Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТАНКОВ ЩЕ СЕ КАНДИДАТИРА ЗА КМЕТ НА СОФИЯ?

Мераците за политическа кариера на бившия министър на правосъдието в кабинета Сакскобургготски и доскорошен съдия в Софийския градски съд (СГС) Антон Станков повлияха донякъде положително на Висшия съдебен съвет (ВСС). Кадровиците на Темида взеха принципно решение, което за в бъдеще ще предотврати, поне отчасти, опитите на някои магистрати да напускат съдебната система, оставяйки зад гърба си куп неизписани дела, но с пълни джобове от полагащите им се обезщетения.
Всъщност въпросът с напускането на Антон Станков предизвика сериозно недоволство сред журналистите, магистратите и обществото. Защото той е представил мотивите за присъдата си по делото Индиго чак във вторник, но след като от седмица е член на НДСВ.
Драмата около бившия министър на правосъдието започна в понеделник (4 юни), когато от пресслужбата на ВСС съобщиха, че той е депозирал оставката си в деловодството на съвета. Повод за това е, че на конгреса на НДСВ, проведен на 3 юни, Станков бе избран за член на политическото ръководство на партията. И тъй като съдийската и партийната кариери са несъвместими по закон, той бе длъжен да избере една от двете. И избра политическото бъдеще.
Същия ден медиите започнаха да се чудят каква ще е съдбата на едно от най-шумните дела през последните години - това за трагедията пред дискотека Индиго, което Станков пое, след като се върна на работа в съда (в началото на септември 2005 година.).
Както е известно, на 21 декември 2001 г. пред дискотеката загинаха седем деца. Пред съда бяха изправени петима души, обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123, ал. 2 от Наказателния кодекс). Това са собственикът на МК Ялта Красимир Илиев, управителят на дискотеката Ангел Николов, двамата бодигардове в заведението - Анри Силаги и Георги Василев, бившият архитект на София Стоян Янев, и Цвятко Барчовски - бивш шеф на бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС).
На 17 ноември 2006 г. председателят на съдебния състав в СГС Антон Станков прочете присъдата. Според решението му Илиев, Силаги, Василев и Стоян Янев са напълно невинни. Ангел Николов бе осъден да заплати административна глоба в размер на 3000 лв., а Барчовски се размина с три месеца затвор условно.
Медиите с интерес очакваха мотивите към присъдата. Особено след като Станков се обърка съвсем по отношение на Ангел Николов. При непредпазливите деяния, за които се предвижда до пет години затвор, влиза в употреба чл.78а от НК, т.е. административна глоба. Към момента на извършване на престъплението най-високата глоба, която можеше да наложи съдията на подсъдимия, бе 1000 лева. Но на 13 октомври 2006 г. Народното събрание промени този текст и увеличи размера на глобата до 3000 лева. Според един от основните принципи в правото обаче се налага онова наказание, което е по-благоприятно за подсъдимия. Тоест Станков трябваше да наложи на Николов най-много 1000 лева. Но това така и не стана.
Напразно медиите тръпнеха в очакване на мотивите, за да видят как съдията ще се измъкне от конфузната ситуация. Мина месец от присъдата, мина втори... минаха шест месеца, но мотиви така и нямаше. А според изискванията на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) те трябва да се изготвят в 30-дневен срок от прочитане на решението.
Така се стигна до датата 3 юни, когато Антон Станков стана жълт функционер и ден по-късно избра свободата, подавайки оставка.
В сряда молбата за напускане на бившия министър на правосъдието бе вкарана в дневния ред на заседанието на ВСС като извънредна точка. Медиите очакваха да има истински дебат по този казус. И този път кадровиците на Темида не разочароваха журналистите.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров докладва молбата на съдията от СГС. Веднага след него се намеси колежката му от ВКС Бойка Попова, която поиска да знае колко от делата на Станков не са написани. Тя заяви, че прочела по вестниците, че има присъда по делото Индиго, но пък няма мотиви. Нейният шеф веднага докладва - 48 недовършени дела, без да уточнява дали в това число влиза и Индиго.
Тогава се намеси и заместник-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска, която заяви, че не могат да задължат някого да ходи на работа, след като е в оставка.
Заместник-шефът на ВКС Румен Ненков, който дотогава само слушаше колегите си, не издържа и взе думата. Ако делото Индиго започне отначало, това ще бъде престъпление срещу правосъдието. Мотивите по това производство бяха забавени много дълго време. Ако Станков не ги беше написал, щях да предложа да му се образува дисциплинарен състав, за да не може да си получи обезщетението поне. Но в крайна сметка той ги изготви, заяви Ненков.
Оказа се, че в 16.55 ч. във вторник (5 юни), точно пет минути преди края на работния ден, Антон Станков е депозирал мотивите по делото Индиго в деловодството на СГС.
С изказването си обаче Румен Ненков открехна кадровиците на Темида за нещо наистина много просто, което трябваше отдавна да бъде направено от тях.
Според чл.139г, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ): Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения. Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал.1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл.131, ал.1, т.3 и 5.
Препратката в закона е към текстовете, които се отнасят за влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление и за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Тоест онзи магистрат, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, не може да си вземе парите, докато то не приключи. Това беше идеята на Ненков. В крайна сметка с 13 гласа за, трима против и двама въздържали се кадровиците на Темида приеха оставката на съдията от СГС.
Накрая на заседанието Румен Ненков предложи съветът да вземе принципно решение. Според него всеки административен ръководител на съд, прокуратура или следствие се задължава заедно с оставката на подчинения си да внесе и справка за просрочените дела и преписки. Така ВСС ще има поглед върху работата на магистрата и при необходимост ще може да му образува дисциплинарно производство, за да не се изплащат обезщетения на мързеливите слуги на Темида.
Идеята на Ненков бе одобрена с подобаващо мнозинство. Но членовете на ВСС оставиха на заден план вината на шефа на СГС Светлин Михайлов за това, че не е контролирал подчинения си съдия Станков.
Освен това никой не повдигна въпроса точно от коя дата Станков е член на НДСВ, защото той не може да бъде избран в ръководството, ако няма жълта книжка. А ако е бил член на партията преди да напише мотивите си по Индиго, то тогава това автоматично ще даде основания на Софийския апелативен съд (САС) да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. И въззивната инстанция ще напише само едно изречение в определението си - че по време на писане на мотивите Станков вече е бил член на партията НДСВ, което е несъвместимо със съдийската професия и е забранено от съдебния закон. Ако това стане, значи бившият министър на правосъдието е излъгал медиите и обществото. Защото на 1 декември 2005 г., когато той даде ход на делото Индиго, обеща то да приключи бързо и в рамките на закона. А бъдещето показа, че производството нито приключи бързо, нито пък в рамките на закона.
Колкото до бъдещето на бившия съдия Станков, то при всички случаи е свързано с политиката. Откакто сегашният министър на правосъдието Георги Петканов обяви, че ще си подава оставка, в публичното пространство се нароиха имена за евентуалния му наследник. Сред тях се завъртя и това на Станков. След конгреса на НДСВ (на 3 юни) обаче се изясни, че това е невъзможно, защото Станков бе избран за член на Политическия съвет на партията. А същия ден Симеон Сакскобургготски и хората му решиха членове на ръководството на партията да не влизат в изпълнителната власт.
Параграф 22 обаче научи, че Станков ненапразно предпочете свободата пред съдийската тога. Според слуховете, достигнали до редакцията, той щял да се кандидатира за столичен кмет на местните избори през есента. От листата на царската партия, естествено, чийто достоен член вече е.

Facebook logo
Бъдете с нас и във