Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТОЛИЧНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ЗАТЪВА

Оптимистична трагедияМесец мина, откакто на 11 декември 2004 г. четирима следователи от Четвърто териториално отделение (ТО) на Столичната следствена служба (СтСлС) внесоха във Висшия съдебен съвет (ВСС) сигнал за това, че прекият им началник Христо Станчев не изпълнява служебните си задължения. На 14 декември дисциплинарната комисия на ВСС започна проверка на данните, изнесени в сигнала, но това не помогна на бунтарите, защото на 15 декември те вече не работеха в Четвърто ТО. Ден по-късно репортер на БАНКЕРЪ получи копие от сигнала им до ВСС и проведе първия разговор с двама от тях. На 17 декември следобед се свързахме с директора на Столичната следствена служба (СтСлС) Сергей Стойчев и с шефа на Четвърто ТО Христо Станчев. Колкото и да му беше неприятно, г-н Стойчев потвърди написаното от четиримата следователи, докато г-н Станчев обяви съдържанието на сигнала за чиста клевета. Същия ден привечер заместник-директорът на Националната следствена служба и член на Висшия съдебен съвет Румен Андреев си позволи лукса надълго и нашироко да посъветва БАНКЕРЪ да не се занимава с този пасквил. Той придружи съвета си с уговорката, че не извива журналистическите ръчички на никого, но уточни, че все пак било по-добре за нас да пипаме по-внимателно, защото в този момент на следствието не му е необходим подобен скандал. Десетина минути по-късно на телефона се оказа пресаташето на Националната следствена служба Зорница.... Тя добросъвестно предаде думите на своя директор Ангел Александров към екипа на Параграф 22 които ние, от уважение към белия лист, няма да цитираме. Не защото са неприлични, а защото навяват спомени за едно не толкова далечно (все още) минало, когато като каже някой, че е от Главно следствено управление, всички му ставаха на крака, че се и подмокряха даже.Съвсем естествено на 18 декември публикацията Корупционен скандал разтресе следствието се появи на бял свят, а страховете на Андреев и Александров, че тя щяла да съсипе поверената им служба, не се оправдаха. И то по една съвсем простичка причина: предишния ден Министерският съвет вече беше ликвидирал следствието като самостоятелна структура, приемайки т. нар. Национална концепция за реформа на наказателното правораздаване.В продължение на няколко дни хоризонтът между БАНКЕРЪ и Националната следствена служба остана чист - без извити журналистически ръчички, без предприемане на други разследвания, без нищо. Откъм Висшия съдебен съвет също не бе доловено никакво движение по повод сигнала на следователите. И тъкмо когато всички започнахме да вярваме, че сме станали неволен проводник на поредния коварен удар срещу следствието, на 30 декември сутринта главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов събра криминалните репортери и им съобщи, че на 29 декември, след перфектно проведена операция на НСБОП, в столично заведение е задържан с подкуп от 4500 белязани евро ръководителят на Четвърто териториално отделение на Столичното следствие Христо Станчев. Още на следващия ден (31 декември) пък държавното обвинение съобщи, че главният прокурор Никола Филчев е внесъл във Висшия съдебен съвет предложение за снемане на магистратския имунитет на Христо Станчев, защото в противен случай той не може да бъде разследван. Бе обявено още, че прокуратурата ще внесе в Софийския градски съд и искане за временното отстраняване на Станчев от работа.Де го чукаш, де се пукаЗа най-голяма изненада, докато всички очакваха реакцията на Националната следствена служба и на Висшия съдебен съвет, в понеделник (3 януари) на сцената се появи не друг, а самият Христо Станчев. В пространно интервю за столичен всекидневник без никакво притеснение той обясни, че случката с подкупа е зле скалъпена постановка, в дъното на която стои неговата предшественичка в Четвърто териториално отделение (ТО) на Столичното следствие Вихра Попхристова. С принципното си поведение и безкомпромисното си отношение към корупцията той е накърнил финансовите й интереси.Дали това наистина е така, обществеността най-вероятно ще научи, когато приключи разследването за подкупа, но докато това се случи, Параграф 22 предлага на компетентните органи да надникнат още веднъж в Четвъртото териториално отделение на СтСлС и да проверят каква е съдбата на няколко много интересни следствени дела. Част от тях са включени в сигнала на четиримата следователи до Висшия съдебен съвет, за който БАНКЕРЪ писа още на 17 декември, и затова днес няма да се връщаме на тях. Вместо това ще отделим място на един друг случай, който се подрежда между христоматийния пример за причините, довели борбата с организираната престъпност до пълен провал.Не са много хората, които още помнят, че на 13 ноември 2003 г. в столичния ж. к. Надежда бе разстрелян известният бандит Николай Христов Зарев - Данкина, а полицаите откриха на местопрестъплението 24 гилзи от 9-милиметров картечен пистолет. По данни на МВР той си отиде от този свят с шест висящи следствени дела и с 15-годишна присъда за въоръжен грабеж, придружен с опит за убийство, която така и не влезе в сила. Според полицейските регистри, 29-годишният Николай Зарев е бил дилър на дрога и за последно е работил за друг софийски покойник - сикаджията Евгени Стефанов-Женята, който бе разстрелян осем дни по-рано (на 5 ноември). В близкото минало обаче Данкина е бил дясна ръка на друго залязло светило от подземния свят - небезизвестния Ганчо Въчков-Ганеца, който на 6 юни 1999 г. намери смъртта си след автомобилна гонка из София и престрелка в кооперация на ул. Мърфи в кв. Подуяне. Досущ като в природата, която не търпи вакуум, опразненото място на Данкина е заето от Андрей Петров-Дейката, който за кратко време се превръща в една от нарковеличините в ж. к. Надежда. След близо едногодишно мирно и тихо съществуване през есента на 2004 г. Дейката решава да разшири бизнеса си. За целта той методично започна да превъзпитава по-дребните търговци на дрога, принуждавайки ги да работят за него. В края на октомври идва редът на двама наркопласьори, които засега ще наречем с неекзотичните прякори Киро и Пешо. По неизвестни засега причини те отказват да работят за Дейката и няколко дни по-късно пред бившето лятно кино в Борисовата градина те са засечени от три коли, пълни с биячи. Като по-пъргав Пешо успява да избяга от полесражението, но Киро е заловен и пребит. После е откаран в някакъв склад, където боят продължава почти цяло денонощие. След като не успяват да го пречупят, Дейката и хората му натикват Пешо в багажника на една от колите си и го откарват на Околовръстното шосе до разклона за с. Герман. Там те отново го пребиват, прибират му 2700 лв. и златните ланци и го зарязват полумъртъв насред полето.