Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТАНИШЕВ И КОСТОВ ЯХНАХА ЕДИН КОН

Следствието закъсня фатално със защитата си, но предизвика необходимото обществено съчувствиеДосущ като в риторичния въпрос Ти ли ме бутна, или аз сам паднах?, Националната следствена служба (НСлС) мина в атака, когато вече бе късно дори за сълзи. В края на миналата седмица, пресаташето на НСлС съобщи, че директорът на следствието Ангел Александров организира на 27 юли (вторник) от 14 ч. работна среща, на която е поканил вицепремиера Пламен Панайотов, правосъдния министър Антон Станков, вътрешния министър Георги Петканов, министъра по евроинтеграцията Меглена Кунева и главния прокурор Никола Филчев. Според обявата целта на мероприятието била да се обсъдят оценките и предложенията за реформа на досъдебната фаза на наказателния процес, а следствието да представи официалната си позиция за конкретните ангажименти, права и задължения, които българските следователи са готови да поемат в хода на реформата в досъдебното производство.Освен това ръководството на НСлС искало да изложи и възгледите си за структурната, процесуалната и функционалната реформа. При това в няколко насоки: за преструктуриране на съществуващите администрации, за разширяване на процесуалните правомощия на разследващите магистрати и за ограничаване на функционалните правомощия на следователите по отношение на определени текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Единствените, които уважиха поканата на Ангел Александров, бяха правосъдният министър и главният прокурор. Останалите изведнъж се оказаха толкова заети, че забравиха да завъртят дори по един телефон и да се извинят, че са ангажирани с по-важни държавни дела от съдбата на следствието. Никой така и не разбра за какво се е говорило на срещата, защото участниците във високия форум се разбрали да не дават такава информация. На всичкото отгоре Антон Станков си тръгна един час по-рано, при това във видимо лошо настроение. Според коридорната клюка мълчанието щяло да продължи чак до срещата с премиера Сакскобургготски, планирана за петък (30 юли), на която съдбата на следствието щяла да се реши веднъж и завинаги. И докато провалът на работната жълто-магистратска среща беше очакван, случилото се на следващия ден (сряда, 28 юли) бе непосилно дори за най-богатото въображение: лидерите на Българската социалистическа партия (БСП) и на Демократи за силна България (ДСБ) отидоха на крака при Ангел Александров и по най-категоричен начин се обявиха в защита на Националната следствена служба. Според БСП ремонтирането на НПК с цел 95% от престъпленията да бъдат прехвърлени за разследване от МВР е фрагментарно кърпене без ефект, а според ДСБ - опит за заобикаляне на конституцията, в която пише, че единственият разследващ орган е следствието. След разговора си с директора на НСлС лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че възприема идеята на Ангел Александров да се използва моделът на френската съдебна система, елемент от която е съдия-следователят. Съвсем накратко, в нашия случай става дума за следното: определен брой следователи остават в съдебната власт като независими съдия-следователи, а останалите се вливат в МВР и стават непосредствени ръководители на полицейските дознатели.Според френското законодателство съдия-следователите са абсолютно независими - дори и от прокуратурата. Актовете им се обжалват единствено в съда, а те имат право да налагат задържане под стража, да разрешават обиски или прилагане на специални разузнавателни средства. С други думи все правомощия, които българската прокуратура иска за себе си, и в името на тази цел води денонощни битки с изпълнителната и законодателната власт.Групата на ДСБ бе по-категорична в позицията си: Иван Костов, Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев категорично заявиха, че следствието трябва да излезе от съдебната и да премине в изпълнителната власт след съответната промяна в конституцията, направена от Великото народно събрание. При това - структурата и правомощията на следствието да се запазят непокътнати.Може да се прецени дали следователите да минат към МВР или към министерството на правосъдието, но при всички случаи това звено на правораздавателната система не трябва да се разбива, както ще се случи, ако поправките в НПК влязат в сила, обобщи позицията на ДСБ Екатерина Михайлова, след което заяви: Прехвърлянето на сложните дела на дознателите е изключително тревожно, защото тежките престъпления трябва да се се разследват от квалифицирани специалисти като следователите. За мястото на следствието е необходим широк обществен дебат и ДСБ ще го предизвика.Само преди три години и три месеца, навръх Светли Четвъртък (12 април 2001 г.) обаче синьото управляващо мнозинство бе на път да ликвидира следствието по същата рецепта, която сега отхвърля - чрез ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и прехвърляне на правомощията му на прокуратурата и на полицейското дознание. Тогава драматичното заседание на парламента продължи близо 18 ч., а разумът надделя едва в последния момент, защото министър-председателят Иван Костов изненадващо нареди по телефона на хората си да забравят за случая. Именно след този случай той си спечели един... вечен опонент (меко казано) в лицето на главния прокурор Никола Филчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във