Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТЕГНАХА ТЕМИДА ЗА ЕВРОПА

След разстрела на Емил Кюлев (26 октомври 2005 г.) премиерът Сергей Станишев обеща, че до няколко месеца управляващата коалиция ще постигне конкретни резултати в борбата срещу престъпността и корупцията.
След разстрела на Иван Тодоров-Доктора (22 февруари) президентът Георги Първанов обеща, че до няколко месеца България ще постигне сериозни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
И наистина, досущ като съвременни политици, които държат на всяка своя дума, червеният президент, червеният премиер и червеният шеф на МВР направиха така, че резултатите от борбата с престъпността и корупцията да си проличат по възможно най-бързия начин.
На 23 февруари (ден след убийството на Доктора) министър-председателят Сергей Станишев привика на оперативно съвещание вътрешния министър и главния секретар на МВР, деликатно им се скара и им нареди да предприемат спешни мерки за озаптяване на мафията и продажните държавни чиновници.
На 28 февруари сутринта (вторник), пред Националната конференция на КНСБ, държавният глава Георги Първанов дружески смъмри управляващата коалиция, че не изпълнява предизборните си обещания. Вярно, съобразявайки се с професионалните интереси на аудиторията си, президентът говори предимно за ръст на доходите, за минимални ставки, за задълженията на работодателите, допълнителни възнаграждения за прослужено време и т. н. За широката общественост обаче не остана и сянка на съмнение, че Георги Първанов има предвид и онези неизпълнени обещания, които БСП, НДСВ и ДПС сякаш са преписали от предизборните си програми: бърза реформа на съдебната система, изкореняване на корупцията в изпълнителната и съдебната власт, ограничаване на организираната престъпност и ликвидиране на битовата такава.
А на 28 февруари следобед вътрешният министър също отчете своя принос в борбата срещу октопода и белите якички. Точно в 15 часа, в зала 232 на Народното събрание, Румен Петков (в качеството му на шеф на Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет) се срещна с председателя на парламентарната Комисия за борба корупцията Бойко Великов и с председателя на Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет Румен Ненков, който е и заместник-председател на Върховния касационен съд. На срещата тримата се договориха, че ще работят неуморно за създаването на междуведомствен Съвет за координация при борбата с корупцията, а след края на мероприятието Румен Петков заяви: Досега съществуваше проблем в обмена на информация между МВР, Народното събрание и Висшия съдебен съвет. До дни ще проличи, че няма да бъде укривана информация за корупция във високите етажи на властта. Има достатъчно данни за разследване на корупция, но нека да не избързваме с подробностите. Не можем да коментираме версии или работата по разследването за убийството на Иван Тодоров-Доктора, както и дали има заплахи за живота на Любен Гоцев и Никола Дамянов, каза още шефът на МВР.
Междувременно, докато президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев и вътрешният министър Румен Петков отчитаха резултатите в борбата срещу организираната престъпност, постигнати между убийството на Георги Илиев и разстрела на Иван Тодоров-Доктора, парламентарното мнозинство в 40-ото Народно събрание също не остана по-назад.
На 27 февруари (понеделник) червеният депутат Александър Арабаджиев - бивш конституционен съдия, а сега член на Временната комисия за промяна на конституцията, обяви, че третият ремонт на основния закон изобщо няма да е последен.
БСП най-вероятно ще инициира нови промени в конституцията още догодина и тогава ще може да се говори за една по-радикална промяна, свързана с изваждането на прокуратурата от съдебната власт - заяви на висок глас Александър Арабаджиев. - Мислим за вариант, който да не обвързва прокуратурата пряко с изпълнителната власт, а и да се даде известна автономност от трите власти, като главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание, обясни още той.
По какъв начин избирането на главния прокурор от парламента ще помогне на България да се превърне от рай за мафиотите в нормална европейска държава, засега не е ясно. По-важното обаче е, че с тази своя теоретична (засега) постановка БСП прави плавен завой в политиката си и тръгва към... политика на постепенно сближаване с антипрокурорските хардлайнери от ДСБ, начело с Иван Костов.
