Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Спрете цирка Кушлев!

Според едно шеговито сравнение Стоян Кушлев е за борбата с престъпността това, което е Константин Шушулов за обществения интерес в енергетиката. Може и да изглежда първосигнално, но това шушкане във фамилиите на двамата професори е висшият израз на тяхната широка, шумна и шикозна шетня през последните години. Правомощия уж големи, мерки - решителни, материална база и заплати - разточителни, а резултатът все клони към нулата.
Както бившият шеф на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Шушулов стана за смях с опитите си да опитоми електроразпределителните дружества, докато потребителите чакаха да спре бруталния грабеж в сметките им, така Кушлев стана за резил с ръководената все още от него Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Въпреки че ползата от комисията отдавна се подлага на съмнение, отказът на Народното събрание в края на септември да приеме последния й доклад, изненада мнозина. Та нали броени дни по-рано по искане на комисията съдът наложи обезпечителни мерки върху имущество на енергийния бос Христо Ковачки с рекордната стойност 143 млн. лева? В парламента обаче депутатите от ГЕРБ наблегнаха на нещо далеч по-интересно, което липсваше в доклада - в хазната досега не е влязъл нито лев от дейността Кушлева. А са изхвърчали милиони за материална база, за автомобили, за заплати, бонуси, семинари в чужбина. Самият Кушлев оцени риска от работата си на 7 хил. лв. държавна заплата, която вбеси дори депутатите от предишното мнозинство, които избраха състава на комисията. Да отчетеш 32 млн. лв. блокирано престъпно имущество за цяла година работа, след като си похарчил голяма част от тази сума ефективно от бюджета, си е чиста проба гьонсуратлък. В криминализирано общество като нашето и шокиращ ръст на цените в последните години трябваше да се започне със стотици милиони и да се гонят милиарди събираемост.
Как да стане това, като Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), популярен като закона Петканов, по който работи комисията, е спънат кон, набутан в чужда нива. И повече от интересно е ще успее ли правосъдният министър Маргарита Попова да го оправи? Това намерение бе една от 57-те мерки на министерството за противодействие срещу корупцията и организираната престъпност.
Отстраняването на Кушлев от поста, макар и наложително, няма да реши въпроса с правомощията на този държавен орган. Ако се приложи мек вариант: да се коригира действащият закон за отнемане на престъпно имущество, в него трябва да се оправят поне няколко неща. Кръгът от престъпления, в резултат на които деецът е придобил имуществото, трябва да бъде радикално разширен или въобще да не се ограничава с изброяване на определени текстове от Наказателния кодекс - щом имуществото е придобито от престъпление, трябва да бъде отнето. Задължително трябва да се въведе и твърда регламентация как се извършва подборът на проверяваните лица. Не защото сред тях популярните имена са твърде малко, а заради поразителната липса на емблематични богаташи, за които цял народ не може 20 години да намери обяснение откъде са се сдобили с бизнеса и с милионите си.
С пълно основание се поставя обаче въпросът за цялостната отмяна на закона Петканов. Мненията за разширяване на обхвата му, а оттам и на правомощията на комисията са трудно защитими. Тези, които сочат за пречка изискването да има образувано наказателно производство, за да започне и производство по закона Петканов, забравят, че според чл.3, ал.2 от него последното може да започне, без да има образувано досъдебно производство или когато то е прекратено или спряно. Преведено на прост език, в списъка на Кушлев отдавна трябваше да има ключови олигарси и политици, срещу които прокуратурата не смее да повдигне обвинения. А Кушлев трябва да обясни защо се е снишавал точно при прилагането на този текст.
Колкото до края на процедурата, онези които мечтаят да видят продавани на търгове палати и хотели, отнети от групировки и босове, или да станат почивни станции за ученици и пенсионери, ще трябва да чакат, докато забравят какво всъщност чакат... Искането за конфискацията може да бъде внесено след влизането в сила на осъдителна присъда, което неизменно минава през всичките три инстанции, и процесът продължава години. Самата осъдителна присъда обаче не е основание за отнемане, а комисарите трябва отделно да доказват в съда, че имуществото е придобито именно в резултат на тази престъпна дейност. Това става в ново триинстанционно производство, но този път по правилата на гражданския процес.
Законовата рамка, в която работи комисията, показва, че тя всъщност няма вина за тромавата процедура. Истината е, че законът е преписан от сходен ирландски норматив, а нашата правна система просто не знае как да го приема. Вносителят му Георги Петканов настояваше, че отговорността по него е гражданскоправна и се преследва имуществото, но у нас той се възприема по-скоро като продължение на наказателното преследване срещу лицето.
Ако в закона има нещо ефективно, това са обезпечителните мерки, които не позволяват разпореждане с имуществото. Те са отлично средство за тормоз на кримиконтингента и дейността на комисията трябва да се съсредоточи единствено в събирането на информация и внасяне на искане за тяхното налагане. Какъв е смисълът от последващо гражданскоправно производство по отнемане, след като наказателният съд може да постанови конфискация с присъдата си? А прокурорът и сега има право да предявява граждански искове в полза на държавата.
В резултат на всичко може да бъде преоткрита топлата вода и да бъде възстановен принципът в отменената със закона Петканов глава III от Закона за собствеността на гражданите - да се атакува имущество не защото е доказано престъпно, а защото надхвърля значително доходите на притежателя си. И не държавата, а той да доказва, че го е придобил законно. Ако разпоредбите на този закон се актуализират и доказателствената тежест се разпредели между прокурор и ответник, решение може да се намери и без да се пише нов закон за отнемане на имущество. Каквото и решение да се избере обаче, недоразумението ЗОПДИППД не може да остане в този си вид.

Facebook logo
Бъдете с нас и във