Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СПОРЕД АНОНСИТЕ ПРЕМИЕРСКОТО ФБР ЩЕ Е ИНВАЛИД ПО РОЖДЕНИЕ

Идеята на премиера Сергей Станишев за създаването на Национална агенция за сигурност прогони дрямката на десетки бивши ченгета, сънуващи хладния уют на коридорите в бившата Държавна сигурност (ДС). От 2 юни насам, когато лидерът на БСП огласи намерението си, в публичното пространство се изляха такива реки от експертни коментари, позиции и съвети, че ако премиерът Станишев реши да претвори на дело дори половината от тях, бъдещото ведомство със сигурност ще заприлича на героя от вица за мързеливия шивач:
Отишъл един човек да си вземе костюма, но левият ръкав на сакото бил къс, а десният - дълъг. Същата била работата и с панталона - десният крачол - къс, а левият - дълъг. Съвсем предвидливо майсторът покрил огледалото с парче плат, след което започнал да дават акъл на клиента си: Прибери малко лявата ръка, свали малко дясното рамо надолу, изпъни левия крак, свий малко десния и... готово!
Без изобщо да подозира за какво става дума, човекът платил, излязъл на улицата и си тръгнал пред погледите на две застаряващи блондинки.
- Виж го, муцка, този нещастник! Сигурно е боледувал от жесток детски паралич навремето, защото едвам се крепи... - възкликнала едната.
- Права си, муцка, как ли се мъчи и днес, клетникът? Ама пък костюмът му сякаш е шит от Господ, направо му е като излят... - утешително въздъхнала другата.

Какво се случи тогава
Всички знаят, че на 2 юни министър-председателят на България и лидер на най-голямата партия в управляващата коалиция взе думата, за да уведоми българската и световната общественост какви мерки смята да вземе, за да потуши т. нар. скандал Овчаров - Александров. За целта той свика извънредна пресконференция, по време на която се случиха три неща.
Най-напред премиерът на един дъх изчете експозе от шест и половина стандартни машинописни страници (30 реда по 60 знака), в което акцентите бяха четири: оставката на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, оставката на правосъдния министър Георги Петканов, създаването на Национална агенция за сигурност и изваждане на горите от опеката на земеделското министерство.
След това той позволи на четирима от репортерите да зададат четири много логични въпроса, посветени на три от акцентите: дали случаят Румен Овчаров ще доведе до евентуалното разделяне на мегаминистерството му на икономика и на енергетика; как ще успее да управлява пълноценно, след като в БСП кипят партийни скандали с корпоративна закваска; дали създаването на Национална агенция за сигурност не е знак, че на Румен Петков му е дошло времето като вътрешен министър и като заместник-председател на БСП.
Според предварителния сценарий на мероприятието премиерът Сергей Станишев отговори на журналистическите въпроси лаконично и с най-общи фрази. Въпреки това обаче онези, за които бе предназначено посланието, наречено идея за създаване на Национална агенция за сигурност, много правилно схванаха за какво става дума. И така се стреснаха, че направо... полудяха.
Едни решиха, че трябва на всяка цена да оглавят новата служба. За целта те започнаха така откровено да се подмазват, че се изкараха не само бащи и майки на Националната агенция за сигурност, ами напоително обясниха пред медиите преди колко години са обсъждали тази идея, какъв е безценният принос на Сергей Станишев за нейното актуализиране и какви трябва да бъдат правомощията на този съвременен инструмент за ликвидиране на мафията и корупцията.
Точно на другия полюс бяха настроенията на онези, които откровено се уплашиха от бъдещата агенция. Без хич да се колебаят, те обявиха, че Станишев възражда бившата Държавна сигурност, защото новата структура щяла да бъде на пряко негово подчинение и щяла да прилага безогледно специални разузнавателни средства. Тоест - куките от нов тип ще подслушват и ще следят когото си искат, а цялата информация ще бъде притежание на един-единствен човек - министър-председателя Сергей Станишев.
