Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СРЪБСКАТА ТЕМИДА Е ПО-ХРАБРА ОТ БЪЛГАРСКАТА

Процесът срещу Милорад Лукович (Улемек)-Легия известния Земунски клан и основен обвиняем по делото за атентата срещу сръбския президент Зоран Джинджич, започна на 10 юни 2004 година. Една година, един месец и една седмица по-късно - на 18 юли 2005 г. (понеделник), първият етап от процеса срещу Легия и седем от хората му приключи, защото той и трима бивши командоси от разформирования отряд на сръбските червени барети - Бранко Берчек, Душан Маричич и Ненад Буйошевич, бяха осъдени на по 40 години затвор. Други трима членове на Земунския клан - Леонид Миливоевич, Ненад Илич и Радомир Маркович, получиха по 15 години лишаване от свобода, а Милорад Брацанович бе осъден на четири години затвор. Най-интересното в случая е, че Легия и хората му не бяха осъдени за това, за което бяха арестувани - атентата срещу Джинджич, а за два техни по-стари гряха - отвличането на бившия сръбски президент Иван Стамболич на 25 август 2000 г. и последващата му екзекуция, както и за неуспешното покушение, извършено на 15 юни 2000 г. срещу Вук Драшкович - бивш дисидент и настоящ външен министър на Сърбия и Черна гора.Операция на акордКрай нямат поуките, които българските слуги на Темида могат да си направят от поведението на сръбските си колеги. Преди две години и четири месеца, когато на 12 март 2003-а бе застрелян сръбският президент Зоран Джинджич, комшиите изумиха света с решимостта си да се разправят поне с част от организираната си престъпност и нейните храненици във властта. Само за три месеца и половина, операция Сабя разби т. нар. Земунски клан, пъхна зад решетките над 3000 души, срина неколкостотин луксозни вили и още по-луксозни градски къщи и напъди от съдебната система поне два автобуса прокурори и съдии. В средата на юли 2003 г. правосъдният министър на Република Сърбия Владан Батич заяви в интервю за Параграф 22 буквално следното: Атентатът срещу министър-председателя Зоран Джинджич разкри, че държавата ни е криминализирана във всички сфери на дейност на обществото. Тази ескалация, или по-точно експанзия, на престъпността бе придобила такива мащаби, че Сърбия с право можеше да бъде наречена балканската Колумбия. Всичко това се крепеше на три основни стълба - върхушката на бившия режим, едрия капитал и престъпността. Колкото до атентата срещу премиера Джинджич - той бе част от един голям заговор, чиято цел бе (чрез държавен преврат) старите - т. нар. патриотични сили, да вземат отново властта и да върнат сръбската история назад. Ето защо ние бяхме длъжни да реагираме решително и да поведем борбата срещу престъпността с всички средства на правовата държава. Операция Сабя даде добри резултати. Разкрити бяха всички главни групировки или престъпни кланове в Сърбия, а зад решетките се озоваха над 3000 души. В момента се водят около 2000 наказателни дела, а очакванията са, че през септември (2003 г. - бел. ред.) на подсъдимата скамейка ще се изправят около 1500 души. В същото време операция Сабя пусна и доста магистратска кръв. За съжаление трябваше да се случи най-зловещото - разстрелът на първия демократичен сръбски премиер Зоран Джинджич, за да се проумее очевидното: промените в правосъдието са от първостепенно значение за демократичното бъдеще на държавата. Но, ако се абстрахираме от трагичния повод, мога да заявя, че напредъкът е значителен - сменени бяха хора, оглавяващи от десетилетия съдебни институции, стигна се до освобождаването на съдии, които недобросъвестно си вършеха работата. Поставено бе началото и на качествено новата селекция в правосъдието. И... чудото се случи. Преди атентата срещу Зоран Джинджич 70% от всички осъдителни присъди бяха условни, а останалите 30% граничеха със санитарния минимум на прилаганите наказания. Сега вече прогресията е обърната - 70% от присъдите по наказателни дела са лишаване от свобода ефективно, докато условните присъди са само трийсет на сто....Отрезвяващият мамхурлукСпоред официалната версия на правителството, покушението срещу Джинджич е организирано от мафиотския Земунски клан, чиито лидери са Милорад Лукович (Улемек)-Легия, Душан Спасоевич и Миле Лукович. Щабквартирата на престъпната групировка на ул. Шилерова в белградското предградие Земун (откъдето идва и наименованието на групировката) е срината до основи няколко дни след атентата, а членовете на клана са обявени за национално и международно издирване. На 24 март 2003 г. са арестувани физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович (заместник-командир на отряда за специални операции към сръбската тайна полиция, известен като Червените барети), както и двама от преките му съучастници: баретата Саша Пеякович и командирът на баретите Душан Маричич. Три дни по-късно (на 27 март) най-верните сподвижници на Легия - Душан Спасоевич и Миле Лукович, са убити след яростна престрелка при опит да бъдат задържани близо до Белград, а тарторът на Земунския клан е обявен за международно издирване. Милорад Лукович-Легия се предава на сръбската полиция на 2 май 2004 година. По това време антимафиотската еуфория в Сърбия вече е отстъпила място на трезвия махмурлук и в медиите все по-често се говори за политически репресии и за системно нарушаване на гражданските права и свободи. В навечерието на процеса срещу земунци (той стартира на 10 юни 2004 г.) отношението към извънредното положение, обявено след убийството на Джинджич, вече е коренно различно. Създадена е парламентарна анкетна комисия, която да установи верността на всички данни за злоупотреба с власт или за нарушаване на човешките права по време на операция Сабя. Един от въпросите, на който трябва да отговори тази комисия, е дали е имало достатъчно основания Душан Спасоевич и Миле Лукович да бъдат разстреляни при полицейската акция на 27 март 2003 година. Според близки на двамата, по телата им е имало следи от изтезания, което поставя под въпрос мястото и начина на смъртта им. В началото на юни 2004 г. двете вдовици -Татяна Спасоевич и Мая Лукович, завеждат дело срещу държавата за 600 млн. динара (около 9 млн. евро), заради къщата на Земунския клан (на белградската ул. Шилерова), срината в началото на операция Сабя.ВъзмездиетоНепосредствено преди началото на процеса стана известно, че по време на операция Сабя през следствените арести са минали общо 11 600 души, но пред съда ще бъдат изправени само 29 членове на Земунския клан, а други седем ще бъдат съдени задочно. И накрая - освен за покушението срещу Зоран Джинджич членовете на Земунския клан ще отговарят пред закона за още 13 поръчкови убийства, три отвличания и две терористични нападения. На първото заседание по процеса - на 10 юни 2004 г., Милорад Лукович-Легия заяви, че няма да става политическа проститутка на никого и отказа да дава показания пред съда. Физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович, заяви, че самопризнанията му са дадени под натиск и че на 12 март 2003 г. изобщо не е бил в Белград. Според информация от неназовани източници, тиражирана в сръбските медии, Звездан Йованович е неизлечимо болен и през март 2003 г. е поел чужда вина, правейки самопризнанията, че е застрелял Зоран Джинджич. Две седмици след началото на процеса - на 25 юни 2004 г., тринадесет от земунците са осъдени общо на 23 години затвор за наркотрафик. А втората реколта бе събрана на 18 юли тази година, когато белградските слуги на Темида осъдиха Легия и седем от хората му общо на 186 години затвор. При това не за онова престъпление, заради което започна операция Сабя...

Facebook logo
Бъдете с нас и във