Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪД И ПРОКУРАТУРА МОТАЯТ ДЕЛО ЗА РАЗХИЩЕНИЕ 15 ГОДИНИ

Преди десетина дни обществеността с изненада узна, че над 1600 следствени дела са прекратени поради изтичане на давност. Тоест - най-малко толкова престъпници никога няма да влязат в затвора, а техните жертви няма да получат някакво, макар и морално, възмездие. Статистиката обаче изглежда далеч по-мрачна, тъй като по-голяма част от въпросните дела са групови и в тях участват повече от двама бандити - квартирни и автомобилни кражби, иманярство, незаконен трафик на антики, разхищения на народни пари и тъй нататък.Абсурдът, за който ще ви разкажем днес, започва преди три петилетки. По сигнал на бдителен гражданин, срещу група кинаджии, работещи в Студио за телевизионни филми Екран, е образувано дело N187 от 14 юни 1986 г. по описа на тогавашното Главно следствено управление на МВР. Нареждането за производството идва директно от Главна прокуратура, а поводът е смразяващ за ония времена - изядени, изпити и откраднати са близо 50 000 лв., като за целта са фалшифицирали документи, надписвали са хонорари, осчетоводявали са несъществуващи разходи, уреждали се кьорсофри с държавни пари и тъй нататък. Тартор на компанията е Тодор Трендафилов (син на тогавашния заместник-началник на Главно следствено управление Анастас Трендафилов), а в комбината са навързани още осем души. Преодолявайки колегиални и началнически скрупули, следователите Любомир Коцев и Атанас Велев приключват работата си за половин година, като материалите набъбват до 35 тома. През декември двамата пишат обвинително заключение и изпращат делото в Софийска градска прокуратура (СГП) с мнение за съд на деветимата. За Трендафилов исканата присъда е по чл.203 от Наказателния кодекс, който гласи: За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години. За останалите следователите искат различни наказания по чл.205 от НК: Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е..., защото според бумагите, кинаджиите са възстановили общо 32 000 лева.Дотук всичко е в реда на тоталитарните разбирания за престъпление и наказание. Тоест - можеш да си правиш всичко, което ти скимне, но спипат ли те службите - яко ти... Нищо подобно обаче не се случва в нашата история. Нито през следващата година, нито през следващите петилетки. Не само в посоката на очакваното правораздаване, но и в другата посока - или да оправдаят хората поради липса на престъпление, или да ги смъмрят за кокошкарство.За първи път делото е върнато за доразследване още на 22 януари 1987 година. Указанията на прокурор Панайотов от отдел Следствен на Главна прокуратура звучат много познато: да се проведат очни ставки, да се назначат допълнителни експертизи, да се назначат и защитници на някои от обвиняемите, макар те да са отказали. На 10 април 1987 г. делото отново е пратено в СГП, като в обвинителното заключение на двамата следователи пише, че всички прокурорски изисквания са изпълнени.До края на януари 1988 г. делото преседява извън следствието, като по него било свършено следното: - прокурорът от СГП Нестор Несторов частично прекратява наказателното производство срещу Трендафилов и още шестима от групата; - със свое определение от 12 октомври 1987 г. Софийски градски съд прекратява съдебното производство с мотив, че делото не му е подсъдно; - на 3 ноември 1987 г. Второ наказателно отделение на Върховния съд окончателно отсича, че делото ще се гледа в Софийския градски съд; - на 29 януари 1988 г. СТФ Екран е конституирано като граждански ищец по делото. Прокурорът Несторов пише обвинителен акт и го внася в съда. На 26 април 1988 г. процесът започва, а месец и половина по-късно - на 8 юни, произнесените присъди оправдават предварителните очаквания. Тарторът на компанията Трендафилов отнася 12 години, а присъдите на останалите се движат между 1 и 8 години затвор. Оттук нататък започва един от най-фундаменталните абсурди в родното правосъдие, който едва ли някога (да не дава Господ) ще си има свой аналог.Както може да се досети и първолак, присъдите светкавично са обжалвани пред Върховния съд. Тежката артилерия на Темида обаче бави достолепно своя отговор цели две години и кусур. А когато прозвучава залпът, всички изпадат в амок: със свое решение N513 от 15 ноември 1990 г. върховните съдии отменят присъдите изцяло и връщат делото в Софийския градски съд. Там умуването трае значително по-малко - само половин година, след което съдебното производство е прекратено, а делото е върнато за... доразследване. Знаменателното събитие се случва на 23 април 1991 година. Два месеца по-късно - на 26 юни 1991 г., случаят е възложен на прокурор Милев от СГП, който връща томовете в следствието със следните указания: да се проверят възраженията на обвиняемите по инкриминираните суми и правната квалификация на деянията им; да се назначат съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза за уточняване на реалните щети. На 15 юли 1991 г. делото кацва върху бюрото на следователя Любомир Коцев, който светкавично си прави самоотвод седмица по-късно. С мотивите, че делото е върнато от Върховния съд без абсолютно никакви правни основания. Следващата бумага, която подсказва, че все пак някой е продължил да се занимава със случая, е от 14 февруари 1992 г., когато прокурорът Милев отново дава указания да се извършат споменатите вече експертизи. Новият следовател се казва Дешев и работата му по случая трае само няколко месеца. На 17 юли 1992 г. той праща делото в СГП. Според него обаче, достойните за съд обвиняеми вече са само петима. За останалите нямало достатъчно доказателства. Сред изпадналите е и лидерът на групата - Тодор Трендафилов.