Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТАНАХМЕ НЕЩО КАТО РАЗМЕННА МОНЕТА

Председателят на бюджетната комисия на ВСС съдия Андрей Икономов:Андрей Икономов е роден на 5 декември 1950 г. в гр. Пловдив. През 1972 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и година по-късно започва работа като стажант-адвокат в родния си град. През 1975 г. напуска юридическото поприще и става инструктор по идейно-възпитателна дейност в Окръжния комитет на ДКМС. Три години по-късно се връща към правото и става младши адвокат в Златоград. През 1980 г. Андрей Икономов облича съдийската тога и само за една година се издига от редови съдия до председател на Районен съд - Смолян. През 1981 г. той вече е съдия в Пловдивския военен съд, където работи в продължение на десет години. През 1991 г. е избран за заместник-председател на Пловдивския военен съд, но още същата година е изтеглен във Военната колегия на Върховния съд. Там остава до 1998 г., когато започва работа във Върховния административен съд (ВАС). През 2001 г. Андрей Икономов става и. д. председател на Пето отделение на ВАС. На 16 декември 2003 г. той влезе във Висшия съдебен съвет и бе избран за председател на бюджетната комисия на ВСС, а през 2004 г. стана титулярен председател на Пето отделение на ВАС.Г-н Икономов, около бюджета на съдебната власт за 2005 г. отново се разгоряха ожесточени спорове. Според вас процедурата, по която бе гласуван той, наистина ли поражда съмнения за противоконституционност, или в края на 2004 г. президентът Георги Първанов просто си извоюва една червена точка?- Въпросът е малко деликатен, защото от изнесеното в медиите може да се направи извод, че има сериозни нарушения на процедурата по приемането на закона за бюджета. Тази година ние във Висшия съдебен съвет (ВСС) бяхме много доволни, защото за първи път нашето предложение за бюджет на съдебната власт бе вложено в проектозакона за държавния бюджет на Министерския съвет едновременно с предложението на правителството. Така е по конституция, така е и по закон. Но какво точно е станало в Народното събрание, не знам, защото не съм присъствал. Доколкото се разбра, на първо четене е било прието предложението на ВСС, а на второ четене - предложението на Министерския съвет. Какви са причините за това разминаване не мога да кажа, защото опира до парламентарна процедура, а аз не съм чел протоколите. Но точно тази неспазена процедура е основанието за атаката на БСП срещу закона за държавния бюджет пред Конституционния съд. Смятате ли, че решението ще е в полза на ВСС?- Това не е достатъчно, за да стигнем до резултатите, които ще ни харесат. Трябва да се знае, че противоконституционен е онзи закон, който в крайния си вид - приет и гласуван от Народното събрание - противоречи на конституцията. И точно поради тази причина кухненските проблеми нямат никакво значение. Дали на първо четене е внесено едно предложение, а на второ четене е гласувано друго, дали съдържанието на проектозакона между двете четения е толкова променено, че дори авторите му не могат да си го познаят - това са въпроси, които не засягат противоконституционността. Конституционният съд (КС) не е орган, който може да замести Народното събрание, и той не може да се произнесе за това, как се е стигнало до гласуването на даден закон или на част от него. Според мен, за да бъде сезиран ефективно КС, най-напред спорният закон трябва да бъде обнародван в Държавен вестник, а след това текстовете в него наистина да противоречат на конституцията. Това е личното ми мнение, но е възможно да има друг прочит на нещата.Това означава ли, че ВСС няма основание да сезира Конституционния съд? Всъщност съществува ли изобщо някаква възможност, за да потърсите бюджетните си права, ако мога така да се изразя?