Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТРАЖИЦА, ИЛИ КАК СЕ ЗАБОГАТЯВА ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

Три петилетки и нещо след земетресението в Стражица през 1986 г. е безпощадно ясно, че преките щети от земния гърч са нищо в сравнение с разхищението на средства от последвалото ентусиазирано възстановяване. За времето, през което падна зрелият социализъм и се смениха демократично десетина кабинета, минаха и заминаха няколко комисии, които разследваха и ревизираха дейността по възстановяване на щетите от земетресението. Една от последните е комисията, създадена със заповед на Иван Костов, финансов министър в кабинета на Филип Димитров. Мерки срещу виновниците за отклоняването на огромни средства при възстановяването така и не последваха, а с годините ревизорите ги сполетя тежка форма на амнезия. Преди десет години и половина, на 13 март 1992 г., Министерският съвет приема Решение N93, с което създава Временната комисия за проверка на дейностите по възстановяване на щетите от земетресението на 7 декември 1986 г. на територията на общините Стражица, Попово, Опака и Антоново. Начело на комисията застана тогавашният министър на финансите Иван Костов. Останалите й членове са: Горан Тачев - секретар на Комисията за защита на населението при бедствия и аварии; Димитър Радев - началник на ГУ Бюджет в Министерството на финансите (МФ); Никола Бабамов-началник на ГУ Държавни разходи в МФ; Йордан Божков и Христо Станков - главни експерти в управление Проектиране, строителство и строителна индустрия в Министерството за териториално развитие, жилищна политика и строителство; Милчо Яшев от МВР; Андрей Андреев - съветник в отдел Местна администрация и обществен ред на Министерския съвет, и Иванка Кузманова - началник на отдел Вътрешен дълг в БНБ.Три месеца преди това, на 13 декември 1991 г., финансовият министър Иван Костов издава заповед N207, с която разпорежда на Управление Държавен финансов контрол (на основание чл.1 от Закона за финансов контрол) да извърши тематична финансова ревизия за предоставените и изразходваните средства за възстановяването на Стражица. Групата е от шестима специалисти от Велико Търново, Габрово и Хасково начело с Ангел Филипов - финансов ревизор от управление ДФК на МФ. Ревизията обхваща периода от 7 декември 1986 г. до 13 март 1992 г., а обекти на проверката са:- размерът на събраните помощи и отпуснати средства от държавния бюджет и използването им по предназначение;- отклоняването на парични средства, материали, работна сила, транспортни средства и други, предоставени целево за преодоляване на щетите;- изпълнението на предвиденото жилищно строителство и осигуряването на нуждаещите се с жилища;- изпълнението на задълженията на общинските ръководства по действащите нормативни актове;- вината на длъжностни и други лица.Ревизията започна на 16 декември 1991 г. и завърши на 30 април 1992 г., са записали ревизорите Петър Векилски от ГУ ДФК, Димитър Ников от ТУ ДФК - Велико Търново, и Иван Метев от ТУ ДФК- Габрово. Актът е подписан (без възражения) и от Трифон Трифонов - тогава кмет на Стражица, главния счетоводител на общината Н. Иванова, а за инвестиционната фирма Тасладжа - гр. Стражица парафи са сложили генералният директор инж. Д. Колев и главният счетоводител П. Николова. После документът е заминал по надлежния ред при поръчителите си. За последствията от този ревизионен акт никой нищо не е чул и досега. Най-странното е, че в Териториалната дирекция на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол във Велико Търново документи по този случай няма. В надлежно водените годишни описи за всички видове извършени проверки на територията на Великотърновска област такава ревизия липсва. Всички отдавна са отписали този случай, включително и държавата. Минали са десет години и историята е с давност, според ЗДВФК (Закон за държавните взимания и финансов контрол). Въпреки това много хора добре помнят годините на епохалното стражишко строителство след земетресението. Години наред стотици строители пътуваха всеки ден до разрушената община, за да си изкарат надница. Не е тайна, че точно в тези години мнозина удариха кьоравото и като гъби след дъжд изникнаха китни кооперации, малки дворци в Стражица и вилни вилаети в селища със статут на етнографски музеи. Десетки частни строителни фирми също бяха заченати по време на възстановяването на Стражица. Любопитно е също как и с какви пари някои собственици на паянтови къщурки в района вдигнаха на тяхно място истински палати.