Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Странните манипулации в делото Борилски

Съдебната сага около убийството на студента Мартин Борилски продължава и краят й не се очертава на близкия хоризонт, след като в понеделник (18 май) Върховният касационен съд (ВКС) го върна за ново разглеждане във Великотърновския апелативен съд.
Както е известно, 24-годишният младеж бе намерен убит в квартирата си в Париж на 20 юли 2000 година. Той е бил прободен 93 пъти с нож, а черепът му - потрошен с гира.
Френските криминалисти откриха на местопрестъплението множество веществени доказателства - косми в ръцете на убития, парчета кожа под ноктите му, окървавени чужди дрехи, както и многобройни следи от ДНК, които сочат като най-вероятни извършители на убийството неговите приятели Георги Желязков и Стоян Стоичков.
Въпреки тези и много други доказателства двамата бяха оправдани на два пъти - на първа инстанция от Шуменския окръжен съд, а в началото на тази година - и от Великотърновския апелативен съд. Нека припомним, че още в началото на тази съдебна сага варненските магистрати си направиха колективен отвод, тъй като се оказа, че бащата на единия от двамата обвиняеми - Борислав Желязков, сега е влиятелен адвокат във Варна, а преди време е бил заместник-директор на местното следствие.
Решението на търновските магистрати предизвика остра реакция у френския посланик у нас Етиен дьо Понсен, който присъства на процеса. Френската полиция е представила на своите български колеги точни доказателства. Фактът, че няма осъдителна присъда и това става в изключително дълъг период от време, говори за трудности във функционирането на българската правосъдна система и държава, заяви тогава френският дипломат. Дьо Понсен не изключи и възможността за корупция в съдебната ни система, както и страх сред свидетели и съдии, породен от твърденията за връзка на обвиняемите с руската и българската мафия. Раздразнени от изявлението на посланика, юристите от Великотърновския апелативен съд пък контрираха, че това е намеса на чужда държава в правосъдната ни система и безпрецедентен опит за оказване на натиск. Междувременно Инспекторатът към ВСС се зае с проверка на делото и заключението му бе, че то е било водено по-скоро от подсъдимите, отколкото от съда.
В своето решение от 18 май, изложено на 15 страници, върховните магистрати обясняват кое ги е накарало да върнат делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд във Велико Търново. ВКС посочва в мотивите си, че изводите на Апелативния съд в старата столица разкъсват последователността на направените заключения за деянието, за авторството и за виновността и пряко се отразяват на крайния изход на делото. ВКС приема, че има основания да се касира решението на съда, тъй като то е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Оправдателната присъда, произнесена на втора инстанция, е без мотиви, тъй като апелативният съд е повторил мотивите на първоинстанционния съдебен състав, допускайки съществени вътрешни противоречия по отношение на решаващи факти, без да даде убедителен отговор на поставените от обвинението въпроси. Доказателствата по делото не са проверени по реда на чл.107, ал.5 от НПК и са обсъдени едностранчиво, избирателно и превантивно.
Освен липсата на мотиви са открити и съществени нарушения на процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, се казва в решението на ВКС.
В нарушение на принципа за издирване на обективната истина и произтичащото от него изискване за обективност, всестранност и пълнота на изследването от анализа са изключени редица обстоятелства, които са свързани с версии, различни от представената от подсъдимите, добавят инспекторите. Тук е мястото да припомним, че според защитната теза на Желязков и Стоичков те са се опитали да помогнат на приятеля си Мартин, който бил нападнат в апартамента от други двама души, единият от които те сочат като вероятен извършител на убийството.
Тази версия е приета от двете инстанции като напълно достоверна, въпреки че липсват каквито и да било доказателства в нейна подкрепа освен твърденията на двамата варненци. Ето как е отразена тази версия в съдебните документи. В присъдата на шуменския съд е записано, че нападателят е един и е описан като по-ниския от непознатите. Докато той нанасял 10-15 удара с нож на Б. (Борилски-б.а.) и дълбоко порязал Ж. (Желязков), другият седял, пушел и четял. Той си седял невъзмутимо и се намесил да преустанови побоя едва когато другите трима били потънали в кръв. Желязков паднал на пода, а Мартин върху него. Според решението на по-горната инстанция обаче нападателят, а не Ж. е паднал на пода. Освен това, за да хиперболизира заплахата, апелативният съд представя ново виждане за конфликтната ситуация. Вследствие на това нападателите от един стават двама и двамата нанасят удари на пострадалия. На следващите страници може да се прочете, че лицето и ръцете на М. са целите в кръв и в тази конфликтна ситуация двамата подсъдими, разбираемо шокирани и уплашени, напускат квартирата. Обстановката резултативно се е успокоила и еднозначният извод, който следва да се направи, е, че подсъдимите са оставили двамата нападатели и пострадалия след един побой, но не толкова тежък и с рани, които не само че са повърхностни, но не са и смъртоносни. Тази умопомрачителна трактовка на събитието има и подобаваща поанта. В крайна сметка станалото в квартирата на Б., според съда, е шокирало до паника подсъдимите, но в същото време не ги е обезпокоило. Това изречение толкова е ошашавило върховните съдии, че те го наричат логически парадокс, който няма обяснение. Няма логично обяснение и защо енигматичните нападатели са пуснали нашенците да си ходят по живо по здраво, след като българите са станали свидетели на това престъпление. Няма обяснение също и защо никой от тях не е алармирал полицията?
