Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДБАТА НА ДЕЛОТО ЛУКАНОВ БИ БИЛА ДРУГА

Обикновено, като се спомене делото Луканов, човек ясно си представя следната картинка.
Чорбаджийска къща в китния средногорски град Копривщица. В нея - десетина-петнайсет ченгета, със запретнати ръкави, обладани от мисълта на всяка цена да разкрият убийството на бившия премиер, денонощно и на почивки бият ту българи, ту украинци. А в най-голямата одая (стая), седнал зад огромна паралия (ниска кръгла маса), шефът на сектор Тежки криминални престъпления срещу личността в ДНСП - полковник Ботьо Ботев, чака поредния обект, който лично да му признае как е участвал в зловещото престъпление: като съучастник, помагач или като физически убиец.
По най-различни причини държавното обвинение изобщо не си мръдна пръста, за да узнае истината за случилото се в т. нар. Къща на ужасите и затова делото за побоя над Юрий Ленев, арестуван на 1 юни 1999 г., завърши по... никакъв начин. На 1 декември 2006 г. му изтече абсолютната давност (седем и половина години). При това - без никой реално да разбере бил ли е бит шофьорът на строителния предприемач и поръчител на убийството на Луканов - Ангел Василев, или пък сам се контузил, защото не е гледал къде ходи.
Истината за останалите пациенти, които са имали нещастието да минат през Къщата на ужасите, също продължава да тъне в наказателно-процесуална мъгла, тъй като по техните случаи прокуратурата не си направи труда да образува дори предварителни проверки, камо ли предварителни производства.
Но... дотук с баналностите. Неотдавна Параграф 22 научи, че в ония, далечни вече времена (1999-2000), един министър в първия кабинет на Иван Костов (1997-1999), главният прокурор Никола Филчев и още двама-трима магистрати спретнаха интрига, последиците от която трудно могат да бъдат предвидени.
Днес Параграф 22 ще публикува част от тази история. За мнозина тя вероятно ще прозвучи като бълнуване. На други ще им заприлича на чернова, която покойният Христо Калчев не е успял да тиражира - като поредния си вулгарен роман. А на трети имената и събитията ще им се сторят толкова познати, сякаш току-що са се събудили, но не могат да си спомнят какво точно са сънували.
Най-голямата изненада обаче е, че в тази история не са участвали нито топполицаите, нито топследователите, които станаха медийни звезди покрай делото за разстрела на бившия премиер Андрей Луканов. А това, както много обича да ни натяква един тв водещ с лоши маниери, вече е... новина.

Преди девет и половина години вилата на 39-годишния (тогава) Пламен Митрев в софийското с. Градец е атакувана и обърната с главата надолу от отряд маскирани полицаи. По онова време той все още е една от емблемите на българския шоу бизнес, тъй като се занимава с мода от зората на демократичния преход, бил е собственик на една от най-големите агенции за манекенки - „Имидж, държал е правата за няколко конкурса за красота и е продуцирал едно от най-успешните модни предавания на БНТ - Блясък.
Редом с това, от началото на 90-те години на миналия век, Пламен Митрев води и изключително сериозен подземен живот. Както ще стане ясно по-нататък от словесния автопортрет, който шоуменът си прави пред т. нар. компетентни органи, през първите пет-шест години на демокрацията той е:
- дясна ръка на един от основните задкулисни играчи в групировката СИК - Венцислав Джоков (уникален индивид, носещ по себе си най-малко три-четири килограма злато във формата на ланци, брошки, браслети, медальони, часовници и... белезници). Впрочем Джоков почина преди пет-шест години от естествена смърт, доколкото тежката цироза може да бъде причислена в тази категория;
- съосновател на СИК и вносител на първата крадена лека кола в България;
- вносител и собственик на първите 600 покеравтомата;
- топла връзка между политическите покровители на СИК, съучредителите на силовата групировка и най-мощния мафиотски клан в Краснодар, Русия;
- собственик на най-голямата модна агенция по онова време - Имидж;
- първи износител на елитни компаньонки за Германия и т. н.
