Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СРС-стъкмистиката в подем

Прекрасна илюстрация на управленско-административната немощ в сектора на сигурността дава изнесената преди седмица информация в медиите за указанията в МВР, според които отчитането на специалните разузнавателни средства (СРС)трябва да се промени. Става въпрос за междуведомствено съглашение, според което броят на секретните процедури за документиране на престъпна дейност чисто формално трябва да се намали. Редуциране, при което няколко досегашни мероприятия ще се обединяват в едно и общият им брой ще спадне. Да беше обаче само стъкмистиката, здраве й кажи. Необичайното сътрудничество между съдебна власт, силови и разузнавателни структури би било радващо, ако имаше ясна общополезна цел. С известни усилия такава би могла да бъде съзряна. Но далеч по-лесно е зад нея да видиш хитруване и замитане на проблемите.


Вътрешният министър Цветан Цветанов и шефът на ДАНС Константин Казаков съветват подчинените си при използване на различни оперативни способи (подслушване, проследяване, наблюдение и т. н.) по отношение на едно и също лице да обединяват исканията за прилагането им в едно. Посочват и очаквания резултат - по този начин ще се намали броят на издаваните разрешения. Вярно, указанията са това да става по възможност, но в тези структури свободата на преценката не е на мода. Друг полезен съвет в тази насока е в исканията за прилагане на СРС до съда да се посочва максималният законов срок от два месеца.


Ако указанията имат известен дисциплиниращ ефект, не би било зле. Например оперативната служба, която работи по определен случай, да си направи добре сметката кои средства и за какъв срок ще използва, вместо да прави искания ту за едно, ту за друго. Не е за подценяване и желанието да се намали текущият документооборот. Нелепо е обаче да се вярва на подобен канцеларски аргумент, въпреки че той сам по себе си е разумен. Пък и контекстът не говори в негова полза.


Първоизточникът на тези идеи се оказа Софийският градски съд, а споделянето им с Цветанов и Казаков станало в писмо, подписано от фамозната му председателка Владимира Янева. Тя не крие, че в основата на препоръките й е особената чувствителност на обществото към СРС-темата. Не е трудно да се отгатне и че Янева е била сигурна в добрия им прием в МВР и ДАНС. Както и че всичко е било съгласувано далеч преди да добие епистоларна форма.


Така


стъкмистиката при СРС-тата

зае своето достойно място редом с други популярни стъкмистики - тези на полицията и прокуратурата. МВР е факир 'b9 1 при повишаването на процентите на разкриваемост. Държавното обвинение също не пада много по-долу. Именно разликата в отчетите им през последните години доведе до разбирането, че като лъжат, трябва да го правят координирано. Обсъждаше се уеднаквяването на показателите за отчитане, правиха се работни групи и точно когато очаквахме числата, ако не да са верни, то поне да съвпадат, уеднаквителите станаха за смях. В отчетите си от миналата година Софийската районна прокуратура и Столичната дирекция на вътрешните работи, които работят по най-много престъпления в страната, се разминаха като комети. СДВР отчете 25% разкрити кражби в столицата, прокуратурата - 4.62 процента. При грабежите съотношението беше 42% срещу 12%, при присвояванията разликата е 54% срещу 17%, при телесните повреди - 56% срещу 20%, а при кражбите на автомобили - 4%срещу 1 процент.


Тогава районният прокурор на София Александър Налбантов обясни несъответствието с


различните критерии

които двете ведомства имат по отношение на това що е то разкрито престъпление. Прокуратурата пише престъплението за разкрито, когато повдигне обвинение, а полицията - когато сметне, че извършителят е известен и го посочи на прокуратурата. В резултат на шокиращите разминавания вътрешният министър Цветанов издаде заповед за разкрити да се отчитат единствено престъпленията, по които има повдигнати обвинения, с което всъщност призна, че МВР е лъгало всички за престъпността по време на прехода. Какво ще отчетат тази година двете ведомства предстои да узнаем.


Дори и единна статистиката на МВР и прокуратурата не може обаче да се съпостави с тази на съда за постановените осъдителни присъди заради


липсата на обща информационна система

която се изгражда вече второ десетилетие. В тази мътна вода главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев ловят неспирно риба с все по-бомбастични отчети за осъдителните присъди - 95, 96, 97 или 98% от общия брой, изберете сами.


Стъкмистиката за ползваните СРС все пак не идва на гола поляна. Тя стъпва върху продължаващото недоумение пред колосалното разминаване между официалните и популярните данни за харчените за тази дейност средства. Вече две години МВР подхвърля суми, различаващи се в пъти от приеманите за безспорни в публичното пространство над 120 млн. лева. Вътрешното ведомство оповести скромните 25 млн. лв., после почти склони да признае още десетина милиона отгоре, но така и не предложи доказателства за размера на тези разходи.