- Единственият орган в България, който може да се произнесе дали един закон противоречи на конституцията, е Конституционният съд. В същото време обаче КС не може да допише този закон, не може да каже: Приемаме, че е влязло в сила предложението на ВСС за бюджета на съдебната система, след като то е гласувано на първо четене и затова еди-кой си член от закона вече има такова и такова съдържание. В Закона за държавния бюджет има приходна и разходна част и във всички случаи те така трябва да се нагласят, че крайният резултат да е нулев. И всяко пипане, на която и да е от многобройните точки на бюджета, веднага би довело до неговото дебалансиране, както казват финансистите. И от тази гледна точка Конституционният съд няма правото да замества Народното събрание.Но нали съдебната система остава с по-малко пари, отколкото са й необходими? Как тогава ще бъде гарантирана ефективността на правораздаването и на съдебната реформа?- За нас също е тайна как точно ще стане. Днес съдебната реформа струва много повече пари, отколкото във вида, в който бе замислена преди пет-шест години. Необходимо е разкриването на нови щатни бройки за магистрати и за съдебни служители. Техните заплати са с фиксирани долна и горна граница и трябва да бъдат осигурени в тези параметри. Освен това са нужни средства за оборудване и компютризация на съдилищата, на прокуратурите и следствените служби, за ремонт на съществуващите съдебни сгради и за ново строителство, за... какво ли не още. Нямам представа как ще се справим, но явно ще трябва да се откажем от някои работи. Просто ще караме, докато парите свършат, а след това ще се молим на правителството да ни отпусне още. Дано кабинетът, който поеме управлението след парламентарните избори, разбере, че не може по този начин. Мислите ли, че вината е само в правителството?- Упрекваха ни за това, че не увеличаваме броя на магистратите. Ето защо, по време на подмяната на административните ръководители в съдебната система назначихме немалко хора в отделни звена, въведохме и изцяло новия институт на младши следователите. С това обаче ангажиментите на държавата не трябваше да свършват, защото назначаването на тези хора не е прищявка на Висшия съдебен съвет. По същия начин стои и въпросът за 100-те милиона лева, които поискахме за капиталови разходи. Неведнъж съм го казвал, ще го кажа и сега: новите съдебни палати няма да обслужват ВСС или магистратите от столицата, а ще облагодетелстват общините, техните жители. Казаното от вас означава ли, че изграждането на административните съдилища отново ще бъде отложено?- На 20 януари Министерският съвет прие първия Административно-процесуален кодекс в историята на България, а това предполага изграждане на национална структура, която да го прилага ефективно. Съгласно концепцията за реформа на административното правораздаване в страната трябва да се разкрият 10-12 административни съдилища, в които да бъдат назначени съответните съдии и служители. На тях ще им трябват сгради, които отговарят на европейските стандарти за условия на труд - нормални кабинети, нормално осветление, нормални офис мебели, компютри, специализиран софтуер и т. н. Откъде обаче ще дойдат парите за реформата в административното правораздаване - засега никой не знае. Но как си обяснявате, че и тази година останахте неразбрани?- Не знам, сигурно не сме били достатъчно гласовити... Тъжното е, че отново не успяхме, макар че за първи път ние, членовете на бюджетната комисия на ВСС, и председателят на Върховния административен съд, който ползваше личните си познанства, за да подпомогне процеса, се срещнахме с всички парламентарно представени политически сили. Както се казва по друг повод - прокарахте пътека до Народното събрание...- Да, вярно е, въпреки че аз никак не се чувствах уютно в тази нова и непозната за мен обстановка. Странно е обаче, че ни бе демонстрирано пълно разбиране както от опозицията, така и от управляващата коалиция. Навсякъде ни казваха: Да, разбира се. Ние знаем, че трябва да се прави реформа, защото това е изискване на Европейската комисия и на всички органи на Европейския съюз. Ще ви подпомогнем с каквото можем, въпреки че е трудно. Ние приехме думите на парламентарните групи с пълно доверие, но накрая положението се оказа съвсем друго. Ние например искахме 100 млн. лв. за капиталови разходи, но получихме само... 17. 