Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Събирачи на дългове срещу "личния фалит"

Законопроектът за "личния фалит", както го нарекоха медиите, създава несигурност и възможност недобросъвестни длъжници да злоупотребяват и да не плащат дълговете си, смятат хора в Асоциацията на колекторските фирми, която изпрати в Народното събрание възраженията си срещу проекта.

Законопроектът за защита от свръхзадълженост на физическите лица бе внесен в началото на февруари от АБВ. Целта му е занапред гражданите със задължения над 5000 лв. да не се превръщат във "вечни длъжници", а да имат възможност да се изчистят от натрупаните борчове чрез едно охранително производство в Районния съд. Проектът предвижда преценката дали длъжникът е свръхзадлъжнял и дали се нуждае от защита да се прави еднолично от районен съдия в закрито съдебно заседание, без изобщо да бъдат призовани кредиторите. При това при тази преценка съдът ще ползва само данните за имуществото и задълженията, които самият длъжник посочва в специална декларация. Ако съдията признае, че човекът е свръхзадлъжнял, ще издаде решение, което влиза в сила веднага - след него кредиторите вече няма да имат право да "притесняват" длъжника си по никакъв начин под страх от глоба. В замяна той ще предостави на разположение на кредиторите цялото си имущество и доходи за три години напред, с изключение на несеквестируемите вещи и средства (единствено жилище, минимален доход и др.). След трите години всичките му неплатени задължения ще се считат за погасени.

Както вече "Параграф 22" писа, от този закон най-потърпевши ще са банките, фирмите за бързи кредити, топлофикациите и ВиК. И съвсем логично банките първи реагираха срещу предложението и пратиха в парламента унищожително становище, в което точка по точка поясниха какво според тях не е наред. А през изминалата седмица с подобно отрицателно становище към тях се присъедини и Асоциацията на колекторските фирми.

И двете организации всъщност са на едно мнение: че не идеята да се търси подкрепа за длъжниците е лоша, а законопроектът е калпав, защото не е успял да уцели баланса между интересите на кредитори и длъжници, оставя без отговор редица въпроси, не дава легална дефиниция на използваните ключови понятия и така на практика отключва възможност за масови злоупотреби с право. От друга страна, пуснат в действие така "недовършен", той ще породи и противоречива практика в различните съдилища, която ще доведе до правна несигурност - както за длъжниците, така и за техните кредитори.

Един от основните проблеми е, че страните са поставени при неравностойни условия - кредиторът почти няма възможност и право да участва в процеса. Всъщност кредиторите ще научават, че някой длъжник е поставен под закрилата на закона от специален регистър, което за фирми монополисти с хиляди длъжници изглежда в буквалния смисъл на думата невъзможно. Кредиторите няма да имат думата и при определянето на един длъжник като "свръхзадължен" и дали е добросъвестен, или е натрупал дълговете си поради разточителство или умишлено - преценката ще е изцяло на съда.

Освен това цялото производство ще зависи само и единствено от добрата воля на длъжника - той ще трябва да декларира не само на кого дължи, но и какво притежава, както и доходите си за три години напред. Ако укрие доходи, го заплашва наказателна отговорност. Но всъщност от това ще се плашат само гаргите. Защото дори и да го осъдят, санкцията ще е глоба или условна присъда. Освен това на практика тя няма как да влезе в сила, защото законопроектът дава на длъжника тригодишен срок, в който ще може да допълни подадената в съда информация за доходите си, които е "пропуснал неволно" или е "забравил".

На всичко отгоре след този тригодишен срок длъжникът ще бъде изцяло "опростен" - всичките му стари дългове ще се смятат за погасени. Това обаче лишава от възможност да предявят вземанията си доста от кредиторите, които ще са принудени да водят съдебни дела, за да докажат вземанията си. Защото при триинстанционното съдебно производство у нас делата рядко приключват в рамките на три години. Така задълженията просто ще бъдат "отписвани" дори докато все още се точат делата за тях.

Няма дефиниция за това що е свръхзадълженост, няма пояснение какво означава "разумно очаквани доходи", нито е ясно кой, как и по какви критерии ще определя тази "разумност". А за много от използваните в проекта критерии като "разточителство", "без намерение да изпълни", "преднамереност" и други от този род липсва непротиворечиво становище в доктрината и съдебната практика. Субективни са и трудно подлежат на установяване, а още по-трудно - на доказване. Освен това няма уредба за елементарни, но базисни въпроси като например прекъсва ли се давността на вземанията, докато трае производството, защото все пак има възможност решението за поставянето на длъжника под защита да бъде отменено. Ами какво става, ако длъжникът почине в хода на производството или след като е поставен под закрила - тя "наследява" ли се от децата му, или не?

Очевидно е, че законопроектът здраво куца и има нужда от преправяне. Защото в този вид той ще нанесе повече вреда, отколкото полза: ще се отрази крайно негативно на бизнеса, който и без това трудно си събира вземанията. Ще се затегнат условията за отпускане на кредити, а това ще се отрази на цялата икономическа и финансова система в страната. А в крайна сметка ще бъде засегнат и фискът, убедени са и в банките, и в колекторските фирми.

На всичко отгоре - като краен ефект от цялото това недомислие, идеята за "частния фалит", която и без това трудно и мъчително си пробива път у нас, ще бъде окончателно компрометирана, а законът за този фалит - скоропостижно отменен. А от това длъжниците изобщо няма да спечелят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във