Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СРАМ ЗА ПРОКУРАТУРАТА ЗАРАДИ ФИЛЧЕВГЕЙТ

Напоследък прокуратурата все по-често се озовава в ролята на онзи дядо Мраз от известната соцпесничка от близкото минало, в която той спира шейната с подаръци пред дечицата веселушки. Потропвайки с ботушки, съветският дядо раздава подаръци за всички от сърце, а ощастливените се хващат на новогодишното хорце, се пееше в куплетчетата.
Съвсем в духа на песничката, държавното обвинение направи така, че празничното хоро се поведе не от кой да е, а от най-първите игроводци в държавата - сочените за поръчители на три убийства братя Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин, чието дело бе спряно до началото на април 2008 година.
Потропвайки упорито на място, прокуратурата паркира шейната с дарове и пред други трима свои клиенти - служители от Дирекция Оперативно техническа информация към МВР, които са подсъдими по брадясалото дело Филчевгейт. Тази Коледа ще е щастлива и за о.р. полковник, бивш заместник-началник на ДОТИ Пламен Арсов, о.р. полковник Борис Бояджиев и о.р. подполковник Йордан Йорданов, след като Темида се смили над тях в навечерието на Рождество Христово.
На 13 декември (миналия четвъртък) състав на Върховния касационен съд окончателно махна булото на срам и грях от тях, като ги оневини по т.нар. дело Филчевгейт. По този начин върховните магистрати потвърдиха оправдателните присъди, прочетени на първите две инстанции - Софийския военен съд и Военноапелативния съд - и остави обвинителите да се червят заради нескопосаната си работа.
Иначе скандалът изобщо не предполагаше подобен скръбен за прокуратурата край. Той избухна на 28 юли 2000 г., когато в апартамента на бившия главен прокурор Никола Филчев в столичния квартал Витоша бяха открити три подслушвателни устройства. Предварителното производство продължи четири години, а на 1 юни 2004 г. Софийският военен съд даде ход на делото. Според обвинителния акт подслушването е траело в периода - от неустановена дата през 1999 г. до 28 юли 2000 година.
На подсъдимата скамейка тогава бяха изправени Арсов, Йорданов и Бояджиев от ДОТИ-МВР. Тримата отговаряха по обвинения за незаконно притежаване и употреба на специално техническо средство за негласно събиране на информация (чл.339а от Наказателния кодекс) и престъпно бездействие по служба (чл.387, ал.1 от НК). По първото обвинение униформените ги грозеше затвор от една до пет години, а по второто - до три години зад решетките.
Тезата на обвинението обаче се спихна като спукан балон на 21 септември 2006 г., когато подсъдимите бяха напълно оправдани от Софийския военен съд. А десет месеца по-късно (30 юли 2007 г.) присъдата беше потвърдена и от Военноапелативния съд.
С тежко предчувствие за горчивия край на делото военноапелативната прокуратура тогава протестира решението му пред ВКС с мотива, че е нарушен материалният закон (каквото и да означава това). Тази разпоредба е записана в чл.348, ал.1, т.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс и позволява атакуването на присъдата, както направи и безсилното обвинение.
На заседанието във ВКС миналия четвъртък върховните съдии обаче съсякоха и последните й мераци, като аргументирано посочиха, че прокуратурата няма никакви доводи за подобен протест.
Досущ като удавник за сламка Върховната касационна прокуратура веднага преобразува протеста на колегите си от Военноапелативната прокуратура и се хвана за чл.348, ал.3,т.1 от НПК и заяви, че по време на процеса във Военно-апелативния съд са били ограничени правата и интересите на държавното обвинение.
Магистратите в червени тоги упрекнаха въззивната инстанция, че е пренебрегнала задълженията си да провери задълбочено фактическата правилност на присъдата на Софийския военен съд. Вместо да я потвърди, е имала доказателствени основания да я отмени и да постанови нова осъдителна присъда, се казва в протеста.
Вместо това ВКС направо разби на пух и прах тезата на прокуратурата. Оправдателната присъда на Военноапелативния съд е потвърдена, а някои от мотивите за решението бъркат дълбоко в ранената от срам душа на прокуратурата с категоричността си:
- обвинителната теза изначално страда от тежък доказателствен дефицит;
- протестиращият прокурор е формулирал неудачно недоволството си от потвърждаването на оправдателната присъда на първа инстанция, като се е позовал на чл. 348, ал.1 т.1 от НПК, защото проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна факти;
- обвинението почива изцяло на предположения, които не могат да залегнат в осъдителна присъда. Затова съдът е отхвърлил тезата на прокуратурата като доказателствено незащитима;
- неприемливи са квалификациите за едностранчив, превратен и тенденциозен подход към тезата на държавното обвинение в работата и решенията на съда.
Прокуратурата обаче трябваше да изпие до дъно чашата с горчилката, тъй като Върховният касационен съд обяви, че обвиненията са юридически несъстоятелни. Мотивите за това решение са няколко и са също тъй унизителни за държавното обвинение:
- ...при условие, че тримата подсъдими не са се познавали до започване на делото, е обяснимо защо обвинителната теза страда от липса на аргументи за обективната и субективната задружност на усилията им в постигане на инкриминираното нерегламентирано подслушване..., се казва в мотивите на ВКС;
- освен това по пределно ясен и недвусмислен начин е изяснено кои служби и длъжностни лица в системата на МВР са отговорни за поставянето, поддържането, използването и почистването на подслушвателните устройства. А подсъдимите Йордан Йорданов и Борис Бояджиев не са компетентни по тези въпроси;
- и накрая, оправдателните присъди на първите две инстанции са закономерен резултат от започнало в разрез с целите на НПК наказателно производство. Което идва да покаже, че подобно дело въобще не е трябвало да бъде образувано и влачено повече от три години по съдилищата.
И така в навечерието на Коледа, зачервената не от студ, а от срам прокуратура потропва нервно с ботушки копаница на място, а хорцето с ощастливените от Темида се вие, ли вие...

Facebook logo
Бъдете с нас и във