Сегашната инициатива вече не е за пари, но целта е същата -


да затапи опозиционните упреци

че България става полицейска държава. Опозицията не пропусна случая и председателят на парламентарната подкомисия за контрол на СРС Михаил Миков сезира органа с предложение Владимира Янева да бъде поканена за изслушване. В сряда Янева наприказва пред депутатите от подкомисията куп небивалици, сред които изпъкна обяснението й, че с писмото си всъщност целяла установяване на действителния брой на лицата, чиито права са ограничени, а не прикриване на реалния брой прилагани оперативни способи. Относно препоръката си за използването на максимални срокове председателката на СГС беше също толкова убедителна: Неправилно е тълкуването, че съдът задължава службите да искат по-дълъг срок. Ние само ги караме да правят искания за срок, какъвто им трябва.


Подкомисията направи изводи обратни на представените от Янева аргументи - че този начин на отчитане ще доведе до недостоверност на информацията за използването на СРС и че тези идеи не съответстват на буквата и духа на Закона за СРС за изключителност на този способ за събиране на доказателства. Такъв принцип в Закона за СРС впрочем не съществува и като бивш вътрешен министър Миков би трябвало да го знае. Изразеното от него задоволство от взаимодействието между институциите вероятно ще рече, че е доволен от факта, че Янева се отзова и беше понагазена. Окрилени от този първи успех, депутатите решиха да привикат и другите двама участници в заверата - вътрешния министър Цветанов и шефа на ДАНС Казаков. Ако те изобщо се отзоват, тонът ще е друг и до същината на проблемите едва ли ще се стигне. Цветанов едва ли ще пропусне да напомни, и с право, че традиционното говорене на всяка опозиция у нас срещу полицейската държава рядко се припокрива с грижата за законността и сигурността в държавата. Вече две десетилетия зад подобна риторика неизменно стои най-вече грижата за опазване на ченгесарската държава, в която свързаните с червената номенклатура структури искат да подслушват и контролират без излишна полицейщина.


Сегашната инициатива на Янева и службите идва, след като през октомври миналата година стана ясно, че с назначаването си председателката на СГС е ускорила рязко оборотите в разрешаването на СРС. Ако това става съобразно мерките за пресичане на нерегламентираната им употреба, гузни не би трябвало да има. Миналата година подслушаният в разговора си с шефа на Агенция Митници Ваньо Танов премиер Бойко Борисов инициира работна група за промени в Закона за СРС. Обявени бяха четири акцента - разширяване на възможностите за служебно уведомяване на гражданите за прилаганите спрямо тях СРС; засилване на регламентацията на последващия съдебен контрол; детайлно разработване на правилата за работа на звеното, прилагащо СРС; засилване на административнонаказателната защита. Борисов каза тогава, че съдиите ще дават толкова разрешения, колкото могат да контролират, но и че МВР не смогва да изпълни всички заявки за подслушване и следене.


Никой обаче не се нае да каже


какъв брой СРС са приемливи за страна като България

Подкомисията, която сега привика Янева, отдавна обяви, че нарастването на употребата на СРС е тревожно, но при ширещата се престъпност това звучи кухо. Без отговор остана въпросът: в какво точно се състои съдебният контрол, след като от близо 16 000 разрешения за използване на СРС през 2010 година отказите са 134. При разрешенията за достъп до трафични данни съотношението е още по-изразително. Не стана ясно и какво ще се случва, когато лицето, от чието подслушване не е излязло нищо, не е било уведомено за резултата от него, както изисква законът. Обстоятелството, че едва 1/10 от събраните със СРС доказателства се прилагат към делата, също остана без коментар. А до колко осъдителни присъди въз основа на тези доказателства се е стигнало, също е въпрос на догадки.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


От скандала Тановгейт, в който така и не стана ясно кой е подслушвал законно разговори на митническия шеф с премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков, пък после е подхвърлил записите на медиите, се родиха куп реформаторски идеи. Парламентарната подкомисия за контрол на СРС предложи, когато става дума за национална сигурност, разрешенията да се издават не от министъра на вътрешните работи, а от Народното събрание. Експерти по сигурността пък критикуват разпиляността на структурите, които се занимават с прилагане на СРС. Те настояват за извеждането им от съответните ведомства и обединяването им в една национална агенция - Национална агенция за СРС. Аргументите са, че това ще доведе до премахване на дублиращите дейности, до сериозно намаляване на разходите, до рязко увеличаване на възможностите за контрол и до отпадане на зависимостите между прилагащата структура и подвластните на политическо влияние ръководства на МВР и ДАНС.


За Националната агенция за СРС има различни варианти - да е под шапката на Министерството на правосъдието, както в някои западноевропейски държави, да е към Министерството на финансите, подобно на специалните служби в САЩ, или да е независима агенция, чието ръководство подобно на други структури у нас се формира основно от Народното събрание. Подобни сценарии у нас изглеждат обаче почти утопични, тъй като съпротивата от страна на МВР би била ожесточена. А и няма политическа сила, която да не държи на тези правомощия на вътрешното ведомство, докато е на власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във