В справка за следующия се и фактически размер на изградените жилища в Стражишка община за периода от 01.01.1987 до 31.12.1991 г. разликата е 20 367.31 кв. м в повече отпреди земетресението, а стойността на доплащане в левове е 1 463 303.48. Тази справка носи гриф Рекапитулация и е приложение N37 към въпросната ревизия на управление Държавен финансов контрол. На стр. 7 в Ревизионния акт одиторите са посочили, че поради неспазване на разпоредби и изисквания на МС и МФ от януари 1987 г. и поради принизен контрол от страна на ръководствата на Общински съвет гр. Стражица и Инвестиционно-строително предприятие Стражица от общо изплатени 18 038 170 лв. средства за възмездяване на собственици, в това число 13 549 195 лв. бюджетни средства, в ощетение на републиканския бюджет са надплатени 1 622 457 лв. в полза на собствениците, чиито имоти подлежат на възстановяване. Това не е единствената подобна констатация в акта.Ревизията е установила, че бюджетните средства, предоставени на Инвестиционна фирма Тасладжа - Стражица, са в общ размер на 285 173 000 лв., разходвани за петгодишен период. Фактите сочат, че за да се осигурят терени за ново строителство, в 13 населени места са съборени 1815 жилищни и 46 обществени сгради. Похарчени са 12 745 515 лв. и независимо че на собствениците е изплатен пълният размер от стойността на пострадалия имот, инвеститорът ИФ Тасладжа и общината не са проконтролирали спазването на законите преди издаването на строително разрешение и строителна линия. От подлежащите на събаряне стари сгради в Стражица са останали 150 и още 85 в селата Мирово и Чапаево, които са непригодни за обитаване и при нов трус могат да причинят нещастие.За проектнопроучвателни работи, техническа помощ и авторски надзор по обекти от фирма Тасладжа са изплатени 8 220 336 лв. за проектантски хонорари. От общо проектираните 648 обекта към периода на проверката по 117 от тях строителство не е било започнато. За тези обекти обаче са били заплатени 2 148 933 лв. проектантски хонорар. За 11 от обектите общината е взела решение, че няма да се строят, сред тях - Алеи на безсмъртните, Комплекс яташки къщи в Стражица и др. И за тези единадесет фантома е изплатен проектантски хонорар в размер на 39 737 лева.Към 31 декември 1991 г. ИФ Тасладжа е изплатила 27 341 689 лв. за 95 незавършени строителни обекта, които са само от инфраструктурата на община Стражица - външни водоснабдявания, водопроводи, канализации, пътища, благоустрояване, електричество, и телефонизация. Всички тези констатации и числа са от покрития с давност ревизионния акт. И ако за някой дори предубеден гражданин те не говорят кой знае какво, то за един финансов министър и експертите му те са красноречиви. Въпреки тези констатации мерки срещу виновниците няма. Всъщност реално е потърсена отговорност в размер на 3900 лв., както разбираме от следния пасаж от документите по проверката: При проведените редовни финансови ревизии на строителните предприятия в гр. Стражица са констатирани причинени вреди от неправомерно изплатени трудови възнаграждения и допълнителни такива за периода 01.01.1987 до 31.12.1991 г. в общ размер на 1 527 181 лева. Потърсена е и съответната отговорност от виновните длъжностни лица по смисъла на чл. 29 от Закона за финансов контрол в размер на 3900 лв.Наред с проектантски хонорари и трудови възнаграждения за строежи фантоми ревизията установява, че към 31.12.1991 г. са изразходвани средства за ДЕВЕТ обекта, които не са съществували преди земетресението от 7 декември 1986 година. Парите за епохалното стражишко строителство са идвали от републиканския бюджет, от фонд Стихийни бедствия, от Национален обществен фонд, от окръжни народни съвети, от Министерството на финансите - целеви суми, от стопански дирекции Изграждане на селищни системи... Въпросът къде са отишли милионите е по-скоро риторичен, защото разхищенията са очевидни. Това е факт и след приключването на ревизията Костов. След нея има още, като само през 1995 г. те са четири. Най-малкото странно обаче изглежда бездействието на онези институции, които трябваше да упражнят закона след разкриването на разхищенията. Вместо действия след епопеята Стражица последва мълчание, а след 1997 г. удобната амнезия на властта законно се покри с давност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във