Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЪДБАТА НА МОЖЕ ЗОВЕ КИЛЪРА МАТАНИЧ

Треска тресе още един от т.нар. хърватска група за мокри поръчки, обявена за издирване на 4 септември 2004 г. с ареста на Иван Може у нас. На 30-годишния Роберт Матанич, чието име и снимка бе сред тези на 12-те хървати, които вътрешното ни министерство ни в клин, ни в ръкав оповести през есента на 2004 г., му предстоят близки срещи от онзи вид, през който премина и сънародникът му. Ще го сполети ли по някакъв начин съдбата на Може - и добра и зла, ще разберем през септември, когато той би трябвало да кацне на мушката на българското правораздаване за серия от убийства, извършени у нас от хърватската група килъри. В нея влизат, както вече се знае - самият Роберт Матанич, Лука Матанич, Фенко Имамович, Блаженко Ялзаветич, Горан Туркович, Амир Мафалани, (може би покойникът) Иван Може, Даниел Милинкович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич.
Матанич и компания имат твърде интересна история. По данни на хърватските служби, изпратени веднага след като МВР обяви дванайсетимата за издирване, с най-тежко криминално минало по онова време са били Имамович и Туркович. Първият от тях е бил осъден през 1995 г. за убийство, а вторият е с присъда за наркоразпространение. Шагол също е имал прегрешения зa дрога и е бил задържан в Милано с 12 кг хероин, за което има образувано дело. За Роберт Матанич хърватите свидетелстват, че има шест регистрации в полицията за незаконно притежание на оръжие и изнудване, всичките в интервала 1995-2002 година. Преди фаталната за Иван Може дата септември 2004 г. за него има само една регистрация за пиратство на СД и толкова. А майката на Мафалани пък се е кандидатирала за народен представител в хърватския парламент.
Роберт Матанич се намира в затвор в Сремска Митровица в Сърбия, където излежава присъда от две и половина години. Там той се озова, след като на 28 февруари 2005 г. бе задържан в сръбския град Неготин, заедно с Томислав Мариянович, хърватин, с 55 регистрации за кражби, фалшификации на пари и присъда от година и осем месеца затвор. Двамата се бяха барикадирали в стая 104 в хотел Инекс-Краина, въоръжени с пистолети ЧЗ и Глок, автоматична пушка М-16 и ръчни гранати. Според полицейски източници, цитирани в хърватски и сръбски медии, двамата се озовали в Неготин, след като преминали легално границата през ГКПП Брегово - Мокране с Фолксваген Голф.
Информацията сочи, че Матанич е шетал непрекъснато между Хърватска и България, като в края на 2003 г. се установил за по-дълго у нас. Контактите му в Сърбия са били на високо ниво - с представителите на т.нар. Земунски клан Душан Спасоевич и Любиша Буха-Чуме. При едно от идванията си в България, благодарение на контактите си със сръбските мафиоти, Роберт се запознал с бай Миле-Милчо Бонев, който също имал вземане-даване с тях. Бай Миле бил впечатлен от професионалната характеристика, които сърбите дали за Матанич, предложил му съвместен бизнес и при следващото си идване в България Матанич започнал работа при Бай Миле като телохранител.
С Роберт били още шестима негови сънародници - Мафалани, Милинкович, Кокич, Вуянович, Ивезич и Лука. През есента на 2004 г. всичките ще влязат в списъка на МВР за издирване по подозрение за участие в серия от поръчкови разстрели. На Матанич и компания се приписват серия от убийства, които групата е извършила по заповед на Бай Миле, който приживе се славеше като човека за мокри поръчки в бившата групировка СИК.
В актива на Матанич и компания е ликвидирането на Петър Илиев-Кучето на 14 юни 2004 г., убийството на Евгени Стефанов-Женята, който беше пронизан от куршуми пред сградата на бившата баня Гео Милев на бул. Ситняково на 5 ноември 2003 година. Към славните дела на хърватските килъри се причислява и неуспешният опит за покушение над Николай Цветин в ресторант Пчела в Лозенец на 7 октомври 2003 г., при който по погрешка беше покосен от автоматичен откос собственикът на заведението Николай Иванов-Коко Пчелата.
По данни на МВР хърватските килъри са били особено активни в периода 2003- 2004 г., като били засичани в България осем пъти. Освен изпълнение на мокри поръчки по нареждане на Бай Миле хърватите участвали в сделките му с дрога, която пристигала от Турция и заминавала за Сърбия. Каналът бил добре разработен и продължил да действа дори и след покушението над Бай Миле на 30 юли 2004 г. под ръководството на един от близките му приятели и съратници от бившата СИК.
Заради всички тези престъпления, извършени у нас, МВР е отправило искане за екстрадиция на Роберт Матанич. Това ще стане факт след изтичането на последния ден от пребиваването на хърватина в затвора в Сремска Митровица в началото на септември 2007 година. В същото време адвокатът му Зоран Пилипович е депозирал искане пред сръбските власти за екстрадиция на клиента му в Хърватска. Той твърди, че неговото искане е с приоритет пред българското. Според него доказателствата за участие на клиента му в приписваните убийства у нас се крепят на снимката, разпространена от МВР през есента на 2004 г. и благодарение на която се е появил свидетел, разпознал Матанич. Снимката е на повече от 10 години, твърди адвокатът.
Виновен или не, ще стане ясно, когато Матанич се озове пред българските разследващи и съдебни власти у нас. Съдбата на съратника му Иван Може поне засега обаче показва, че е по-добре човек да бъде виновен, но жив, отколкото невинен и с отрязана глава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във