Третата група бе ентусиастите реваншисти. Те до такава степен повярваха, че премиерът е на път да възроди БСП като партията държава, че в прав текст му препоръчаха да включи в бъдещата Национална агенция за сигурност не само Националната служба за сигурност (цивилното контраразузнаване), Служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване, но и Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване и бъдещата (от 2000 г. насам все е такава) данъчна полиция.
Какво каза премиерът
Две са причините, поради които шумотевицата около идеята за създаването на Национална агенция за сигурност някак спонтанно прерасна в параноя. Най-напред правителственият пресцентър качи в ИНТЕРНЕТ страницата на Министерския съвет преразказ на премиерското експозе, по което малко по-късно репортерите направиха своите интерпретации за нуждите на своите аудитории.
Точно заради това половината медии обявиха, че бъдещата агенция ще бъде създадена ОТ съществуващи структури в МВР, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, а другата половина от медиите огласиха, че Националната агенция за сигурност ще се структурира В няколко министерства - МВР, МО и МФ.
На пръв поглед в случая става дума за игра на думи, в която няма никакво значение какъв предлог точно е употребил премиерът Сергей Станишев - ОТ или В.
На второ четене обаче това не е така. В първия вариант иде реч за прехвърляне на служби от едно подчинение на друго с всички произтичащи от това последствия: промяна на нормативната уредба, прекрояване на щатни разписания, осигуряване на нова материално-техническа база, организиране на конкурси за попълване на щатовете, разпределение на шефските длъжности на квотен принцип и т. н. Докато във втория случай нещата са по-прости: създава се едно информационно-аналитично звено с координиращи функции, неговите правомощия се уреждат в специален закон и... туй то.
Всъщност, за да видим кой от анализаторите или критиците е прав и кой е крив, май е редно да прочетем поне веднъж едно към едно какво точно е казал премиерът Сергей Станишев на 2 юни, пък после да гадаем какво е имал предвид (цитатът е свален от правителствената ИНТЕРНЕТ страница без абсолютно никаква редакторска намеса):
Смятам, че българското общество очаква още по-категорични знаци, както вече казах, за засилването на държавността. 17 години нашето общество беше в преход. В този преход се създадоха много обвързаности - явни и задкулисни, които се опитват да влияят върху нормалния демократичен политически процес.
Смятам, че членството на България в Европейския съюз изисква засилване, в т.ч. структурно, на работата за укрепване на държавността, за борбата срещу корупцията, за да покажем още по-голяма ефективност. Във връзка с това смятам да предложа обособяване чрез закон, който изрично описва функциите, задълженията и отговорностите, на Национална агенция за сигурност. Тя би трябвало да се структурира чрез обособяване на съществуващи структури в няколко министерства - Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите.
Националната сигурност, държавността, борбата срещу сенчестия бизнес, срещу корупцията, са действително национален приоритет, а не приоритет на едно или друго министерство. Такава е практиката в много от европейските, а и не само в европейските, страни. Убеден съм, че тази моя инициатива ще получи подкрепа и от коалиционните партньори от гледна точка на развитието на държавността и от гледна точка на нашите външни партньори, които внимателно следят и очакват още по-голяма действеност в тази сфера...
Какво не може да се случи
Според най-популярното предположение в бъдещата Национална агенция за сигурност ще влязат военното контраразузнаване, цивилното контраразузнаване, Агенцията за финансово разузнаване и все още несъздадената данъчна полиция. Аргументът, с който най-видните червени капацитети по проблемите на националната сигурност бранят тази идея, е познат: такова било положението в Европа и САЩ, така трябва да бъде и в България.
Ако всичко опираше до баналното нежелание на нашенските капацитети да мислят със собствените си глави, проблемите ни щяха да са никакви. В случая обаче става въпрос за откровена манипулация, преследваща... Бог знае какви цели: компрометиране на премиерската идея в зародиш; отклоняване на общественото внимание от онова, което наистина е на път да се случи; личен PR по системата с чужда пита помен прави или нещо съвсем друго. На всичко отгоре няма нито една нормална и демократична държава, в която военното и цивилното контраразузнаване да са под една шапка, а пък финансовото разузнаване и данъчната полиция да са на друго място освен съответното финансово министерство.
