Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Странен плач за свободата на словото

Необяснима загриженост прояви Европа по повод на промените в Наказателния кодекс (НК) относно санкциите за подбуждане към дискриминация. Както е известно, на 13 април тази година парламентът прие леко коригирания текст на чл.162 от НК, където пише следното:
Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
За да бъде преведен на езика на обикновения данъкоплатец, този текст бе представен най-общо в следния вид: Затвор заплашва журналисти и писатели, които насаждат дискриминация. Както се вижда в цитирания текст на закона, никъде не се споменават ни журналисти, ни писатели. Това обаче се подразбира от само себе си, когато се говори за медии, въпреки че в средствата за масова информация всекидневно се публикуват изказвания и на всякакви социолози, политолози, анализатори и пр. коментатори.
Именно за заплахата със затвор за пишещите братя се хвана Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и прати загрижено писмо до външния ни министър Николай Младенов. Според представителя по въпросите на свободата на медиите към ОССЕ Дуня Миятович е важно родната власт да противодейства на езика на омразата, без да създава предпоставки за нарушаването на правата на медиите.
Новоприетият текст преследвал всеки, който подтиква към омраза или насилие на расова, етническа, национална, религиозна или друга основа. Според Миятович обаче българските законодателни не са дефинирали достатъчно ясно понятието дискриминация, с което са оставили възможност за свободно тълкуване на различните казуси, които евентуално ще стигнат до съда.
Хвърлянето на журналисти в затвора заради техни материали е прекалена мярка и нарушение на международните норми за свобода на словото, посочва Миятович в писмото си до Николай Младенов. Разтревожени, световните информационни агенции предадоха, че България, както и останалите 56 членки на ОССЕ през миналата година са обещали да изпълнява международните си задължения, което включвало наличие и закрила на свободни и честни медии.
Дотук добре. Защо обаче тази тревога се проявява чак сега? Защо не се появи още преди две години, когато всъщност се появи първообразът на представения едва ли не като нов чл.162 от Наказателния кодекс? Ако някой си беше направил труда да прочете закона, щеше да установи, че всъщност промените в него са чисто козметични. Щеше да види, че и в досегашния му текст се предвижда затвор до четири години и паричната глоба е същата. Единствената разлика е, че вече се определя долната граница за наказанието. Но явно никой не чете законите, включително и някои международни агенции, които писаха, че досега наказанието било само глоба...
Ако проследим метаморфозите на този член от Наказателния закон, ще установим поредната ирония на съдбата: те са инспирирани от стремежа да се доближим максимално до изискванията на практиката в самата Европа. Но този опит за коректност се обърна като бумеранг срещу българските законодатели... Дали за пореден път някой не се загуби в превода?!
Доизкусуряването на съществуващата от 1968 г. нормативна база през април 2009 г. бе предизвикано от Рамково решение № 913 от 2008 година на Съвета на Европа, посветено на борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. В този документ се казва, че всяка държава трябва да гарантира, че всяко подбуждане към дискриминация на каквато и да е основа ще бъде наказано. И дори се определя присъдите да включват даже лишаване от свобода (виж карето).
Така че, нямаше никакъв смисъл от промените в НК в тази му част, която пък развълнува ОССЕ и медийни експерти, че у нас ще се нарушава свободата на словото. Тя се нарушава, но чрез други механизми. А критиците на този текст най-добре да се обърнат към Съвета на Европа, който би трябвало да се вгледа в своите решения.

Хронология на промените в Наказателния кодекс
До април 2009:
чл.162. (1) НК, Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

април 2009:
Чл.162 (1)
Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

април 2011:
Чл.162. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(Текстът още не е публикуван в Държавен вестник)

Из Рамково решение 913 от 2008 г на Съвета на Европа
- Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми: публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;
.........................................................................................................
- Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
- Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във