Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Стагнацията потисна и черния пазар на ценности

Г-н Чобанов, кой печели в битката между Министерството на културата и иманярите?
- Анализирахме много старателно измененията, направени в Наказателния кодекс през април миналата година. Открихме някои слабости за съжаление. Отсега мога да кажа, че предложенията, които направи тогава прокуратурата съвместно и с експерти, не бяха възприети изцяло от законодателя. Сега се надявам с нови предложения за изменения да прецизираме текстовете и да ги направим по-работещи.
Може ли да обясните по-детайлно промените, които предстоят?
- Притеснява ни текстът, третиращ разрушаване на културни ценности. Думата свои искаме да отпадне, защото това е една грешка. Така текстът на закона ще има по-широк обхват - ще включва и имущество, което по някакъв начин е доказана собственост на лицата, които са извършили деянието. Така че искаме да отпадне думата свои и да може съставът да се прилага както за собствени културни ценности за разрушаване, нарушаване и повреждане, така и за културни ценности, собственост на държавата и общините. Тоест да разширим реално обхвата на състава. Другото, което искаме, е да продължи ограничаването на употребата на метал-детектори. Знаете, че това е един много сериозен проблем. Масово иманярството в България е снабдено с тези уреди. Те и се произвеждат незаконно у нас и се разпространяват в един вид нелегална търговска мрежа. По този проблем сме в постоянен контакт с колегите от МВР. Даже преди няколко часа разговарях със заместник-министъра на вътрешните работи г-н Вучков по тези въпроси. Той се занимава и с промени в законодателството в МВР. На едно мнение сме, че режимът трябва да стане още по-строг - притежанието на такива уреди да бъде възможно само ако лицето е експерт, нает във фирма, която се занимава с конкретна, разрешена от закона дейност.
Още когато се приемаше законът за културното наследство, много от експертите казаха, че всъщност той облагодетелства нумизматите и че ще има бум в износа на нумизматични колекции и на монети зад граница. Забелязва ли се вече такъв бум?
- Не, но ще има, несъмнено. Затова ние си позволихме в последните изменения на закона, които направихме в началото на мандата, да въведем изискването на разрешение за износ на подобни материали, т. е. държавата да затвори донякъде вратата. Ще се стараем да няма изтичане, но ще е много трудно, тъй като на практика законът амнистира огромен брой нумизматични сбирки. Някои от тях са добросъвестно придобити от почтени хора, но други определено ще бъдат регистрирани на лица със съпричастност към определени незаконни дейности. Надяваме се да не се стигне до мащабно изтичане на национално богатство. При всички случаи няма да се позволи монети от изключително значение за българската история, култура и наука да бъдат изнасяни.
Докъде стигна скандалът около тракийските чинии, които изведнъж се оказаха в Гърция?
- Очакваме приключването на делото в Пазарджик през януари-февруари с отчуждаването на предметите в полза на българската държава. Гръцката страна, според мен, ще прояви разбиране към ситуацията и съм убеден, че ще има щастлив изход от тази ситуация. Повече за момента не мога да кажа.
Стана ясно, че за злоупотреби с ценни предмети от културно-историческото наследство е разследван и председателят на фондацията на братя Бобокови, бившият шеф на ямболския музей проф. Драганов...
- Той не е разследван. Повдигнато му е обвинение за организиране на престъпна група. Но по този въпрос може да говори само наблюдаващият прокурор. Ние сме потресени от факта, че музейни работници могат да бъдат ангажирани с такава дейност. И се надяваме законът да бъде приложен с цялата му строгост, ако са събрани доказателства, че това лице е ангажирано с криминална дейност.
Има ли и други такива случаи музейни работници и шефове на музеи да са замесени в трафика на ценности?
- За съжаление работещите в музейната система отстъпиха от високите морални принципи, които трябва да съблюдават. Опасявам се, че не са изолирани случаите заради ниските заплати и корупционния натиск хора от нея да се забъркват в една или друга степен с организираната престъпност. Ние се стараем много активно да ги установим и извадим от системата. Но не е никак лесно, защото, както знаете, 95% от музеите са подчинени на общините. Тоест ние реално нямаме административен контрол над тях. Но обмисляме законови промени, които ще позволят на министъра по-плътно да контролира какво се случва в музеите, защото макар и да са общински юридически лица, те съхраняват държавните колекции. Така че в тази посока ще търсим един баланс на правомощията, за да може, когато има очевидни данни за тежки нарушения, министърът по-активно да иска смяна на директора на музея и санкция на това лице. Или, разбира се, на тези хора, които са си позволили да нарушават професионалната етика или законите на страната.
