Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Станишев закопа Кремиковци

Александър Томов е роден на 27 април 1954 в София. Завършил е висше образование в УНСС и в Икономическия университет в Санкт Петербург в Русия, доцент е в Софийския университет от 1984 година. Вицепремиер в правителството на Димитър Попов. Депутат в 7-то Велико народно събрание и 36-ото и 38-ото Народно събрание. Бивш заместник-председател на БСП, сега е председател на Партия Българска социалдемокрация. През 1996 г. се кандидатира за президент на България. Бивш президент за футболен клуб ЦСКА и бивш председател на управителния съвет на Кремиковци АД.
В Софийския градски съд (СГС) в момента се води дело за длъжностно присвояване за над 36 млн. лв., по което Томов е подсъдим заедно с бившия изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов, с шефа на фирма Финметал Божко Бонев и с члена на управителния съвет на Кремиковци АД Иван Иванов. Според прокуратурата четиримата подсъдими са се разпореждали неправомерно с пари и вещи на футболния клуб ЦСКА и на металургичния комбинат Кремиковци. Срещу Томов е внесено и обвинение за документно престъпление. По искане на т.нар. комисия Кушлев бяха блокирани имоти на Томов за над 800 хил. лв. Аргументът на комисията е, че те не са придобити със законни доходи. Имотите ще бъдат конфискувани, ако се докаже, че Томов е присвоил пари от Кремиковци.

След операция Октопод спрягат името ви като евентуален свидетел по делото. Готов ли сте да дадете показания във връзка с разследването около Алексей Петров и хората около него?
- Ако бъда поканен, ще кажа това, което знам. Смятам, че към този момент едва ли е редно да говоря, тъй като текат следствени действия, има специализирани органи. Освен това трябва да кажа, че аз съм експерт в областта на макроикономиката, а не съм специалист по криминалните аспекти на обвинението, които очевидно са водещите. Но във всички случаи искам да кажа едно - за пръв път от доста време се гордея, защото чувствам, че държавата в България се връща. Последните години нямахме държава -имаше корпоративни интереси.
Как бихте коментирали изявлението на бившия министър на икономиката Петър Димитров, че с атаката си срещу него търсите съюзници сред новите управляващи, тъй като сте клиент на съдебната система? И че сте виновен за фалита на Кремиковци?
- Мисля, че Петър Димитров се заблуждава. Нито имам интерес да се харесам на някого, нито имам някакви контакти с управляващите в момента. Единственото, което смятам, е следното: първо, благодарение на такива като Петър Димитров, Сергей Станишев и Росен Карадимов ми беше формирано обвинение, което е конщунствено и смешно. Идеята на обвинителите и на Алексей Петров е да докажат, че преди 2008-а Кремиковци е бил в несъстоятелност и че това е било прикривано от управляващите, включително и през периода от четири-пет месеца, в които аз съм бил в ръководството на Кремиковци. Искам обаче да припомня на бившия министър, че има вече решение не само на Софийския апелативен съд (САС), но е отклонена и неговата жалба до Върховния касационен съд. Несъстоятелност настъпва едва през втората половина на 2008 г., благодарение на действията на Петър Димитров и на бившето правителство на Сергей Станишев, които са виновни за тази несъстоятелност. И сега искам да припомня нещо, което съм говорил много пъти: че не е имало никакво основание Кремиковци да бъде обявявано в несъстоятелност. Нещо повече, тъй като вие сте журналист в професионален вестник, ще кажа, че от независими вещи лица е потвърден така нареченият коефициент на автономност от кредиторите, който към края на декември 2007 г., когато аз съм бил там, е бил възходящ, бил е 0.554, което означава, че предприятието е било напълно състоятелно.
Производството беше сринато през 2008 г. в резултат на безумните действията на кабинета Станишев и на стоящите зад правителството частни корпоративни интереси. Според мен с насилие от страна на кабинета Станишев Софийският градски съд обяви на 8 август предприятието в несъстоятелност прибързано - без необходимите проверки, без необходимите вещи лица и така допусна отвсякъде да се струпат задължения върху комбината. За мен това е национално предателство. БСП не прави за първи път такова нещо. В случая проблемът с Кремиковци е много по-малък, отколкото масовата приватизация от 1996 г., когато загубите са в милиарди.
Напоследък, след операция Октопод, много се говори за източването на Кремиковци и в тази връзка се спрягат имената на братята Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците и на Алексей Петров. Кое наложи през 2007 г. да продадете гара Прокат именно на братята Стоянови?
- Първо, гара Прокат никога не е продавана. Това е някаква полукриминална история. В договора, който аз съм виждал и съм подписвал, никаква гара няма. Но по-късно при правенето на скиците тази обръщалка, тази обръщателна гара, е присъединена. Много пъти съм казвал на тези, които ме наследиха: много ви моля, заведете дело в съда. Няма нито един нормален съд, в който това твърдение да издържи. Така че, според мен, гара Прокат никога не е била продадена. Точка.