Но странностите в материалите по делото далеч не свършват с тези логически парадокси. Елементи на превратност съдържа и анализът на показанията на свидетелката Мари Бури, съседка на Борилски. Според мотивите на ВКС апелативният съд е изключил от тях думите на свидетелката, че е чула нещо като стенание, доста силно и също нещо като вик, някакво охкане. Съдиите са си избрали само фразата не вик, не хрип, но във всеки случай неестествен шум, за да обяснят с нея версията за боричкането, развита от подсъдимите. Въззивният съд е игнорирал частично и свидетелските показания за вида и броя на лицата, които французойката е видяла около 21 часа, когато е извършено убийството. От решението на апелативния съд не става ясно били ли са това Желязков и Стоичков, или не.
Друга причина делото да се върне за ново разглеждане е, че съдът изключил възможността подсъдимите да имат мотив за убийството на Борилски. Не е изследвано и финансовото положение на подсъдимите след убийството на Мартин на 18 юли 2000 г., макар да е установено, че джобовете на сакото на Борилски са претърсвани, а кредитната му карта е намерена в задния джоб на окървавения панталон на Желязков. Вместо това въззивният съд е изключил възможността подсъдимите да имат мотив за убийството на Борилски с аргументи извън правото, като се е позовал на репутацията на учебното заведение, в което са учили.
Тежко нарушение на НПК са допуснали апелативните съдии и в разсъжденията си относно доказателствата, представени по делото след използване на специални разузнавателни средства (СРС). По искане на защитата на подсъдимите Шуменският окръжен съд е включил веществено доказателствено средство (ВДС) - звуков запис, прехвърлен върху хартиен носител. Според това веществено доказателствено записът е от разговор на подсъдимия Стоичков с мъж, представил се като един от непознатите от квартирата на Борилски. Това ВДС подкрепя хипотезата на защитата, че убийството е извършено от други хора, а не от Желязков и Стоичков. Изяснено е обаче, че от БТК има справка, според която такъв разговор не е проведен. Справката липсва в делото, но съдът е приел ВДС-то за достоверно, без да извърши задължителната проверка за истинността му.
На следващия ден след заседанието на ВКС по делото Борилски (вторник, 19 май) се разбра, че до 12 юни френският апелативен съд ще реши дали във Франция ще започне паралелен съдебен процес за убийството на българския студент. Това съобщи адвокат Ерик Морен, който представлява интересите на майката на студента Иванка Въчева във Франция. По повод решението на ВКС за връщане на делото в апелативната инстанция адвокат Морен каза: Няма да се правя на изтънчен и да кажа, че съм разочарован от това решение, защото ако чрез него се удължи процедурата, то тя ще продължи изключително строго по отношение на начина, по който великотърновският съд оправда преди това обвиняемите. Решението е добро и новият апелативен съд трябва да вземе предвид това, което законно може да се нарече съдебно нареждане на ВКС, за да възтържествува правосъдието.
Френският адвокат съобщи също, че ако се стигне до процес във Франция, там подсъдимите ще бъдат не двама, а трима. Тогава към компанията на Георги Желязков и Стоян Стоичков ще се присъедини и Веселин Димитров, който е дал доброволно паспорта си на един от заподозрените, за да напусне с него Франция. Обвинението срещу него ще бъде за съучастие.
Според прокурора по делото при разглеждането на случая великотърновските апелативни съдии са направили неправилно определени правни изводи и са изопачили част от фактите, събрани от френските следователи. Адвокатите на майката на убития заявиха пред съда, че приетата от търновските магистрати геодезическа експертиза била направена по карта от ИНТЕРНЕТ. Освен това преводите на френските свидетели не били надлежно заверени.
Самият правосъден министър Миглена Тачева при посещението си в началото на тази седмица във Велико Търново не пожела да коментира правилността на присъдата по случая Борилски. Тя цитира адвокат Даниела Доковска, че оправдателните присъди са проблем на прокуратурата, а осъдителните - проблем на адвокатурата. Присъдата никога не е проблем на съда, който е призован само да бъде арбитър и да прецени безпристрастно доказателствата, намиращи се между двете корици на делото, заяви министър Тачева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във