Не по-малко екзотично изглежда и второто предположение, според което в бъдещата Национална агенция за сигурност освен двете контраразузнавания, финансовите разведки и данъчните ченгета влизат още Националната разузнавателна служба (НРС) и Военното разузнаване. След което ефективността в борбата срещу организираната престъпност и корупцията изведнъж скача до 99.999%, държавността тутакси цъфва и връзва, а България става... икономическото и антимафиотско дете чудо на Обединена Европа.
Колкото и апетитна да изглежда тази логическа конструкция, премиерът Сергей Станишев едва ли е толкова наивен (или по-точно казано - глупав), за да наруши десетина-петнайсет международни и български нормативни акта едновременно, според които:
- външното разузнаване няма право да работи на територията на страната;
- контраразузнаването няма право да работи зад граница;
- финансовото разузнаване не може да е в структура с оперативни и полицейски правомощия;
- военното разузнаване и военното контраразузнаване не могат да обслужват нуждите на цивилни ведомства и институции;
- данъчната полиция (когато и ако бъде създадена) няма право да обслужва други интереси, различни от грижата за държавния бюджет и т. н.
Освен това опозицията, неправителствените организации, както и вътрешнопартийната опозиция в БСП по никакъв начин няма да позволят на Сергей Станишев да възроди бившата Държавна сигурност дори в умален вариант. А пък за реакцията на Брюксел и Вашингтон е по-добре да не отваряме приказка...
Какво трябва да се случи
Ако иска да повиши ефективността в борбата срещу мафията и корупцията по високите етажи на властта, премиерът Сергей Станишев трябва да се сбогува с идеята за Национална агенция за сигурност и да остави на мира Националната служба за сигурност (контраразузнаването), Служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване, финансовото разузнаване и финансовия нероден Петко - данъчната полиция.
Онова, което му трябва в случая, е друго, и то може да бъде наречено всякак - Агенция за борба с организираната престъпност, Национална агенция за разследване, Национално бюро за разследване и т. н.
В тази нова структура, в която съвсем безболезнено могат да бъдат включени остатъците от никому ненужната вече Национална следствена служба и обречената на тотално обезличаване Главна дирекция Борба с организираната престъпност на МВР, като ченгетата от нов тип бъдат въоръжени с оперативни, полицейски и дознателски правомощия. Тоест тя трябва да има свои екипи за прилагане на специални разузнавателни средства, свое звено за оперативно наблюдение (външно проследяване), свои агенти за работа под прикритие и т. н.
Уточняването на правомощията, с които ще бъде въоръжена новата структура, може да стане по два начина, но задължително със закон: механичен (т.е. в МВР остават всички престъпления, които са подсъдни на районен съд като първа инстанция, независимо от това какви санкции са предвидени в Наказателния кодекс) и тематичен (българският аналог на ФБР поема престъпленията срещу държавата, организираната престъпна дейност във всичките й разновидности, престъпленията на магистрати, кметове и общински съветници, корупцията по високите етажи на властта и българските престъпления зад граница).
По статут бъдещата агенция трябва да е независима, а нейното ръководство да се избира от Министерския съвет и да се назначава от министър-председателя, но по предложение на... Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) към президента, прието с консенсус. Първо, защото това е единственият подобен орган в държавната власт, чието съществуване е облечено със специален закон още през 1994 година. Второ, защото постоянни членове на КСНС са държавният глава (председател на съвета), председателят на Народното събрание, премиерът, министрите на вътрешните работи, финансите и външните работи, началникът на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на всички парламентарни групи. Тоест хора, които трудно биха могли да бъдат спечелени едновременно за една или друга партийна или лична кауза.
И трето, защото по този начин ще бъде осуетен всеки опит за подчиняване на новата структура в полза на някакви приоритети, нямащи нищо общо с държавните и обществените интереси. Нещо, срещу което не би трябвало да се бунтува никой. Особено премиерът Сергей Станишев. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във