Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СРЕЩУ 132 000 ЛВ. СУХА ПАРА СЕРВИТЬОРКА И АВТОМОНТЬОР СПАСЯВАТ АВИОКОМПАНИЯ БАЛКАН

Неотдавна (Параграф 22, бр. 13 от 31 март 2007 г.) публикувахме материал под заглавието Всички съдии - на ПУЦ по кураж! В него бяха описани част от приумиците, които двама магистрати от Софийския градски съд (СГС) успяха да сътворят само за пет работни дни. Единият авансово отложи делото срещу съпругата на бившия премиер Иван Костов, насрочено за 17 април, защото било...много близо до началото на предизборната кампания за евродепутати, която се открива на 20 април. А пък другият отложи процеса срещу депутата от левицата Иван Даков, тъй като неговата адвокатка - Даниела Доковска, я хвана липсата по уважителна причина: дискусия, посветена на проекта за нов Закон за съдебната власт.
За съжаление тогава не ни стигна мястото, за да напишем три-четири топли слова и за бившия правосъден министър Антон Станков. През септември 2005 г., когато Висшият съдебен съвет го възстанови на работа като съдия в СГС, той пое делото за трагедията в дискотека Индиго и обеща в най-скоро време да раздаде правосъдие. На 17 ноември 2006 г. той прекара подсъдимите през разпоредбата на чл.78а от Наказателния кодекс и ги пусна да си вървят по живо и по здраво.
До месец след това, до 17 декември, както повелява Наказателнопроцесуалният кодекс, Антон Станков трябваше да напише и мотивите за решението си. До ден днешен обаче подобно нещо не се се случило, защото или бившият правосъден министър не е в състояние да съчини убедителни аргументи за безумния финал на делото, или пък го е срам да огласи какво точно е измислил.
В края на миналата седмица (13 април, петък), Параграф 22 научи, че още един магистрат от Софийския градски съд е минал през разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) като валяк през бостан. В продължение на осем месеца този слуга на Темида по най-категоричен начин отказва да насрочи делото срещу бившите синдици на Авиокомпания Балкан Христо Моллов и Олга Миленкова, както и срещу наетата от тях консултантка Румяна Иванова. След това той връща обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на процесуалните нарушения. А накрая, когато му идва времето, прекратява наказателното преследване срещу тримата поради... липса на извършено престъпление.
Христо Моллов и Олга Миленкова са назначени за постоянни синдици на Авиокомпания Балкан през октомври 2001 година. Веднага след подписването на трудовите им договори по закон те трябва да започват да пазят и да управляват имуществото на националния превозвач с грижата на добър стопанин. В случая - да направят така, че държавата и останалите кредитори на бившата ни авиационна гордост да загубят най-малко пари от разсипническата политика на приватизатора Гад Зееви. На практика обаче двамата синдици предприемат операция, от която по-късно на мнозина специалисти направо... онемяват.
Съгласно предварително изготвената от синдиците план-програма, на 1 ноември 2001 г. съответните шефове на дирекции и направления в Авиокомпания Балкан започват да предават документацията си на Христо Моллов и Олга Миленкова. Само ден по-късно обаче по-силната част от оздравителния дует усеща някаква много особена... неувереност в собствения си интелектуален потенциал. Но вместо да се прояви като мъж и да си подаде оставката, на 2 ноември същата година Христо Моллов се среща със своята позната Румяна Иванова. По време на разговора той й се оплаква, че има проблеми с новата си работа, защото служителите на Балкан му дават невярна информация и от това компанията губи много пари.
Досущ като всеки добър човек с голямо сърце Румяна Иванова моментално е пронизана от болка по професионалната тегоба на Христо Моллов. И след три-четири дни размисъл двамата намират начин за измъкване от ситуацията. И на втората среща между тях - на 5 ноември 2001 г., достигат до спасителната формула: синдиците на Авиокомпания Балкан наемат консултантската фирма на Румяна Иванов - Глобал Комерс Консулт ООД, която (срещу скромно възнаграждение) да реши всичките им проблеми.
Речено - сторено! На 14 ноември 2001 г., между Авиокомпания Балкан (в лицето на Олга Миленкова и Христо Моллов) и Глобал Комерс Консулт ООД е сключен едногодишен договор, според който - срещу 20 000 лв. месечно, Румяна Иванова трябва да дава акъл на синдиците в следните три направления:
- Да ги консултира във връзка с производствено-техническите проблеми на притежаваните от Балкан самолети, машини, съоръжения, оборудване и производствени помещения (лаборатории, хангари и технически работилници).
