Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТОИЦИТЕ НА ТЕМИДА ИЛИ BG-ПРЕХОДЪТ МЕЖДУ ЛОКУМА И ПИРАМИДАТА

Какво да се прави, историята си е досущ като всяко живо същество - понякога вади от бездънните си джобове ужасяващи данни за минали събития, а понякога се шегува така, че ни държи влага поне за пет години напред. През далечната вече 1971 г. например целокупният български народ под строй честваше четвърт век от деветосептемврийското въстание през 1944 година. За да се докара пред другаря Тодор Живков, неизвестен стопански ръководител разпореди опаковката на прословутия локум да придобие следния вид: най-отгоре с едър шрифт пише 25 години народна власт, по средата се виждат три-четири сладки кубчета, поръсени с пудра захар, а най-отдолу пише Обикновен локум.
За да не остане по-назад, друг натегач по партийна линия нареди над централния вход на софийския цирк да бъде опнат огромен плакат 25 години народна власт - 25 години цирк!. Няколко години по-късно циркът изгоря като факла, а вездесъщият народен гений веднага сътвори виц: пожарът е дело на двама източногерманци, които си отмъщават на България за подпалването на Райхстага през 1933 година.
Днес, три десетилетия и половина по-късно, времената са други. Нови са и чорбаджиите, пред които трябва да доказваме лична воля и колективна сръчност. За съжаление обаче интелектуалните ни умения явно са си останали там, в епохата на развитото социалистическо общество и тържествения локум 25 години народна власт. Не за друго, а защото от една седмица управляващият каймак на т. нар. български политически елит се опива от идеите си за тържественото отбелязване на влизането ни в Европейския съюз. Простиращи се, както вече е известно, от пускането на специални евробусове, в които ще се прожектират филми за България, до Витоша грее с българското и европейското знаме и призива Нека на 1 януари 2007 г. всяко българско семейство светне всичките си лампи вкъщи, та да ни видят и от космоса.
Безспорно обаче над всички, досущ като рубинената петолъчка на Кремъл или като БКП-черпака на връх Бузлуджа, се извисява предложението на премиера Сергей Станишев. На заветната дата София да бъде потопена в светлинна пирамида, като за целта на храм паметника Св. Александър Невски, католическата църква, джамията и синагогата ще бъдат монтирани мощни прожектори. Според гениалния замисъл светлинните лъчи ще се съединят в нощното софийско небе, ще образуват пирамида и ще докажат на цял свят, че българската етническа толерантност край няма.
Тук едва ли е мястото да прогнозираме, че ако всички светлинни идеи за тържественото отбелязване на пълноправното ни членство в ЕС бъдат осъществени, след това поне един месец ще трябва да караме на свещи и сухоежбина. По-важното в случая е, че премиерът Сергей Станишев най-после дръзна да извади на светло истинския герб на демократична България - пирамидата. Която, както прекрасно знаем, в световен мащаб е свещен символ на масонството, а в национален мащаб е олицетворение на хладнокръвна алчност и извисяване над закона.
За да бъде обаче пълно тържеството на духа и разума, премиерът Сергей Станишев трябва да стори още едно нещо: да подпише постановление на Министерския съвет, с което да задължи на 1 януари 2007 г. привечер абсолютно всички български съдии и прокурори да облекат тогите си и да се явят на площад Александър Батенберг, където да се включат в грандиозния евробал, организиран от администрацията на Сергей Станишев.
Колкото и странно да звучи, това е единственият начин, по който слугите на Темида могат да докажат на Европа и света, че наистина съществуват, че няма от какво да се срамуват и че хич не ги е страх да излязат на светло.
От друга страна, останалите две власти в държавата - изпълнителната и законодателната, също ще прибавят някоя и друга червена точка в европейския си актив. Защото колко ли ще бъдат чиновниците в Брюксел или депутатите в Европарламента, които ще поискат България да влезе в ЕС с предпазна клауза, след като видят как съдии, прокурори, министри и народни представители - ръка за ръка - в продължение на три часа неуморно друсат Дунавското хоро?
Точно николко ще бъдат радетелите на предпазната ни клауза в Брюксел и в Европарламента. Защото гледката ще бъде толкова феерична и фантастична, че на никого няма да му хрумне кощунствената мисъл да попита: Къде точно потънаха всички 25 млн. евро и 45 млн. долара, които Европейският съюз и Американската агенция за международно развитие (USAID) инвестираха през годините в реформата на българската съдебна система? И още - Защо, след като тези инвестиции са отчетени като успешно усвоени, нито един наказателен закон или процесуален кодекс, сътворен с европейска и американска помощ, не работи? А магистратурите продължават да тънат в мизерия и технологичен мрак и независимостта на съдебната система виси на косъм?
Но... млъкни, сърце, както е казал поетът. Защото като нищо на премиера Сергей Станишев може да му хрумне и друга светлинна идея: на 1 януари 2007 г. в нощното небе над София да грейнат я сърп и чук, я пушка с китка здравец в цевта!

Facebook logo
Бъдете с нас и във