В началото на втората петилетка на 90-те години на миналия век (пак по думите на Пламен Митрев) сикаджиите изведнъж се обръщат срещу него. Най-напред те конфискуват офиса на модната му агенция Имидж и настаняват в него своята модна перла - Визаж. Формално сделката е уредена чрез издаване на запис на заповед за 17 000 долара в полза на Митрев, които той така и не вижда никога. А след това бившите му партньори уреждат шоумена със следствено дело за незаконно притежание на огнестрелно оръжие, което (явно за по-сигурно) е образувано чак в... Балчик.
За да отърве кожата и да запази поне част от бизнеса си, през пролетта на 1996 г. Пламен Митрев преминава в отбора на бившия борец и застрахователен бос Димитър Джамов, с когото на 5 май същата година регистрират Рекламно-импресарска агенция Зора. Година и шест месеца по-късно обаче върху бащата на българското манекенство се стоварва нов удар: в средата на ноември 1997 г. вилата му в софийското с. Градец е атакувана от 25-30 маскирани ченгета по сигнал за отвличане на момиче. По време на акцията в къщата са открити четири девойки, самият Пламен Митрев и двама от неговите гардове - Пламен Чубриков и Георги Върбанов. Намерени са и купища порнокасети, няколко единици огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях.
В първоначалните си показания
пред оперативните работници жертвите на Митрев обясняват, че са били подмамени в къщата с обещанието да станат манекенки, на които преди това трябва да бъдат направени пробни снимки. В един момент обаче работата загрубяла, девойките били вързани с вериги за леглата и гаврата започнала: бой, изнасилване, пак бой и пак изнасилване.
По случая е образувано предварително производство, възложено на Софийската окръжна следствена служба, а срещу Пламен Митрев са повдигнати общо 18 обвинения - за отвличане, подтикване към проституция, нелегално производство на порнофилми, незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси и т. н.
През октомври 1998 г. обвинителният акт срещу Пламен Митрев е внесен в Софийския окръжен съд, но в него (доколкото е известно)
липсва един прелюбопитен факт
сигналът за отвлеченото момиче е бил подаден от служител в частна охранителна фирма, а по време на акцията - на равна нога с маскираните униформени полицаи и съвсем незаконно (съгласно разпоредите на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за МВР), са участвали и седем-осем маскирани частни охранители.
На 18 ноември 1998 г. най-изненадващо Софийският окръжен съд освобождава шоумена срещу смешната парична гаранция от 3 млн. неденоминирани лева (т.е. около 1500 щ. долара) заради частичното снемане на част от обвиненията срещу него. Без изобщо някой да се е позаинтересувал от факта, че, благодарение на дългогодишните му връзки с българската и международната организирана престъпност, подсъдимият безпроблемно може да изчезне завинаги от полезрението на българското правосъдие. Или пък да... запуши (също завинаги) устите на четирите си жертви, конституирани по делото срещу него като основни свидетели на обвинението.
Колкото и да не ни се иска да вярваме в поредната теория на конспирацията, май няма как. Въпреки че никой от участниците в тези отдавна забравени събития не пожела да коментира внезапното и безпричинно освобождаване на Митрев през ноември 1998-а, Параграф 22 успя да научи, че.... няма дим без огън (както казва народът в подобни случаи).
В края на юли - началото на август 1998 г., т.е. три месеца преди внасянето на обвинителния акт срещу Пламен Митрев в Софийския окръжен съд, той прави опит да облекчи по някакъв начин съдбата си. За целта шоуменът иска среща с директора на тогавашната Специализирана следствена служба (днес - Национална следствена служба) Бойко Рашков, на която предлага сделка по следната схема: разказва всичко, което знае за няколко неразкрити поръчкови убийства и тежки криминални престъпления, за схемите, по които силовите структури правят и перат парите си, както и за връзките на бившите борци с българския политически елит и с най-сериозната престъпна групировка в Краснодар, Русия. А пък директорът на спецследствието се обажда на когото трябва, след което съответните органи поемат грижата за живота на Пламен Митрев, както и ангажимента да му уредят по-лека присъда по делото за отвличането на четирите момичета.
Какво е обещавал Бойко Рашков на Митрев
и дали нещо въобще е обещавал, днес вече не е толкова интересно. По-важното е, че през втората половина на август 1998 г. подсъдимият шоумен няколко пъти дава показания пред директора на Специализираната следствена служба, а когато Рашков излиза в отпуск, по-нататъшната работа е поета от двамата му заместници - Румен Георгиев и Румен Андреев.