- Да информира за доставчици, които разполагат с налични авиационни резервни части, както и за пазарните цени на тези резервни части в страната и в чужбина.
- Да оценява по целесъобразност законовите технически прегледи на самолетите, вложените (т.е. изразходваните) резервни части и правоспособността на техническия състав, който извършва ремонтите.
Веднага след подписването на контракта, досущ като своя приятел Христо Моллов, и Румяна Иванова започва да изпитва колебания в собствените си сили. За разлика от съмненията на синдика обаче, който така или иначе е юрист по образование и адвокат по професия, притесненията на Иванова са съвсем реални. Тя бъкел не разбира от самолети и не е виждала авиационни резервни части дори на картинка, защото дипломата й е за средно образование по твърде тясна специалност... кулинар-сервитьор. И поради тази причина допуска най-сериозната грешка в живота си.
Още на 15 ноември 2001 г. на свой ред Румяна Иванова сключва договор за консултантски услуги с лицето Валери Ванков, който в качеството му на неин подизпълнител е призван да свърши същинската работа по контракта между Глобал Комерс Консулт ООД и Авиокомпания Балкан.
Валери Венков изобщо не се притеснява от факта, че също няма понятие от авиация, защото дипломата му за средно образование е за специалност Автомобили - експлоатация, поддръжка и ремонт. Той започва да изпълнява задълженията си така, както може и както умее! Започва всеки ден да се среща със своя приятел Николай Николов, който е бивш военен пилот и който с готовност (но без изобщо да предполага по какви причини е пламнала тази любов към авиацията у Ванков) започва да му разкрива чудния свят на металните птици стъпка по стъпка: принципно устройство на американските и руските самолети като такива, видове фабрични дефекти, най-чести механични повреди, действия при текуща профилактика и при ремонти по спешност, състояние и поддръжка на авиационния парк на Балкан и т. н.
След това Валери Венков като добросъвестен подизпълнител преразказва на Румяна Иванова наученото. А пък тя, за да изглежда всичко като истинско, обогатява неговите преразкази с преписи от абсолютно автентични докладни записки, експертни мнения и становища от директорски съвети на авиокомпанията, след което изготвя... т. нар. Резюме за извършената дейност по договор за консултантски услуги през месец......
Делото срещу Христо Моллов, Олга Миленкова и Румяна Иванов е образувано на 9 ноември 2002 г. по сигнал на група червени депутати в 39-ото Народно събрание, изпратен до главния прокурор Никола Филчев.
По време на предварителното разследване показания дава и Георги Зарев. По времето на двамата синдици той е директор на Дирекция Техническо обслужване в Авиокомпания Балкан и при разпитите заявява следното: Ресурсът на дирекцията беше много голям и за дейностите, за които аз отговарях, нямаше нужда от външни консултанти. Всички становища, които се съдържат в т. нар. отчети на Глобал Комерс Консулт ООД и се отнасят за техническото обслужване на Авиокомпания Балкан, са основани на заключения и мнения, изразени в мои писма и докладни записки до синдиците, или пък на становищата, обсъждани и приети на директорски съвети.
И наистина, според заключението на съдебно-техническата експертиза, докато е консултирала синдиците Моллов и Миленкова, Румяна Иванова не е написала нито един собствен анализ или оценка. А всички данни в нейните т. нар. резюмета са сътворени въз основа на данните, които тя е взела от техническата документация на Дирекция Техническо обслужване и от съответните становища на други служби в Авиокомпания Балкан. Почерпани са и от беседите на бившия военен пилот Николай Николов с подизпълнителя на Иванова - автомонтьора Валери Ванков.
В обвинителния акт на Софийската градска прокуратура (СГП) се казва, че в периода 15 януари - 24 юни 2002 г. синдиците на Авиокомпания Балкан са превели на Глобал Комерс Консулт ООД общо 132 000 лв. за услуги, които Румяна Иванова никога не е извършвала. Ето защо Христо Моллов, Олга Миленкова и Румяна Иванова трябва да бъдат съдени за престъпления по чл.203, ал.1 от Наказателния кодекс - длъжностно присвояване в особено големи размери, което се наказва със затвор от 10 до 20 години.
