Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СРЕЩУ 878 000 ЕВРО ОТНОВО ОТКРИХМЕ АМЕРИКА

Още една купчина европари потъна в бездънната яма, наречена съдебна реформа. Във вторник (10 юли), на специална пресконференция, заместник главният прокурор Христо Манчев и Фридрих Хауптман - експерт от правосъдното министерство на Австрия, дадоха специална пресконференция, посветена на междинните резултати от поредния български проект, финансиран по програма ФАР на Европейския съюз: Укрепване на българското правосъдие. Прилагане на новия Наказателнопроцесуален кодекс. Укрепване на междуинституционалното сътрудничество между прокуратурата и други органи, ангажирани в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
От думите на г-н Манчев и г-н Хауптман съдебните репортери научиха, че проектът е стартирал през октомври 2006 г. и ще приключи през юни 2008 година. Партньори на българското държавно обвинение са правосъдните министерства на Австрия и Холандия, а общата стойност на начинанието е 878 600 евро и... 68 евроцента. От тях 799 978.68 евро са осигурени от Брюксел, а останалите 78 622 евро са по линия на т. нар. национално съфинансиране.
Освен това медиите разбраха, че ръководители на проекта са г-н Манчев и г-н Хауптман, а постоянен туининг съветник е друг австрийски експерт - г-н Валтер Немец.
Ако трябва да изиграем ролята на медия, за която добрата вест винаги е новина № 1, с чиста съвест ще кажем, че този проект е на път да издигне професионалното равнище на прокуратурата и на останалите органи на досъдебното производство, защото целите на това начинание са повече от полезни:
- оказване на подкрепа на органите на съдебната система и изпълнителната власт в изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система;
- доближаване на европейските стандарти за хармонизиране на законодателството и обучение на служителите в съдебната система;
- повишаване на ефективността в работата на съдебната система;
- практически мерки за заздравяване на междуведомственото сътрудничество в борбата с организираната престъпност и корупцията;
- подобряване на прилагането на европейската заповед за арест;
- подобряване на възможностите за използване на агенти под прикритие;
- разработване на практически мерки за изпълнение на новоприетите достижения на общностното право в областта на организираната престъпност и корупцията;
- въвеждане на задължително изучаване на английски, немски, френски, испански и т. н. език с цел преодоляване на голямата езикова бариера .
Ако трябва обаче да изпълняваме стриктно мисията си на обществени лешояди, за които подобни новини никак не са добри, тъй като чрез тях само се имитира някаква дейност и се осчетоводяват паднали от небето пари, задължително трябва да зададем няколко (полу)риторични въпроса:
- Кога е сътворен този смехотворен проект и кой е подвел Брюксел да финансира... задължения, които произтичат от действащото законодателство на България?
- Защо заместник главният прокурор Христо Манчев е определен за ръководител на проекта от българска страна, след като в периода 2001-2005 г. той бе ръководител на други два провалени проекта, за които ЕС похарчи общо над 3 млн. евро?
- След като ръководителите на проекта препоръчват на вътрешното ведомство какво трябва да направи с дознателите и агентите си под прикритие, защо никой не се сети да покани за участие поне главния секретар на МВР или директора на националната полиция?
Всъщност за абсурдността на това начинание и за нескритите амбиции на група граждани (тяхното идентифициране оставяме на главния прокурор Борис Велчев) да припечелят по някоя и друга евро хилядарка съществува и едно много категорично доказателство.
Във вторник (10 юли) Христо Манчев и Фридрих Хауптман заявиха, че първата година от работата по проекта приключва с конкретен план за действие. А в този план, като основен приоритет в по-нататъшната борба с мафията и корупцията, е записано: Изграждане на съвместни екипи за разследване на по-тежките престъпления.
Мнозина сигурно са забравили, но още през лятото на 1999 г. тогавашният главен прокурор покани на среща в покоите си ръководствата на МВР и следствието. След разговора, продължил не по-малко от два-три часа, Никола Филчев, главният секретар на МВР ген. Божидар Попов и заместник-директорът на Специализираната следствена служба Румен Андреев дадоха пресконференция, на която шефът на държавното обвинение обяви, че на специален отчет са били взети над 90 следствени дела, а за успешното разследване на тежките престъпления и приключването на всички обществено значими досъдебни производства щели да бъдат сформирани съвместни екипи от прокурор, следовател и оперативен работник.
Три и половина години по-късно - през ранната зима на 2003 г., този път по идея на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, бе разработена стратегия за ликвидиране на т. нар. магистрални банди, в основата на която бе създаването на... специални съвместни екипи между полицията, следствието и прокуратурата.
Ден след разстрела на висаджията Георги Илиев (25 август 2005 г.) идеята за съвместните екипи отново бе реанимирана, но на по-високо ниво. След тричасово съвещание, проведено на 26 август с. г., главният прокурор Никола Филчев, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на финансите Пламен Орешарски и директорът на Националната следствена служба Ангел Александров утвърдиха Мерки за борба с тежките престъпления и организираните престъпни групи, след което няколко дузини съвместни екипи погнаха де-що има мафиотски босове и мутри в България за неплатени данъци и висящи дела.
Смисълът на тези мерки е да насочат действията на институциите и компетентните държавни органи при извършването на проверки за дейността на икономическите субекти, свързани с организирани престъпни групи, заяви тогава вътрешният министър Румен Петков, но няколко седмици по-късно антимафиотският ентусиазъм угасна и всичко продължи по старому.