Подобно извъртане никак не е случайно, особено от гледна точка на приватизационната статистика. Просто сегашните червени индустриалци натрупаха много пари по време на югоембаргото (1992-1996 г.), които по времето на разюзданата синя приватизация (1997-2001 г.) трансформираха в... икономическа мощ. Всичко това е описано в прословутата Бяла книга за управлението на ОДС, в която през лятото на 2002 г. жълтите включиха около 6000 неизгодно сключени приватизационни сделки. И която, за най-голяма радост на сините раздържавители и червените приватизатори, така си и остана непрочетена - от бившия главен прокурор Никола Филчев.
За разлика от него наследникът му Борис Велчев откакто е избран за шеф на държавното обвинение на 19 януари досега само това говори - колко е любознателен, как обича да се рови из пожълтелите страници на забравените дела и документи и как няма да се спре пред нищо, докато не употреби за благото на България всичко научено. Подобни амбиции явно не се нравят много-много на управляващата коалиция и на нейния опозиционен астрален близнак и затова тези му пориви трябва да бъдат овладяни своевременно и по най-елегантния начин - чрез заплахата, че ха главният прокурор е мръднал встрани от коловоза, ха по-нататъшното му бъдеще изцяло ще зависи само от парламента.
И още няколко резултата в борбата срещу престъпността и корупцията станаха публично достояние на 28 февруари (вторник). Най-напред управляващата коалиция категорично реши да запази неприкосновеността на народните представители, като имунитетът им бъде трансформиран от пълен във функционален. Това означава, че депутатите ще отговарят пред закона не само за тежки, но за леки престъпления, които се наказват със затвор до пет години. Те обаче ще могат да бъдат разследвани и съдени само с изричното разрешение на Народното събрание. А то, както е добре известно от историята, прави подобни жестове само в крайни случаи: когато няма накъде да мърда под напора на доказателствата (какъвто бе случаят с Дон Цеци през 2000 г.) или когато трябва да бъде съсипан някой политически опонент (какъвто беше случаят с покойния Андрей Луканов през 1992 година).
А другият резултат наистина е забележителен. БСП и нейните съюзници от Коалиция за България изобщо няма да разследват начините, по които са изхарчени 25-те милиона лева от 2002 г. насам за популяризиране на ЕВропейския съюз в България. Тези пари са извадени от държавната хазна и по принцип с тях е трябвало да бъде финансирана т. нар. Комуникационна стратегия на правителството.
Според червения коалиционен партньор Николай Камов - лидер на Политическо движение Социалдемократи и член на парламентарната Комисия по евроинтеграция, нямало смисъл да се връщаме назад в миналото и да се ровим в тези неща, защото политическата отговорност е изконсумирана на предишните избори и правителството вече не е същото. А според председателя на Комисията по евроинтеграция Атанас Папаризов проверки как и за какво са използвани парите по Комуникационната стратегия да се правят само ако има сигнали за нарушения, каквито при него не били постъпвали.
Е, при техни народни представителства може и да не са постъпвали сигнали за далавери с милионите, похарчени за популяризирането на Европейския съюз в България. По-важното обаче е, че и днес - само десет месеца преди сакралната дата 1 януари 2007 г., обикновеният българин знае за пълноправното ни членство в ЕС само няколко факта: ужасна скъпотия; тотално изкупуване на земята от чуждестранни баровци; масова безработица поради тоталния фалит на дребния, средния и по-голяма част от едрия български бизнес; разполагане на американски бази; превръщане на България в емигрантско гето на Европа.
Последното и най-голямо доказателство, че мафията и корупцията в България вече могат да се смятат за прочетен вестник, се разигра навръх 1 март, когато президентът вместо с мартеници закичи с чисто нови генералски пагони трима полковници наведнъж: доц. Румен Марков - директор на Академията на МВР, Иван Драшков - заместник-директор на Националната служба за сигурност, и Бисер Иванов - директор на РДВР- Плевен.
Така че... каква ти тук съдебна реформа, какво институционално укрепване на прокуратурата, какво изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността, какви... пет лева? След като на хоризонта са се задали цели 12 млрд. евро, за чието пълноценно усвояване изобщо не е нужно българската Темида да пращи от здраве и да работи по 30 часа на ден?

Facebook logo
Бъдете с нас и във