Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Стартира кодексът за глобите

Официално започна вторият решителен опит за създаване на Административнонаказателен кодекс (АНК). Това стана в сряда (16 ноември)на кръгла маса в Националния институт на правосъдието с обсъждане, допълване и приемане на публикувания миналата седмица на сайта на правосъдното министерство проект на Концепция за продължаване на реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011-2014 година. През 2007 г. бе изготвен завършен проект на кодекса, който трябваше да замени приетия през 1969 г. и изменян десетки пъти Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Но той не стигна до Народното събрание.


В присъствието на правосъдния министър Маргарита Попова съдии, прокурори и представители на министерства, включени в работната група по изготвянето на концепцията, отправиха препоръки за допълването й. Попова настоя крайният вариант да е готов до седмица-две, за да го внесе за гласуване в Министерския съвет. Беше споменат и краен срок за изготвяне на новия АНК - амбициозният вариант e това да стане до есента на следващата година, но за по-реалистично се смята да приключи през 2013 година.


Както се очакваше, опитът за кодифициране на разпиляната в десетки нормативни актове административнонаказателна материя се радва на широка подкрепа сред юридическата общност. Според авторите на проекта административното наказване е силно подценено и се налага усещането, че на него вече се гледа като на продължение на административната дейност. Административните съдилища снижават силно правораздавателния ефект с разнопосочната си практика, а Върховният административен съд отхвърля твърде често наложените санкции. Отделно, че и наложените наказания не се изпълняват, което пък обезсмисля усилията на администрацията и на съда. Особено безхаберие цари по отношение на юридическите лица, чиято административнонаказателна отговорност е регламентирана в действащия ЗАНН, но не намира приложение, понеже уредбата оставала извън вниманието на прокуратурата.


Основните спорни моменти са няколко: дали кодексът да е изцяло процесуален, или в него да бъдат вкарани и всички състави на нарушения, да препраща ли към НПК, или да се опишат подробни процесуални правила, общите или специализираните административни съдилища да разглеждат тези дела и др. Няма единно мнение и за видовете наказания, които да се налагат. В действащия ЗАНН те са три - обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Първото отдавна е обект на подигравки, но в концепцията се загатва, че ще остане под нова форма, тъй като оповестяването на провинението в обществото може да има положителен ефект. Чуха се предложения да бъде въведено наказанието общественополезен труд, тъй като общественото порицание е нещо по-леко от въздуха, както и да бъдат повишени рязко наказателните прагове, тъй като много от тях са изключително ниски.


Гвоздей в концепцията беше проблемът с подсъдността. В проекта е записано, че съдебният контрол трябва да извършват съдилищата, имащи правомощия в наказателното съдопроизводство. Иначе казано, касационна инстанция по тези дела трябва да станат наказателните състави на общите(окръжните)съдилища, а не административните. Това схващане беше подкрепено от Върховната административна прокуратура, но не и от представителите на съдийската общност. Съдия от Софийския градски съд изрази категоричното си несъгласие, като се позова на натовареността на колегите си. Според него, ако тези дела им бъдат върнати, давността им ще изтича, преди делото да започне. Магистратите от Административен съд - София област, пък не разбират какво налага пренасянето на подсъдността от административния съд към общия, щом като административните съдии нямат проблем с прилагането на Наказателния кодекс за неуредените в ЗАНН въпроси. Повдигнат беше и старият теоретичен спор за характера на наказателното постановление - дали то представлява правораздавателен, или административен акт.


При обсъждането на новия проект за Административнонаказателен кодекс се повдигат и въпроси, уредени в предишния. Той предвиждаше глобите за граждани до 100 лв. да не може да се обжалват в съда. Говореше се дори за още по-висок праг на необжалваемост за най-масовите санкции, които налага КАТ - за превишена скорост, за неизползван колан, за невключени фарове или неправилно паркиране. Прагът за юридическите лица пък беше определен на 1000 лева. Друг от авторите на проекта, членът на Висшия съдебен съвет Цони Цонев, смята, че по този начин ще бъдат разтоварени съдилищата, понеже били задръстени с дела за ниски глоби.


Проектът отпреди пет години предвиждаше, когато не се плащат глобите, да се прибягва до престой в ареста, след който санкцията да се смята за изпълнена. Идеята беше при повторно нарушение, ако нарушителят има пари, но не плаща, да излежава по едно денонощие за всеки 25 лв. неплатени и просрочени задължения. Друго ограничение беше забраната за напускане на страната. Максималният срок за престой зад решетките все пак беше ограничен до 90 дни, а извън обхвата на тази санкция оставаха гражданите, които не са си платили по независещи от тях причини - например нямат никакви доходи. Авторите бяха извадили от кръга на подлежащите на арест инвалидите, хората, на които им предстои лечение в болница, самотните родители с деца до 16 години и бременните над четвъртия месец. Според работната група идеята е заимствана от Унгария и Германия, а целта е да се стимулира плащането на наказателните постановления и да се повиши тяхната събираемост.


Задържането, според този проект, трябваше да става в поделенията на МВР и да е придружено с общественополезен труд, обясни тогава Цонев. Прокуратурата пък трябваше да проверява всяка прекратена преписка за административни санкции, за да се предотврати неправомерното опрощаване на глоби за свои хора.


При представянето на този проект в Министерството на правосъдието беше обявено, че с него завършва реформата в съдебната власт, а България става водеща страна в административнонаказателното законодателство. Критиците му обаче бяха на друго мнение - че взаимстваните от НПК и от Указа за борба с дребното хулиганство ускорена процедура и наказание задържане в арест, принудителният труд, невъзможността за обжалване на глобите и забраната съдът да намалява размера им, дори когато са прекомерно високи и явно не отговарят на тежестта на извършеното нарушение, противоречат на европейските норми. Оказа се, че в някои отношения отговорността за административно нарушение може да надхвърли тази за извършено престъпление. Междувременно се чуваха предложения плащането на глобата да стане задължителна процесуална предпоставка за правото на жалба и дори за обособяване на денонощни съдебни състави по административнонаказателни дела, които да разглеждат жалбите във възможно най-кратки срокове. Но у нас е винаги рано да се каже дали налагането на ред в държавата чрез налагане и събиране на глоби ще се случи, както е в развитите страни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във