За последно за създаването на съвместни екипи за борба с организираната престъпност и корупцията се чу на 4 октомври октомври 2006 година. Тогава, след 90-минутно оперативно съвещание, главният прокурор Борис Велчев и вътрешният министър Румен Петков произведоха поредната добра новина за европейското бъдеще на България. А именно - държавното обвинение и МВР започват да громят мафията по график и като начало са готови да внесат в съда 15-20 обвинителни акта по особено важни дела.
Съгласувахме график, по който институциите ще съсредоточат своите усилия върху решаването на по-големите случаи. Обсъдихме екипите от МВР и конкретните прокурори, които ще работят по отделните досъдебни производства, заяви главният прокурор. Няма да се работи мащабно, а ще се търсят резултати по онези конкретни случаи, по които са ангажирани съвместни екипи на МВР и прокуратурата, допълни вътрешният министър.
Съвсем естествено от това начинание също нищо не излезе, но карай - минало и заминало. По-важното в случая е, че идеята за създаването на въпросните съвместни екипи е абсурдна... сама по себе си. Първо, защото по закон полицията, следствието и прокуратурата са длъжни да работят заедно за предотвратяването и разкриването на престъпленията. И второ, защото и в трите институции си има строго специализирани звена и служби, които всяка година харчат милиони левове, за да разкриват и изправят на подсъдимата скамейка мутрите, мафиотите, обикновените кокошкари и белите якички.
Така че, ако главният прокурор Борис Велчев не иска неговото име да попадне в черните списъци на Европейската Сметна палата, най-добре ще е лично той да ревизира досегашната работа по българо-австрийско-холандския проект. И, ако събере кураж - или да промени неговата философия в движение, или просто да го прекрати и да върне остатъка от парите на Брюксел. Защото така, както е тръгнало, след една година Христо Манчев и Фридрих Хауптман ще организират още една жизнерадостна пресконференция, а на Борис Велчев ще му дойде на гости... поредната инспекция на Европейската Сметна палата. При това - с пълно основание.

Спомени от бъдещето
ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА:
ЗА 1.8 МЛН. ЕВРО - НЕРАБОТЕЩА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА?
Прокуратурата ни влезе в полезрението на европейските бирници през първата половина на 2005-а, когато Сметната палата на Европейския съюз изпрати по една банда ревизори в България и Румъния. Година по-късно - на 20 юни 2006-а, техният доклад бе внесен в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент, като двете най-важни изречения в него гласят: България е похарчила нецелесъобразно голяма част от 511-те милиона евро, отпуснати по програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година. Средствата за повече от половината инвестиционни проекти са били използвани частично или изобщо не са били използвани.
Примерите, с които брюкселските ревизори аргументираха неприятните си изводи по адрес на България, са няколко. В случая обаче ни интересува само тяхната оценка на един прокурорски проект, озаглавен Изграждане на единна информационна мрежа в българската прокуратура на централно и регионално ниво.
Според авторите на доклада по този проект на България са били отпуснати 1.8 млн. евро. Софтуерната програма е била доставена през 2003 г., но е била внедрена само в осем от прокуратурите, посетени от европейските одитори през първата половина на 2005 година. При това - тя изобщо не е била внедрена изцяло, защото е показала изключително много грешки. Осемнайсет месеца след датата на приключване на проекта - пишат в доклада си европейските одитори - системата все още е във фаза на тестване и не може да се използва като важен инструмент за противодействие на организираната престъпност и корупцията....
Проектът, който е направил впечатление на брюкселските ревизори, стартира през май 2001 г. с подписването на споразумение за двугодишно сътрудничество на стойност 3 млн. евро. Според официалния отчет, направен през май 2003 г. от шефовете на проекта главния прокурор Христо Манчев (от българска страна) и д-р Хелмут Палдер от Баварското правосъдно министерство (по линия на ЕС), работата е протекла в две направления.
По т. нар. туининг проект срещу 1.2 млн. евро българската прокуратура и баварското Министерство на правосъдието са написали 60 препоръки (общо десетина машинописни страници) и са организирали 26 семинара, в които са взели участие общо 450 прокурори, следователи, съдии и служители на МВР. Иначе казано, ако за всеки семинар са били похарчени по 10 000 евро (примерно), за написването на споменатите препоръки участниците в проекта са усвоили общо... 940 000 евро. Или по 15 666.6 евро на парче.
Според отчета, огласен от Христо Манчев и Хелмут Палдер, инвестиционната част в проекта е била на стойност 3.6 млн. лв. (1.8 млн. евро). По време на проекта започна изграждането на информационната система на прокуратурата. Доставено е компютърно оборудване за 99 прокуратури в Южна България, за Софийския регион и за учебните центрове в страната - 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, мултимедийни проектори и са изградени мрежите (явно локални - бел. ред.) на повече от 70 прокуратури в страната..., заяви тогава Христо Манчев, без изобщо да си дава сметка, че дори по онова време - 2001-2003 г., с 1.8 млн. евро спокойно можеше да бъде компютризирана цялата прокуратура. Като се започне от нейната шапка на четвъртия етаж в софийската Съдебна палата и се стигне до най-затънтеното районно обвинение, в което двама прокурори делят една пишеща машина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във