Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Страсбург - старата песен на нов глас

Нова година - нов късмет и откъм осъдителни решения срещу България в Страсбург. Статистиката сочи, че през тази година държавата ни е осъдена 62 пъти за нарушение на основни човешки права и свободи, защитени от едноименната конвенция. Отделно страната е сключила одобрени от съда приятелски споразумения и е направила едностранни декларации за готовност да признае допуснати нарушения и да изплати обезщетения по своя инициатива. В половината от решенията на Европейския съд България е призната за автор на повече от едно нарушение. В тях се констатира най-често липса на ефективно вътрешноправно средство за защита при нарушение на човешките права. Съдът е преценил като неоснователни шест от допуснатите за разглеждане жалби.


Най-многобройни остават нарушенията на правото на справедлив процес, които са в основата на 20 присъди. Челно място сред тези нарушения заема неспазването на разумните срокове за приключване на делата. Новост в произнасянията на съда срещу България са двете пилотни решения, според които държавата в лицето на разследващите органи и съда върши системно такива нарушения както по наказателни, така и по граждански дела. В тях съдът обобщава резултатите от разглеждането на повече от 120 жалби. Беше даден срок от 12 месеца(срокът изтича през август 2012 година), в който държавата да създаде ефективно вътрешноправно средство за защита срещу подобни явления.


Нарушено право на мирно ползване на собствеността е повод за седем осъдителни решения. За ключово се счита делото Шести май инженеринг и други срещу България, в което жалбоподателите се оплакват от


кражба на дружеството им чрез преврат

Подменени са управителните му органи, и то с активното участие на цялата държавна машина, изпълнителната и съдебната власт, както и Държавен вестник. А водеща е била ролята на съдията по вписванията. Според Европейския съд държавата е проявила бездействие и не е предприела никакви мерки, за да защити собствеността (под формата на акции) на жалбоподателите.


Челната тройка на нарушенията на човешки права у нас, санкционирани от съда в Страсбург, се допълва от изтезанията и намесата в личния и в семейния живот на гражданите. Заради сериозния брой нарушения във връзка с експулсиране на чужди граждани съдът дава и указания на държавата какви генерални мерки да предприеме в тази насока. Пет от осъжданията са за нарушено право на свобода и сигурност, а някои от тях са свързани с незаконно задържане и с нарушено право на придвижване при налагане на мерки за неотклонение и при продължителна забрана за пътуване зад граница на лица, срещу които е започнало наказателно преследване.


Осъдителните решения, за които става дума, са малка част от натрупаните в Страсбург около 4000 български жалби, които са допуснати за разглеждане. Жалбите са всъщност много повече, но практиката на съда е да допуска за разглеждане само една-две от всеки десет. Но пък онези, които са довели до осъдителни решения в българския случай, са в обратното съотношение. То вероятно ще се запази и в следващите години, тъй като съдът получава все повече оплаквания от България и е принуден да отказва разглеждане по същество на все повече жалби.


Българската държава обаче е решила проблема в свой стил -


бави изплащането на присъдените обезщетения

За близо две десетилетия, откакто България е страна по конвенцията, са платени 10-ина млн. лв., но все още сумите по много от 340-те осъдителни решения и 75 споразумения не са платени. Освен че сумата е несъизмерима с нанесените по време на криминалния преход вреди на гражданите, ясно е, че много от парите са отишли у криминално проявени жалбоподатели, които държавата не е успяла да осъди. Става въпрос за начин на разсъждение, който държавата не признава - евентуалните негативи за нея от решенията на Съда в Страсбург не са толкова съществени, че да стреснат администрацията и да я накарат да предприеме решителни мерки в правораздаването. Съдът обаче вече ни отправи сериозна забележка, че не плащаме обезщетенията и, ще не ще, всяко правителство ще трябва да отделя по няколко милиона лева годишно от бюджета по това перо.


Ако нещо принуди държавата да действа, то ще е далеч повече осъдителни решения и далеч по-високи обезщетения. Надеждата е в многобройните жалби по реституционни, граждански и търговски спорове, по които се искат 6- и 7-цифрени обезщетения. Покрай хилядите българи, чиито бащини имоти бяха откраднати пладнешки от администрацията и съдилищата, в списъка с чакащите се е подредила и фамилията Сакскобургготски, която съди България за наложения от Народното събрание мораториум върху т. нар. царски имоти.


Досега няма реална преценка каква е ползата от изготвената от правосъдното министерство концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България. Въздух под налягане се оказа и предвиденото в нея създаване на ефективен вътрешен механизъм за обезщетяване на гражданите, без делото да отива в Страсбург. Доколко ефективен би бил той е все още предмет на горещи спорове, но е ясно, че въвеждането му би било израз на


ангажираност на държавата към гражданите

Преди около месец представители на ЕСПЧ дойдоха в България за среща с ръководители на правосъдното министерство, в която бяха обсъждани мерки, свързани със споменатите две пилотни решения на съда. Европредставителите бяха запознати с пакета от мерки, изготвен от работна група във ведомството. Той предвижда промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в процесуалните закони, подобряване на административноаказателната практика; декриминализация на овехтели престъпни състави, въвеждане на електронно призоваване по граждански и административни дела и др. Предложените мерки бяха оценени като адекватни на настоящия етап, а пратениците на Съда в Страсбург изразиха готовност за професионална помощ при създаването на подходящ модел за вътрешен компенсаторен механизъм за обезщетяване на потърпевшите от бавно правосъдие.


Представителите на правосъдното министерство увериха гостите си, че се работи активно по идеята за създаване на независим орган на национално ниво, който да изплаща обезщетенията за забавено правосъдие. Този орган трябва да е в състояние да се произнесе в разумен срок и да постанови справедливо обезщетение. Препоръчва се в центъра на тази дейност да е институтът на споразумението. От вътрешния компенсаторен механизъм се очаква да избави пострадалите от бавно правосъдие и от повторното забавено произнасяне на ЕСПЧ, който е претоварен и решава делата за повече от петилетка. На срещата беше изтъкнато, че е изключително важно националният орган да има свой фонд от средства и от него гражданите да получават обезщетенията си за бавно правосъдие, и то в размери, адекватни на присъжданите от Европейския съд. Българинът обаче се е наслушал на толкова хубави приказки, а по време на криза обещанията за много пари, и то за нарушени човешки права, у нас просто не вървят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във