Според наблюдаващия прокурор по делото Магдален Маринов, Румяна Иванова е удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство, че изпълнява ангажиментите си по договора. А след приемането на всяко резюме въпреки че са знаели какво представляват резюметата на Иванова, синдиците Олга Миленкова и Христо Моллов са съставяли констативни протоколи, във всеки от който е записано: Извършената от фирмата дейност е в съответствие с професионалните изисквания и критерии и няма забележки.
На 16 ноември 2005 г. Софийската градска прокуратура внася обвинителния акт в Софийския градски съд, а делото е разпределено на съдия Иван Коев. Той насрочва първото заседание в началото на 2006 г., но то е отложено поради отсъствието на един от адвокатите.
На следващата сбирка, кой знае защо насрочена чак за средата на юли 2006-а, отново нищо не се случва, защото адвокатите искат делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуалните нарушения.
Без ни най-малко да се колебае, съдия Иван Коев тутакси изпълнява желанието на защитата. За негова зла участ обаче наблюдаващият прокурор Магдален Маринов само за една седмица изпълнява указанията на съдията и в края на юли 2006 г. делото отново се озовава в Софийския градски съд.
Леко изненадан от експедитивността на държавния обвинител, съдия Иван Коев започва да се чуди какво точно да направи по-нататък. Въпреки разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, който позволява в подобни случаи умуването по дадено дело да продължи най-много три месеца, съдия Коев размишлява над делото точно... осем месеца, след което отсича: процесът започва на 30 март 2007 година.
А на заветната дата, също без абсолютно никакво притеснение, съдия Иван Коев залива държавния обвинител Магдален Маринов с още един бидон студена вода. Само няколко минути след началото на заседанието орелът на правосъдието от Софийския градски съд прекратява наказателното преследване срещу Христо Моллов, Олга Миленкова и Румяна Иванова, като се позовава на чл.250, ал.1, т. 2 от НПК, който гласи: Съдията-докладчик прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
Разпореждането, с което са оневинени синдиците и техният пишман консултант, е кратко - около една машинописна страница (Параграф 22 разполага с копие от този забележителен документ). Явно обаче съдия Иван Коев е вложил в написването му не само целия си интелектуален и професионален потенциал, но и всичката смелост, на която е способен.
Тази констатация никак не е случайна, защото в разпореждането си той пише следното: Налице са чисто гражданскоправни отношения между страните по сключения консултантски договор, които не биха могли да бъдат квалифицирани като извършени отделни действия, представляващи престъпление, тъй като съставомерността им от обективна страна като престъпни деяния е обективно недоказуема.
Откъде съдия Коев изкопа тезата, че обвинението не може да докаже как една сервитьорка (по образование) със сигурност не разбира нищо от авиационен бизнес и как, за да получи договорените 20 000 лв. месечно, е писала отчети менте, е изключително любопитно.
Много по-важно е обаче да научим друго: защо орелът на правосъдието от Софийския градски съд Иван Коев лиши прокуратурата от възможността публично да попита синдиците Моллов и Миленкова по какви причини се спряха точно на Румяна Иванова. Дали защото от 1996 до 1998 г. тя е била съдружничка с Иво Карамански в Международна търговска и транспортна компания ООД? Или пък защото след разстрела на т. нар. Кръстник на българската мафия (на 20 декември 1998 г.), през Сити - М Лизинг ООД, нейните пътища се пресичат с Любен Пехливанов, един от наследниците на сикаджията Поли Пантев, който бе екзекутиран на 9 март 2001 г. на о. Аруба?
Доколкото Параграф 22 успя да разбере в началото на седмицата (понеделник, 16 април), Софийската градска прокуратура ще обжалва решението на съдия Иван Коев пред Софийския апелативен съд. Дали обвинението ще успее в това свое начинание, днес е трудно да бъде предсказано. И то само поради една доста прозаична причина: никой не е в състояние да прогнозира как второинстанционните магистрати ще погледнат на факта, че прясно оневиненият бивш синдик на Балкан е... брат на колежката им от Софийския градски съд Йорданка Моллова.
То бива съвпадения бива, ама чак толкова...

Facebook logo
Бъдете с нас и във