Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Съдебен слалом за исковете на Гунев

Предявените от бившия подуправител на БНБ и шеф на "Банков надзор" Цветан Гунев искове срещу Народното събрание в размер на близо 600 000 лв. остават "висящи"  в очакване на засягащи ги пряко тълкувателни решения. Имуществените претенции на Гунев са за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди (ЗОДОВ), като се основават на чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

Освен изплащането на обезщетения  Цветан Гунев иска да бъде възстановен на работа с аргумента, че, за разлика от Закона за БНБ, в Устава на Европейската централна банка фактическата невъзможност за изпълнение на задълженията не е основание за уволнение. Именно с нея беше мотивирано решението на парламента да освободи шефа на надзора, след като му беше отнет достъпът до класифицирана информация, когато започнаха действията  срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) през лятото на 2014 година. В тази връзка Гунев иска от съда да прогласи за нищожно решението на депутатите от края на юли 2015 г., с което на поста, който заемаше до момента, беше назначен Димитър Костов.

Преди да му бъде отнет достъпът до класифицирана информация, Цветан Гунев беше привлечен като обвиняем за престъпление по служба - за неприложени надзорни мерки върху КТБ с цел да осигури по-голяма печалба на акционерите. По-късно беше обвинен и в разрешено от него и невписано в Търговския регистър увеличение на капитала на КТБ с 35 млн лв. чрез заем под формата на подчинен срочен дълг между КТБ и "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)" АД на Цветан Василев.

Всъщност правото на ЕС не предвижда никакви специални разпоредби, които да сочат реда за търсене на отговорност от държавата за нарушено право на съюза. Като основание за това обаче се сочат  общите принципи на въпросния чл.4, §3 от ДЕС. Съгласно основния от тях "държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза". Въз основа на тези изисквания и задължения е налице вече и практика на Съда на Европейския съюз. Остава да бъде внесена яснота кой е процесуалният ред за разглеждането на такива искове.

Претенцията на Гунев удари на камък още пред  първата инстанция - Софийския градски съд. Делото беше прекратено с мотива, че всички искове са недопустими, тъй като решенията на Народното събрание не подлежат на съдебен контрол, а единствено на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд. Съдия Мария Кузманова прие все  пак, че парламентът носи отговорност за нарушение на правото на ЕС, но само в два случая - за приет от него закон, който противоречи на европейското право и при неизпълнение на задължение за транспониране на евродиректива. По отношение на основанието за уволнение пък Кузманова прие, че макар и произтичащи от Устава на ЕЦБ,  докладите за конвергенцията и становищата й във връзка с евентуални промени в Закона за БНБ не са източник на правото на ЕС.

Нарастващият брой на делата  срещу държавата от този тип и формираната противоречива практика по кой закон и в кои съдилища да бъдат разглеждани доведе до образуване на тълкувателно дело във Върховния касационен съд. То трябва да даде отговор на въпросите кой е процесуалният ред и кой е компетентният съд за съдене на държавата при нанесени от нея вреди в резултат на нарушение на европейското право. Това дело пък беше спряно на свой ред до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното до него от  Административен съд - Варна, преюдициално запитване по същите въпроси. А в очакване на решението по тълкувателното дело бяха спрени повечето такива дела.

Прекратеното от СГС дело по исковете на Цветан Гунев остана "на трупчета" и след обжалването пред Софийския апелативен съд (САС), който потвърди акта на долната инстанция. Без да обсъжда въпроса за допустимостта на претенциите, апелативният състав се аргументира също с необходимостта от изчакване на тълкувателното решение на ВКС, което ще бъде постановено след решението на Съда на ЕС. От САС добавят обаче и нов довод в полза на прекратяването - че нямат право да спрат делото в изчакване на горните решения, тъй като с друг свой тълкувателен акт ВКС им е отнел тази възможност.

Съгласно него при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция, а не и в долните, какъвто е сегашният  случай. Затова САС указва, че след като прекрати делото, ищецът може да обжалва прекратяването пред ВКС, който пък  вече може да спре делото в изчакване на обуславящото изхода му тълкувателно решение. Макар и силно критикувани, мотивите на апелативния състав са логичен способ за преграждане на подобни искове, които биват предявявани вече срещу всички държавни органи, включително и върховните съдилища и прокуратурата. 

Именно държавното обвинение е ответник по един от предявените от Цветан Гунев искове - за потвърдено от СГС нейно постановление от април 2015 г., с което му беше наложена забрана да напуска страната. По тази линия Гунев претендира за обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Тезата на ищеца е, че както в постановлението, така и в определението на съда, с което то е потвърдено, не са изтъкнати свързани с личността на Гунев конкретни съображения, които да водят до извода за опасност той да се укрие в чужбина.

В началото на 2016 г. забраната беше отменена заради изтичането на максимално допустимия срок, но Гунев и още 17 подсъдими начело с Цветан Василев остават трайно на съдебния фронт с воденото срещу тях наказателно мегадело в Специализирания наказателен съд. Процесът се превърна обаче на свой ред в безпрецедентна пародия заради предприетото и продължаващо вече месеци четене на "заключителната част" на обвинителния акт в обем от 5000 страници, които екипи от прокурори четат на смени до припадък от сутрин до вечер в присъствието на подсъдимите и техните защитници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във