Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТРАННИ ЛИПСИ В СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИРАК

Нещо липсва в решението на Народното събрание от 7 февруари. Формално погледнато, всичко е ясно, след като разрешихме на САЩ да ползва въздушното ни пространство и летище Сарафово при евентуална война. Решението обаче се различава от предходни документи от същия характер. Това е причина около него да се създаде излишна атмосфера на недоизказаност и секретност. Липсва съпровождащото споразумение между България и САЩ за операцията срещу Ирак.България има утвърдена практика на подобни решения. Тя се приемаше като трайно установен модел. Страната ни вече подкрепи две военни операции, съответно в Косово през 1999 г. и в Афганистан през 2001 година. Формално едната бе на НАТО, а другата на САЩ, но подходите бяха напълно идентични. Дори и най-беглият поглед върху съответните текстове показва, че те се препокриват. Неизвестно защо повечето коментари отбелязват примера с Косово, но никой не е потърсил тогавашното споразумение. То не само че не е секретно в по-голямата си част, но дори не се налага да бъде специално издирвано. Публикувано е в Държавен вестник бр.42 от 1999 година. Нарича се Споразумение между Република България и Организацията на северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията Съюзна сила и е от 28 април 1999 година.От гледна точка на процедурата то е сключено чрез размяна на вербални ноти между България и НАТО и е ратифицирано от Народното събрание. Според него Република България разрешава свободно и безпрепятствено транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО, включително и превозващи личен състав, товари, техника, артикули и средства, необходими на НАТО за изпълнение на операцията.От финансова гледна точка Република България осигурява при ползването на въздушното й пространство от въздухоплавателни средства на НАТО услуги, определени от НАТО като необходими, по тарифите, които се прилагат за българските въоръжени сили. Транспортни специалисти потвърдиха, че такива тарифи съществуват, но данните за тях са поверителни. На НАТО се разрешава да използва безплатно част от електромагнитния спектър на Република България.След края на операцията в Косово бе сключено ново споразумение във връзка с преминаването на натовски умиротворители през България (ратифицирано на 26 юни 1999). То разрешава да се използват летища, железници, пътища и пристанища без заплащане на такси, мита, вземания или сборове. Конкретно е уточнено освобождаване от такса кацане, паркинг, пътническа такса и аеронавигационно обслужване. Поисканите допълнителни съоръжения и услуги се плащат пак по тарифите за българската армия.Всичко това е доразвито в споразумението между Република България и организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО от 21 март 2001 година. С него се обобщава опитът на цяла серия от решения, свързани с даване на коридори и съучастие в операции на НАТО и САЩ. Те започват със споразумението между страните членки на НАТО и страните партньори, участващи в Партньорство за мир от 16 октомври 1995 г., относно статута на техните въоръжени сили и са продължени с разрешенията за преминаване на постоянно сменящите се контингенти умиротворители в Босна и Херцеговина.Споразумението за българско участие в операцията срещу Афганистан през есента на същата година също е сключено с ратифициране на вербални ноти и също е публикувано в Държавен вестник. Съвсем логично то е с по-малък обем и се позовава на всички предходни процедури, обобщени в споразумението от 21 март 2001 година. Извън него бе договорено използването на летище Сарафово.Отново заради поверителния характер не са достъпни данните какво е платено на България. Помним само официалната позиция, изразена през 1999 г. от Асен Агов, че не е морално да търсим печалба. Самите споразумения предвиждат възможността инцидентно възникнали финансови въпроси да се уреждат допълнително. Такъв бе случаят с уцелената от натовска ракета къща в Горна баня. Липсва информация дали НАТО възстанови разходите, които направи българската държава, за да ремонтира повредената собственост. Не е ясно, че е безсмислено евентуалната компенсация да се държи в тайна, вместо да се използва пропагандно.Стигаме до най-болезнения въпрос. Гаранциите за България. През 1999 г. те не са били тайна и също са публикувани в Държавен вестник. Анекс III от споразумението е писмо на генералния секретар на НАТО от 22 април 1999 г. до българския премиер. Изразът е НАТО ще реагира на всяко предизвикателство от страна на Съюзна република Югославия към сигурността на Република България, което може да бъде отправено поради използването на българското въздушно пространство от НАТО.Политическите гаранции са реализирани и на техническо ниво. Поет е ангажимент, че НАТО ще осигурява навреме предварителна информация, която да позволи на Централния команден пункт на ВВС на Република България своевременно да подаде команда за Въздушна опасност и за въвеждане на режим на светломаскировка. Военни източници твърдят, че в България са пристигнали американски офицери, които се инсталирали ключовата за всяка противовъздушна отбрана система свой-чужд, позволяваща разпознаването на всеки наближаващ нашата територия самолет.Споразумението за Ирак не може да бъде по-различно. При военно решение на иракската криза е задължително предоставянето на политически и военни гаранции. Нормално е това да стане чрез досегашната практика за размяна на вербални ноти. Българското общество има право да знае за тях. Самото им огласяване може да се забави. Това също няма да е прецедент по отношение на България. През 1999 г. тя получи официални гаранции цял месец след началото на Косовската операция.В споразумението от 1999 г. има още един интересен момент. То се позовава на Декларацията на НАТО: Военната акция на НАТО срещу Съюзна република Югославия (СРЮ) не е насочена срещу сръбския народ, а срещу политиката на режима в Белград, който многократно отхвърля всички усилия за мирно решаване на кризата. Българското правителство сгреши, като не афишира това уточнение, което бе важно и за външна, и още повече за вътрешна консумация. Няма да е добре подобна небрежност да се повтори и сега.Съществува значителна вероятност вербалните ноти с така предложеното съдържание вече да са разменени. Ако текстовете наистина са такива, остава неясно защо не са оповестени публично.Бисер Банчев, Институт за национални изследвания

Facebook logo
Бъдете с нас и във