прокурор на София.

Вирджиния Димитрова е родена в гр. Петрич. Тя е омъжена, има две деца. Завършила е висше юридическо образование в Софийския университет Св. Климент Охридски. Първоначално е работила като юрисконсулт в КТ „Подкрепа. От 1998 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура, а от 2006 г. е прокурор в Софийската градска прокуратура.

Пламен Георгиев е роден в София. Женен е, има едно дете. Завършил е висше юридическо образование в СУ Св. Климент Охридски. По време на следването си е работил като журналист във вестниците Стандарт и Пари. Започва кариерата си в съдебната власт през 2002 г., когато е назначен за следовател в Столичната следствена служба. Три години по-късно е преназначен като прокурор в Софийската районна прокуратура, а от тази година е в Софийската градска прокуратура.

Пламен Панайотов е родом от гр. Елхово. Той е семеен. Завършил е висшето си юридическо образование във Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий. Първоначално работи като юрисконсулт в Община Поморие, впоследствие се прехвърля на работа като съдия-изпълнител и съдия по вписвания в районите съдилища в Несебър и Поморие. От 2001 г. е прокурор в районната прокуратура в Бургас. През 2006 г. се прехвърля на работа в Софийската районна прокуратура, а от тази година е прокурор в СГП.

Радка Стоянова е родена през 1972 г. в Тервел, където завършва средното си образование. През 1995 г. завършва юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Започва работа като следовател в Столична следствена служба през 1997 година. През 2005 г. е повишена в ранг следовател в Националната следствена служба. Заради професионализма си е наградена с грамота от Висшия съдебен съвет. През май 2006 г. е преназначена на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура, а от началото на 2007 г. е командирована като прокурор в Софийска градска прокуратура.

Йордан Грамов е завършил висшето си юридическо образование във Висшия институт на МВР през 1990 година. Започва работа като следовател в Столична следствена служба, където работи от 1990 до 1992 година. След това става юрисконсулт в Българската академия на науките, но се задържа там само една година. През 1993 г. напуска и до 2000 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия. През 2000 г. постъпва на работа като следовател в Окръжна следствена служба-София, където работи до 2005 година. В началото на 2006 г. е преназначен на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура, а от края на 2006 г. е командирован като прокурор в Софийска градска прокуратура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във