Как Пешо е успял да допълзи до Четвърто териториално отделение на Столичното следствие не е ясно, но е факт, че той подава жалба срещу Дейката. Преписката е изпратена в Четвърто РПУ-София и няколко дни по-късно Андрей Петров и хората му са арестувани. По време на предварителното производство, разпределено на следователите Бойко Атанасов и Георги Йорданов (двама от авторите на сигнала до Висшия съдебен съвет), Киро и Пешо минават през три процедури за разпознаване. И трите пъти те категорично посочват Дейката като свой похитител, а следователите получават предложение да кажат цифрата, срещу която ще пуснат Петров под парична гаранция. Бойко Атанасов и Георги Йорданов отказват офертата, а прокурорът по делото от Софийската районна прокуратура Чавдар Железчев (син на заместник-министъра на вътрешните работи Тоньо Железчев) внася в Софийския районен съд (СРС) искане спрямо Дейката да бъде приложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като е обвинен в извършването на две тежки престъпления. Едното е по чл.142, ал.2, т.3 и 4 от Наказателния кодекс - за отвличане, което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, а второто - по чл.198, ал.1 от НК (за грабеж), за което също се предвижда затвор от три до десет години. МистериятаВъпреки че Андрей Петров-Дейката има зад гърба си висящо дело в Седмо териториално отделение на СтСлС - пак за грабежи, извършен със същата компания, Софийският районен съд му налага мярка за неотклонение парична гаранция от 500 лева. По-странното в случая е, че Дейката е пуснат от следствения арест на бул. Д-р Г. М. Димитров без постановление на водещия следовател. Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) обаче е категоричен, че документите за освобождаването трябва да са три: определението на съда, банкова квитанция за парична гаранция, внесена по сметка на Столичната следствена служба (СтСлС), и постановлението на водещия следовател. Оттук нататък започва същинският абсурд, защото се оказало, че паричната гаранция на Дейката изобщо не е постъпвала по сметката на СтСлС, а на вносната бележка е изписана фирмата на Софийския градски съд и сметката на... Софийския районен съд (СРС). Двамата следователи веднага пишат докладна записка до председателя на СРС Иван Колев, който разпорежда на подчинените си да разплетат мистерията. По време на проверката една от деловодителките признава, че ведната след заседанието е дала препис от определението на съда за гаранция на Дейката на неговата адвокатка Дора Лялева. Какво обаче се е случило по-нататък въпросната деловодителка не знаела, а върху главите на двамата следователи се стоварват други дертове. По това време те и колежките им Вихра Попхристова и Светла Стоянова-Вайзе вече са в окото на бурята, защото са написали черновата на сигнала до Висшия съдебен съвет и преките им шефове в Столичната следствена служба правят всичко възможно бумагата да не бъде изпратена на адреса. За целта в края на ноември в СтСлС е свикан другарски съд, на който четиримата трябва публично да признаят греховете си и да поискат прошка от началниците. А едно от основните прегрешения на Бойко Атанасов и Георги Йорданов се оказало не друго, а делото срещу Дейката и проверката за незаконното му освобождаване, която двамата направили. Горе-долу по същото време в Четвърто ТО се появяват Киро и Пешо, които пускат втора жалба срещу Дейката. За разлика от предишното превъзпитание, сега и двамата са били хванати и бити, но не ги затваряли никъде. Просто след като Дейката и хората му се уморили да ги налагат, Киро и Пешо били захвърлени край Перник с изричната уговорка да си затварят устите, защото трети път прошка няма да има. Следователите Бойко Атанасов и Георги Йорданов веднага пишат постановление за задържането на Андрей Петров и го пускат по полицейското трасе. Няколко дни по-късно Дейката е задържан от служители на Второ РПУ-София, но... отново е пуснат на свобода, въпреки че Софийският районен съд още не е решил каква мярка за неотклонение смята да му наложи. Според осведомени източници, в момента Андрей Петров-Дейката се е покрил толкова старателно, че дори и най-близките му хора не знаят къде е. Следователите Бойко Атанасов и Георги Йорданов също са с нов статут, защото, откакто подадоха сигнала до Висшия съдебен съвет (на 11 декември), нито един от четиримата вече не работи в Четвърто ТО на Столичното следствие...По традиция финалът на подобна нерадостна история би трябвало да е оптимистичен и изпълнен с вяра, че утрешният ден ще бъде по-хубав от вчерашния. Уви, в случая нищо подобно не може да бъде скалъпено, защото по всичко личи, че ръководството на Националната следствена служба няма никакво намерение да разчисти по някакъв начин столичния си авгиев обор. Другият вариант е то умишлено да изчаква резултатите от проверката на сигнала, внесен във Висшия съдебен съвет от четиримата следователи. Филм, който вече сме гледали неведнъж и който е по-блудкав и от най-блудкавата латиноамериканска сапунка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във