За какво беше похарчен огромният облигационнен заем, получен по времето на Прамод Митал?
- Става дума вероятно за заема от 325 млн. евро - това е реалната сума. Веднага искам да кажа, че аз като човек специалист нямам никакво отношение нито към взимането, нито към разпределението на тези пари. Нито към договорите. Не знам по каква причина по това време - 2006 г., аз не бях държан близко до тези неща. Мога обаче да кажа едно - Кремиковци е предприятие, което още от 1999 г. е трябвало да бъде вкарано в големи световни пазарни финансови системи. То е прекалено голямо за български частни бизнесмени. Ще ви дам само един пример - на Кремиковци са необходими поне 50-60 млн. евро, за да бъде преструктурирано. Трудно мога да си представя частен бизнесмен, който да разполага с такива средства. Затова аз приветствах сделката, която Валентин Захариев направи, като продаде Финметълс холдинг. Не мога обаче да разбера с каква идея бяха изгонени двама много силни инвеститори като Лакшми Митал и Константин Жеваго... Аз имам само едно обяснение - могъщи частни интереси са повлияли на това правителство, за да стане това.
Говори се, че в момента комбинатът се издължава към Булгаргаз и НЕК с метали...
- Това, което става в момента в комбината, е една безумна агония, която продължава вече трета година. Така не се работи. Предприятието върви надолу от февруари 2008 година. Не искам да го свързвам с това, че началото на процеса съвпада с момента, от който аз се махнах. През 2008 и 2009 г. предприятието е обречено. Но дори и в тези условия пак има някакъв изход, най-общо трябва да се вкара чуждестранен инвеститор, който е в състояние да преструктурира дълга. Функционира ли това предприятие, то ще работи и ще връща парите. Не работи ли, както е в момента, само хаби пари и трупа борчове. Хората, данъкоплатците, трябва да плащат борчовете, да плащат безумията на Станишев. Защото, когато трупате задължения към НЕК, когато трупате задължения към Булгаргаз и към работниците, вие декапитализирате не просто Кремиковци. Става нещо много по-страшно. Вие карате българския данъкоплатец да плаща безумията на кликата на Станишев и на остатъците след тях....
Как бихте коментирали това, че няма един нормално заверен отчет на Кремиковци от 2006 насам?
- Мога да кажа само за 2007 година. Съжалявам, но отчетът за 2007 г. трябваше да бъде заверен през 2008 година. Мога да ви кажа, че хората на одитора, с който работеме - KPMG, са едни прекрасни специалисти. Хора, които много добре познават Кремиковци и които са заверявали не един и два пъти отчетите, за които говорите. Но през 2008 г., при тези процеси, които се развиха, и предявяването на тези задължения всеки одитор би се стъписал. Защото няма предвидимост, той не знае какво ще се случи. Аз познавам хората, от чиито подписи е зависел одитът за 2008 г., и им влизам напълно в положението. И аз да съм, и аз няма да подписвам нищо. Защото не може правителството на Република България да предявява претенции за 760 млн. лв. задължения, които пари Кремиковци никога не е получавало... Няма в света металургия, която се развива без благоволението на правителството. Металургията означава логистика, транспорт, екология. Когато имате некадърни хора с по две-три години трудов стаж, пратени да се изявяват като министри, когато хора, които не са виждали завод, си позволяват да решават съдбата на три процента от брутния вътрешен продукт, когато държавата се намесва произволно в тези неща в разрез с европейската практика, настъпват такива процеси.
А не съм съдия, за да съдя това, което стана през 2008 година. Знам само, че линията на преструктуриране на комбината, която започна тогава - имаше едва ли не опашка от чуждестранни инвеститори, които са дали писма - единият е дал писмо за 100 млн. долара, другия за 500 млн. долара... И този, който е дал писмо за 500 млн. долара, да чака да бъде приет три месеца и накрая да го изгонят! Това означава, че зад тях стоят други икономически интереси, имало е други амбиции. Няма логично обяснение да отхвърлиш хора, които са готови да платят борчовете, и ти да ги отхвърлиш. Значи седят на опашката Лакшми Митал и Константин Жеваго, а г-н Димитров пише по същото време писмо и в това писмо казва, че Кремиковци е обявен в несъстоятелност. Съдът го оборва, но той пише това писмо. Кой нормален инвеститор ще дойде, когато министърът на икономиката лъже? Лъже главният прокурор, лъже обществеността и съдът го оборва след това. Само това писмо изобличава Петър Димитров или като некадърник, или като престъпник. Няма трето.
Как бихте коментирали процеса, който тече в момента срещу вас?
- Спокоен съм, защото не съм присвоил нито един лев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във