А повлия ли по някакъв начин кризата върху нелегалните търсачи на такъв тип ценности?
- От една страна, се смята, че кризата повишава интереса към подобен род дейности, но, от друга страна, ниските изкупни цени в момента и на криминалния пазар у нас, и в чужбина потискат донякъде иманярската дейност. Колкото и парадоксално да звучи, стагнацията в потреблението се отразява и на черната икономика. Така че не бих казал, че се наблюдава някакъв особен бум на иманярската дейност у нас.
Мислили ли сте за законодателни промени в регламентацията на дейността на оценителите на културни ценности и на произведения на изкуството? Защото се оказа примерно, че заради недобросъвестни оценки в много от банките са приети фалшификати като залог по заем...
- Смятам, че законът, действащ в момента е много добър. Има изготвен списък на оценители, в който фигурират основно музейни работници. Така че в това отношение смятам, че ситуацията ще се нормализира и няма да се допусне случайни лица да се занимават с експертно-оценителска дейност.
Какво ще се прави с националните паметници на културата, тъй като много от тях са в незавидно състояние. Много от тях се рушат?
- Действително има много проблеми, свързани основно с желанието на частни собственици и инвеститори да строят върху такива обекти. Ние ще бъдем безкомпромисни и няма да позволим разрушаване на паметници. По отношение на държавната и общинската собственост държавата и общините наистина трябва много сериозно да съблюдават своите отговорности и да не допускат щети върху паметници на културата.
Във Велико Търново има много такива паметници, които се рушат…
- За съжаление картината в Търново е много тежка. Срамни неща са се случвали в близкото минало. Общината например е сключвала договор с Националния институт за паметниците на културата (НИПК) да отписва масово къщи от Търново. Самото намерение според мен е престъпно, защото то в крайна сметка разрушава облика на центъра на Търново.
А общинският съвет защо ги е отписал?
- Кой, според вас, има изгода да се отпишат масово къщите в центъра на Търново? Явно някой с инвестиционни намерения...
Това със знанието на НИПК ли е станало?
- В момента е сключен договор точно с института той да отписва голям брой паметници. Сама си давате сметка какво представлява един такъв договор? Това, според мен, е един много съмнителен сговор между две институции в ущърб на културното наследство. Категорично това е прецедент в практиката - общината да плаща на института, за да отписва той паметници на културата.
Там тече прокурорска проверка - ще се стигне ли до повдигане на обвинение?
- Аз не мога да кажа. Това е работа на компетентните институции. Ние смятаме, че ако договорът не може да бъде наречен престъпен, във всеки случай е нецелесъобразен. Други органи трябва да преценят дали такъв договор действително води към извършване на престъпления. Защото има такава фигура в правото - че извършването на престъпления чрез законови способи или... като се прилага законът, също е престъпно. Формално законът се прилага, но чрез законов способ се постига престъпен резултат. Това е един много сериозен феномен в България. Той се наблюдава не само в сферата на културното наследство, злоупотребява се и с други закони и норми. За съжаление точно такъв е случаят с Търново.
Някои среди са убедени, че НИПК е едно излишно звено. Каква е вашата теза?
- Напротив. Той не е излишно звено, но се нуждае от много сериозно преструктуриране, от преосмисляне на функции, задачи, дейност. Ние вече започнахме тази реформа. На първо място, искаме да превърнем института в място за експертност и научност, а не в една администрация. Той за съжаление е бил сведен до една администрация. Там например няма нито един доктор, което за институт е, меко казано, несериозно. Ние смятаме, че институтът има своите много ценни специалисти и играе голяма роля, но той трябва да работи по ясни правила и критерии, трябва да работи като експертно и научно звено. Ще се постараем постепенно да го превърнем в такова звено. Вече сме предприели мерки и изготвяме изцяло нов устройствен правилник на института за недвижимото културно наследство. Убеден съм, че с решителни действия и с ясна визия ще съумеем да реформираме института така, че той да отговаря на обществените очаквания. Категорично е нужен и необходим, защото държавата има огромна задача по отношение на недвижимото наследство, но за тази цел ни трябва един работещ експертен институт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във