Като човек, който от време на време не вярва дори на себе си, ексшефът на следствието Бойко Рашков разделя показанията на Пламен Митрев на две части. Работата по по-леката информация, чрез която трябва да бъде установено дали шоуменът говори истината, е възложена на Дора Минева, следовател от Специализираната следствена служба.
Резултатите, обобщени около година по-късно
през есента на 1999 г., са повече от смайващи: три от делата за престъпленията, за които разказва Митрев, приключват с обвинителни актове и присъди от по десетина-петнайсет години затвор. А четвъртото дело - за поръчковото убийство на доцент Цветан Цветанов, извършено на 30 август 1994 г., е спряно с постановление на Софийската градска прокуратура, защото килърите са руски граждани, няколко пъти са идвали в България с фалшиви паспорти и установяването на истинските им самоличности е непосилно за българските власти.
Вместо обаче директорът на спецследствието да разпореди на хората си да разследват и останалите данни, снесени от Пламен Митрев, най-изненадващо се случва нещо друго.
На 18 ноември 1999 г. Бойко Рашков получава писмо, с което Пламен Митрев го уведомява, че отнякъде е изтекла информация и той отново е бил арестуван... два пъти: на 20 и на 25 октомври 1999 година. Освен това Цветан Коларов - следователят от Софийската окръжна следствена служба, който е водил делото срещу шоумена, на два пъти е уреждал срещи на Митрев с човек, представил се за прокурор от Главна прокуратура, но без да се легитимира. Като темата на раздумките им е била една и съща: какво е разказал Пламен Митрев пред Бойко Рашков и неговите заместници, всички негови думи ли са отразени в протоколите, или той е приказвал и неформално и т. н. И накрая, по време и на двете срещи прокурорът от Главна прокуратура (Параграф 22 успя да научи как се казва мистериозният държавен обвинител, но засега ще запазим неговата самоличност в тайна) непрекъснато е заплашвал Митрев, че или ще си развърже езика срещу Рашков и неговите заместници, или срещу шоумена ще бъде образувано второ дело, от което... нямало измъкване.
На 6 декември 1999 г. Бойко Рашков изпраща докладна записка до Висшия съдебен съвет, в която описва перипетиите на Пламен Митрев и настоява кадровиците на Темида да сформират комисия, която да разследва какви са ги вършили следовател Цветан Коларов и анонимният прокурор от Главна прокуратура (за когото вече споменахме, че Параграф 22 знае как се казва).
На 13 декември същата година обаче, вместо да внесе тази докладна във ВСС за обсъждане и гласуване, тогавашният министър на правосъдието Васил Гоцев я изпраща на главния прокурор Никола Филчев, който я погребва завинаги.
Шест месеца по-късно - на 29 май 2000 г., Бойко Рашков изпраща нова докладна записка, този път адресирана директно до шефа на държавното обвинение, но отново не получава никакъв отговор. И това не е случайно, защото освен за четирите дела, за които стана дума по-горе, в показанията си пред директора и заместник-директорите на Специализираната следствена служба Пламен Митрев описва събития, чието огласяване би подействало като... атомна бомба: кой и защо е разстрелял Цветан Цветанов; кой е взривил варненския бос на СИК Данчо Марков в собствения му асансьор; кой е най-вероятният убиец на Георги Николов-Жоро Мечката - съсобственик на бургаската Първа частна милиция; с кои политически лидери сикаджиите са ортаци и какво печели всеки от тази порочна любов?
И още: кои бивши ченгета и служители на Държавна сигурност работят за сикаджиите и с кои те са равноправни бизнес партньори, през кои митници минават основните незаконни канали на сикаджиите и със съдействието на кои митничари те внасят и изнасят каквото им хрумне - оръжие, петрол, пари, контрабандни цигари, крадени коли, наемни убийци и т. н.
Но онова, заради което се наложи да изпишем всичко дотук, звучи още по-зловещо. В показанията си Пламен Митрев не само описва доста конкретно вероятния физически убиец на Андрей Луканов, но заявява, че разполага и с негова снимка. Която най-вероятно все още пази като скъп спомен, защото до края на мандата си главният прокурор Никола Филчев така и не разрешава на своите подчинени и на следствието да тръгнат по следите на героите от самопризнанията на Пламен Митрев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във