Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТРАХ И ВЛАСТ РАЗПАЛВАТ СТРАСТТА КЪМ ЗАСЕКРЕТЯВАНЕТО

Александър Кашъмов, адвокат в Програма достъп до информация, пред Параграф 22: Г-н Кашъмов, какви права предоставя на гражданите Законът за защита на личните данни?- Една от основните цели на Закона за защита на личните данни е свързана с правото на едно лице да разбере каква е официалната оценка на някакви негови качества от страна на компетентен орган. Дори НАТО има конкретни изисквания към страните кандидатки по отношение на засекретяването на информация: новите държави - членки на Алианса, трябва да имат закон за достъп до информация, придружен с реални механизми за граждански контрол върху засекретяването. Историята на света след Втората световна война минава през два основни периода. Голямото засекретяване започва през 50-те години на миналия век и трае около две десетилетия. В средата на 70-те и особено в началото на 80-те години обаче Западна Европа и САЩ изпадат в другата крайност и започва една наистина масова борба срещу секретността. В крайна сметка страстите утихват и през първата половина на 90-те години на миналия век страните сядат на масата за преговори и определят както правилата за засекретяването на информацията, така и механизмите за достъп до тайните. Къде се намира България в това отношение?- В българския Закон за защита на класифицираната информация основен пропуск е, че липсва ясно и изрично определяне на кръга от лица, имащи право да засекретяват. Нещо, което дори по времето на тоталитарния режим е било ясно фиксирано и само определени хора са имали правото да засекретяват информация. С влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г., дали поради пропуск или поради съзнателно възприемане на подобен подход, се случи нещо необикновено. С правото да засекретяват информация на практика бяха овластени... всички служители на държавната администрация, имащи право да подписват документи. На езика на статистиката това звучи така: най-малко 90% от държавните служители имат право да засекретяват документи. Това е много сериозен пропуск на закона, защото дава възможност за свръхкласифициране на информация от хора, които никога не са носили отговорност за опазването на държавната тайна. Когато на обикновен гражданин му откажат достъп до някаква информация, той може ли да провери дали това е законосъобразно?- Законът за защита на класифицираната информация не предвижда сериозни вътрешни механизми за контрол върху засекретяването. Властта за засекретяването на един документ е оставена в ръцете на служителя, подписал документа. В този смисъл човекът, на когото му е отказан достъп до една или друга информация, трудно ще разбере дали този отказ е законосъобразен.Вижте - обикновено към разширяването на държавната тайна се прибягва, когато една държава е реално застрашена. Пред България такава опасност изобщо не е надвиснала и затова рязкото повишаване на количеството класифицирана информация, особено през тази година, е напълно неправомерно. Според мен, обяснението на този феномен трябва да се търси в следните три посоки: самоопазване на служителите, прикриване на незнанието им и липсата на опит, лошо прилагане на лоши закони. Друго няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във