5 млн. лева. От тях 7. 5 млн. лв. - според Закона за държавния бюджет - отиват за ремонта на Съдебната палата в София. И какво остава за всички останали звена на съдебната система в страната? Десет милиона, които няма да стигнат за нищо друго освен за най-неотложни ремонтни дейности. В новия бюджет разчетено ли е изваждането на службите по вписванията от съдилищата и пренасочването на приходите от тази дейност към Министерството на правосъдието? - Това не е пренасочване, а много сериозен отлив на средства. Финансистите на ВСС изчислиха, че през последните три месеца на 2004 г. в съдебната система не са влезли 10 млн. лв., защото точно тогава Агенцията по вписванията към правосъдното министерство започна да събира тези постъпления. Вярно е, че министър Антон Станков в края на годината преведе над 5 млн. лв. от тези средства по сметките на ВСС, но това не може да компенсира общата загуба. Съдете сама: ако всяко тримесечие службите по вписванията реализират по 7. 5 млн. лв. средно, за една година това са 30 милиона. Ние направихме опит приходната част на бюджета да бъде съобразена с това обстоятелство, но не успяхме. Поискахме от Министерството на финансите и от Народното събрание да заложат максимум 40 млн. лв. приходи на съдебната система, но в крайна сметка беше фиксирана сумата от 45 млн. лева. Къде, според вас, орязването на бюджета на съдебната система ще се отрази най-тежко?- Теоретично е невъзможно ние да намалим заплатите. В случаите, когато има конкретните основания за това, ВСС има изготвени правила. Но да кажем, че с оглед на икономии от фонд Работна заплата ще се ориентираме към налагане на повече наказания, е смешно и тъжно. Липсата на пари в бюджета за съдебната власт не е основание някой да бъде лишен от трудово възнаграждение. Съдебната система е нещо, без което държавата не може да съществува. И аз се надявам, че няма да стигнем дотам магистратите да съдят министъра на финансите за неизплатени заплати. Или пък да съдят ВСС, а ние да привличаме министъра на финансите като подпомагаща страна. Никак не ми се иска да мисля за подобна перспектива, защото е срамно в една държава магистратите да не си получават заплатите. Ами, ако парите ви свършат през септември или октомври, пак ли ще искате субсидии? - Да, така се получи и през 2003 година. После управляващите обявиха, че през 2004 г. са увеличили бюджета на съдебната система с 44%, но това не е вярно. А накрая, спомняте си, какво беше положението с бюджетния излишък, реализиран от правителството. Това правилно изчислен бюджет ли е? Нормално ли е, когато всички сметки са точни, да останат 2 млрд. лева? Г-н Велчев хубаво подхвърли идеята, че правителството мисли как да прокара закон, съгласно който този излишък да бъде разпределян от Народното събрание, а не от Министерския съвет. За нас това е най-удобният вариант, защото съдебната система не е между звената, които пряко се финансират от правителството. Но, понеже подобен проектозакон все още не е внесен в парламента, ние не можем да разчитаме дори на трохите от излишъка. От какво ви заболя най-много вас и вашите колеги?- Започнахме целия този процес, окрилени от обещанията за спазването на конституцията и на Закона за съдебната власт и от внасянето на нашето предложение, без то да е пипнато с пръст. Започнахме окрилени от обещанията, получени от всички парламентарни групи. И в крайна сметка получихме по един леденостуден душ. А чувствате ли се излъгани?- Не искам да употребявам такива думи, въпреки че... Вижте, станали сме нещо като разменна монета. Защо мислите така?- След като говорих пред Народното събрание, мъчейки се да убедя присъстващите депутати, че има необходимост от уважаване на нашето предложение за бюджет на съдебната система, на излизане ме срещна един народен представител, който каза: Излишно си губите времето, сделката е сключена. Тогава не му повярвах, но за жалост по-нататъшното развитие на събитията потвърди тези думи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във