На 17 септември 1992 г. поредният прокурор от СГП - П. Бакалов, за пореден път връща делото за доразследване. Становището му е, че следователят не е прав и другите четирима трябва да бъдат съдени. Два месеца по-късно (на 17 ноември) следовател Дешев отново джиросва делото на прокурор Милев, потвърждавайки становището си по отношение на четиримата.Умуването на прокурор Бакалов върху случая приключва чак след една година - на 2 ноември 1993 г. той връща делото на следователя Дешев и му нарежда Трендафилов да бъде привлечен като обвиняем. На 9 декември 1993 г. Дешев най-после кандисва и започва да изпълнява прокурорската заповед. В края на март 1994 г. нещата са върнати в изходна позиция - обвиняемите отново са девет, а като тартор на групата е прономерован и прошнурован Тодор Трендафилов. Удовлетворението на следователя от добре свършената работа трае точно два месеца. Ударът под пояса е коварен и нанесен с математическа точност: на 2 август 1994 г. прокурор Милев праща обвинителния си акт в Софийския градски съд, като два месеца по-рано (на 2 юни) той частично е прекратил наказателното производство срещу четирима от групата, сред които е и... Трендафилов. Реакцията на съдиите е предсказуема - делото е върнато за доразследване за допуснати груби процесуални нарушения. Сред въпросните груби процесуални нарушения е и нелепицата на прокурора Милев - той е освободил от наказателна отговорност Трендафилов за нещо, в което никой никога не го е обвинявал.На 31 януари 1995 г. прокурор Милев отново праща делото в съда, а съдия-докладчикът отново отказва да го вкара в съдебна зала. Отново заради прокурорски гаф, от който на човек му настърхват косите: Трендафилов трябва да бъде съден за престъпление, за което не е проведено разследване. Като опитен магистрат прокурор Бакалов с елегантен фалц снема отговорността от себе си и праща делото за доразследване, което завършва на 8 май 1995 година. В заключението на следователя Дешев пише, че за предаване на съд е цялата група, тоест - всички деветима. Това хвърля в музиката прокурора Бакалов, който съвсем се оплита в собствените си кълчища - на 21 юни 1995 г. той връща делото за доразследване, като отстранява Дешев от случая. А едно от указанията му е направо потресно - като обвиняем да бъде привлечен... Тодор Трендафилов. На 15 август 1995 г. поредната следователка за пореден път праща делото в прокуратурата с мнение за съд. На деветимата. Нещо, което удовлетворява прокурора Бакалов, който на 19 септември засилва делото към съда. На 22 януари 1996 г. започва поредната гавра с Темида. Този път от страна на слугите й, определени като Седми състав на Софийски градски съд. Тук вече е необходимо да поднесем своите извинения за това, че дописката ни съвсем заприлича на календар, но когато си говорим за гафове - просто няма как.За периода 22 януари 1996 - 20 май 1998 г. началото на съдебния процес е отлагано най-малко десетина пъти все по едни и същи поводи: или го няма някой адвокат, или го няма някой подсъдим. На 20 май 1998 г. на съдиите от 7-ми състав съвсем им писва и те връщат делото в Софийска градска прокуратура за доразследване. Там то попада в ръцете на легендарния магистрат Венцислав Андреев, известен сред колегите си с това, че при него прошка няма - така връща човекът, че пушек се вдига.На 28 май 1998 г. случаят СТФ Екран е възложен на поредния следовател - К. Владимиров, който никак не е съгласен с това и на 22 юли напуска следствието.На 12 април 1999 г. делото отново поема по стръмния път към прокуратурата леко фризирано: обвиняемите са само 7 (седем).На 4 август 1999 г. прокурорът Андреев спазва, както изглежда, основното си предназначение - да брани съда от дела, и връща случая за доразследване, което приключва на 12 ноември същата година. На 8 март 2000 г. прокурорът Андреев окончателно взема нещата в свои ръце и пак връща делото на следствието. С желязното указание, с което досега са затрити стотици и хиляди дела: Да се прецизират повдигнатите досега обвинения и да се повдигнат нови такива. Ад под небето? Нищо подобно. До болка позната прокурорска хватка, която осигурява на стотици и хиляди малки, средни и големи разбойници и мошеници доволно съществуване. На свобода.За последно делото е изпратено на Андреев с мнение за съд на 7 юли 2000 година. Обвиняемите отново са девет, но обвиненията им вече са със съвсем друга тежест - било поради изтичане на давност, било заради промяна на Наказателния кодекс. Според информирани, делото било пратено вече в съда и май имало шансове да влезе дори в съдебна зала. Но дори тези информирани да грешат - едва ли има някакъв смисъл да ровим повече къде са томовете на Екран-ното дело: в следствието, в прокуратурата или в мазетата на Съдебната палата. По приблизителни изчисления, случаят СТФ Екран е престоял в различните сегменти на съдебната власт, както следва:- следствие - 3.5 години;- прокуратура - 4.5 години;- съд - 6 години и... няма значение колко месеца.Толкоз. Останалото е работа на съставителите на Книгата на рекордите Гинес. Или на Инспектората на Министерството на правосъдието и дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във