Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СТРЕЛЕЦЪТ БИЛ БЪЛГАРИН, А МОТИВЪТ - ОТМЪЩЕНИЕ!

Блага вест, долетяла откъм Бургас, накара всички автори на документални политически кримки и журналистически разследвания да седнат зад компютрите си, трескаво да заудрят по клавишите и още по-трескаво да се чудят как точно да се... отметнат от досегашните си писания.
Причината за този невиждан прилив на творческо вдъхновение е простичка: на 25 август 2005 г. вечерта босът на бившата борческа империя ВИС - Георги Илиев, бе разстрелян пред едно от заведенията си в курорта Слънчев бряг. А лансирането на истинските версии за убийството му започна още на следващия ден с такъв ентусиазъм, че едва ли ще приключи скоро.
Кой знае, сигурно някой някъде грижливо прави опис на всички отговори на въпроса Кой и защо разстреля Георги Илиев, публикувани в периодичния печат, огласени в радио- и телевизионния ефир или пък станали основа за производството на дебел документален роман. От едната страна на перото са преките изпълнители - руснаци, сърби, хървати, чеченци, грузинци и какви ли не още. А от другата страна е причината, поради която Георги Илиев умря в разцвета на силите си: невърнати от него заеми, битка за трона му, възмездие за съсипан бизнес, преразпределение на туристическия бизнес, облагородяване на групировката във връзка с предстоящото (тогава) влизане в ЕС; кървава разплата за провалена крупна международна сделка с кокаин и... какво ли не още.
Година и половина по-късно - в средата на февруари 2007-а, равносметката на бургаските криминалисти е повече от печална: разпитани са над 50 свидетели, поръчани и направени са над 20 съдебни експертизи и... нищо.
По никакъв начин не влязоха в употреба и доказателствата, открити на местопрестъплението: германска малокалибрена пушка Аншуц, но с руска оптика (без отпечатъци по нея); над 20 фаса, събрани от предполагаемата позиция на стрелеца (на около 70 метра от лобното място на Илиев - в храсталаците на един съседен хотел); специално усиленият куршум, който килърът е изпратил точно в сърцето на Илиев; резултатите от ДНК-анализите на биологичните проби от фасове, които явно не съвпадат с нито един от образците в ДНК-банката на МВР.
Не бе доказана и най-живописната находка, с която по едно време т. нар. компетентни органи се опитаха да притъпят общественото внимание към екзекуцията на Илиев.
На 4 септември 2005 г. от дълбините на варненския залив изплува труп на едър мъж (около 185 сантиметра висок и тежък около 120 килограма), който... веднага бе обявен за убиецът на Илиев. И наистина първоначалните данни оправдаваха това разкритие: приживе човекът е бил измъчван свирепо и част от тялото му е било одрано, а след като е предал Богу дух, покойникът старателно е бил овързан със синджир и потопен с 50-килограмова тежест на... километър и половина от брега.
Няколко дни по-късно стана известно, че самоличността на странния труп не може да бъде установена по никакъв начин, след което разследването на атентата срещу Георги Илиев потече в познатото русло: от седем-осем в началото, през зимата на 2006 г. работните версии клюмнаха на три, а през лятото на годината, когато всички възможни процесуални срокове изтекоха, досъдебното производство за убийството на Георги Илиев бе спряно поради неразкриване на извършителя.
И изведнъж, само преди седмица, Параграф 22 научи, че разследването на атентата срещу Георги Илиев е възобновено. Като амбицията на бургаските криминалисти е да докажат, че понякога сложните и нелогични престъпления могат да бъдат извършени от съвсем обикновени хора и по съвсем земни причини.
Според осведомени източници, пожелали да не цитираме имената им, следата, по която от известно време вървят бургаските дознатели и оперативни работници, трябва да ги заведе в... Перник, а оттам - и в Благоевград.
Най-новата версия за убийството на Георги Илиев изглежда колкото невероятна, толкова и правдоподобна. Невероятна, защото става дума за кървава разправия между приятели и колеги, въртели бухалките рамо до рамо в продължение на десетилетие и половина. От друга страна обаче, поне през последните четири-пет години некролозите на т. нар. бизнесмени с екзотични прякори категорично доказаха, че принципите и нормите на поведение от началото и средата на 90-те години завинаги са погребани в името на голямата пара.
Та, според най-актуалната работна версия на бургаските криминалисти, евентуалният убиец на Георги Илиев е не друг, а небезизвестният пернишки разбойник Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта. А схемата, по която са се разиграли драматичните събития, изглежда така:
През 2004 г. босът на бившата ВИС 2 и собственик на ВАИ холдинг Георги Илиев дава на своя много стар и много добър приятел приятел - благоевградчанина Васил Горчев-Кьоравия, 900 000 евро на заем. Няколко месеца по-късно, Кьоравия отказва да върне парите и затова на 20 януари 2005 г. по обед той е разстрелян пред благоевградския хотел Ален мак, в който живее от десетина години.
Вбесен от разстрела на своя другар по оръжие, пред гроба на Кьоравия Райко Кръвта се заклева да отмъсти и седем месеца по-късно - на 25 август 2005-а, незнаен (уж) снайперист разстрелва Георги Илиев в собствената му кръчма и пред очите на многочисления му антураж. За разлика от органите на МВР и на прокуратурата, хората на Илиев за отрицателно време откриват кой е поръчал шефа им и на 12 октомври 2005 г. Райко Кръвта е преселен в отвъдното с един пълнител на автомат Калашников.
Поне засега не е известно колко на брой са оптимистите в Бургас, които наистина вярват, че в тази трънка се крие истинският заек. По-важното обаче е, че по така подредената схема няма никакъв проблем убиецът на Георги Илиев да бъде разкрит след някой и друг месец - за успокоение на еврочиновниците в Брюксел и за радост на неколцината нашенци, които се осмелиха да демонстрират възможности и характер едва след кончината на баш висаджията.
В интерес на истината, тази версия издиша поне от две места - къде са мистериозните 900 000 евро и кой е направил на решето Райко Кръвта, но поне засега тези течове едва ли представляват някакъв проблем по пътя към поредния успех на полицията. Първо, защото правоприемниците на Кьоравия - Ангел Димитров-Чората и Георги Тодоров-Гурвата, също се споминаха скоропостижно, замитайки окончателно следите на парите и имотите на боса си. И второ, защото в България и на Балканския полуостров живеят поне 150 души, които с чиста съвест могат да поръчат убийството на Райко Кръвта или пък да го разстрелят собственоръчно. При това - с ясното съзнание, че никой няма да хукне да ги преследва, защото... Брюксел от подобни екзекуции не се интересува. Което, в крайна сметка, обяснява и традиционното прозрение на т. нар. компетентни органи, че авторите на големите убийства са главно... покойници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във